Дилемата на ГЕРБ

Без резултат

Бившите управляващи напуснаха парламента в началото на протестите срещу назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС с аргумента максимално да се дистанцират от новата управляваща тройна коалиция - БСП, ДПС и "Атака", и с надеждата да извлекат някакви ползи от протеста. Това обаче не се случва. Протестиращите скандират името на ГЕРБ заедно с тези на БСП и на ДПС. Освен под прозорците на партийните централи на двете управляващи формации почти всяка вечер шествието в София минава и покрай централата на ГЕРБ. Социолозите засега не регистрират промяна в обществените нагласи за ГЕРБ и подкрепата за партията си остава малко под нивата от последните парламентарни избори. Има спад и в личния рейтинг на Бойко Борисов според последното проучване на НЦИОМ.

Освен че засега ГЕРБ по никакъв начин не трупа дивиденти от протестите, в партията започнаха и процеси на разцепление. То идва по линия на бивши депутати, които не бяха предложени отново в листите на партията за парламентарните избори. Като този процес е най-масов в няколко области – Хасково, Велико Търново, Варна и Благоевград. Трудно обаче може да се определи мащабът на загубите на ГЕРБ в тези региони, защото данните на двете страни се разминават. Така например бившият депутат от Хасково Иван Петров, който е един от инициаторите на създаването на бъдещата нова формация на бивши членове на ГЕРБ заедно с колегата си Емил Димитров, твърдеше, че заедно с него партията ще напуснат около 200 активисти на бившата управляваща партия. Според областния координатор на ГЕРБ за Хасково и бивш министър на икономиката Делян Добрев обаче в партийната централа в София по куриер досега са пристигнали само 41 заявления за прекратяване на членството. "При проверката се оказа, че 17 от тях са от хора, които никога не са членували в ГЕРБ", каза Добрев. Тази седмица около 37 активисти на партията от Свищов също заявиха, че напускат ГЕРБ.

Колкото и обаче Бойко Борисов да се опитва да омаловажава напускането на партийни активисти, твърде вероятно е отливът от ГЕРБ да продължи.

Веднъж - по линия на симпатизанти на партията. И втори път - по линия на лично засегнати от партийни решения членове, както и на такива, които са влезли в партията с намерението да заемат някакви властови позиции.

Още проблеми

Освен вътрешнопартийни проблеми пред Бойко Борисов възниква и още един въпрос и той е свързан с новосформирания Реформаторски блок от пет формации, които не успяха да влязат в парламента. Засега той не е заплаха за ГЕРБ, но при евентуални избори новото формирование ще черпи гласове основно от партията на бившия премиер. Борисов направи вече опит да се присъедини към новото обединение, но получи категоричен отказ от десните формации. "ГЕРБ не са реформаторски субект и не отговарят на очакванията на хората за промяна. Те имаха властта 4 години, промяна почти нямаше", каза председателят на ДСБ Радан Кънев. Отношенията на Борисов с Реформаторския блок сега допълнително се усложняват, след като стана ясно, че сред политиците, върху които ГЕРБ е оказвал натиск, докато беше на власт, е членът на ръководството на "Движение България на гражданите" Найден Зеленогорски. Срещу неговото име в тефтерчето на Филип Златанов е записано, че той е приоритет "да се удари".

На този етап не се очертава и вероятността от предсрочни парламентарни избори, от които полза биха имали единствено ГЕРБ. От БСП и ДПС категорично изключват подобен вариант въпреки нестихващите протести на гражданите. В ръководството на социалистическата партия няма настроения да се водят разговори за каквито и да било ходове, различни от продължаването на съвместното управление с ДПС. Не предвиждат оставка на премиера Орешарски, нито определяне на времеви хоризонт до кога този парламент да работи, като аргументът на лидера на БСП Сергей Станишев е, че ако се посочи конкретна дата за работа на правителството и парламента, партиите на практика ще влязат в нова предизборна кампания и това ще попречи още повече на работата на правителството и парламента.

Единствено възможният ход

При тази ситуация на Борисов не му остава друг ход, освен да се опита да спаси партията си, като се договори с БСП и ДПС. В края на миналата седмица той за пореден път заяви, че е готов да седне на една маса, за да преговаря с останалите големи политически партии, за постигне на съгласие по основните национални приоритети. Подобни изявления Борисов направи и малко след изборите, когато ГЕРБ спечели вота, но загуби властта. Тогава той се оплака, че нито една от останалите партии в Народното събрание не го е потърсила, а ГЕРБ разполага с експерти, като поименно посочи бившия министър на регионалното развитие Лиляна Павлова и бившия министър по еврофондовете Томислав Дончев. "Ако те бяха постъпили по достойния начин, да поздравят партията победител... Ако бяха дошли и казали при тази патова ситуация бихме ли могли да излъчим програмен, експертен кабинет, всеки да отстъпи от нещо, да се прецени кое е най-важно в момента. Не знам те дали имат по-добър от Томислав Дончев или по-добра от Лили Павлова. Тогава щях да им кажа - добре, господа, работете по три-четири теми, ще имате нашата подкрепа в парламента", заяви тогава Борисов.

На сегашната оферта на Борисов за постигането на някакъв компромис от БСП и ДПС обаче дадоха да се разбере, че единственият начин това да се случи е ГЕРБ да се върне в парламента. "Имаме едно-единствено очакване към ГЕРБ и това е да си заемат мястото в Народното събрание", заяви лидерът на БСП Сергей Станишев, като очерта най-общо темите, по които социалистите биха могли да разговарят с формацията на Борисов - икономическите проблеми, усвояването на европейските фондове. В БСП гледат на евентуалното връщане на ГЕРБ в парламента единствено като възможност обстановката около протестите да се нормализира.

Вариантите за връщане в парламента

В ГЕРБ са скептични по въпроса дали управляващи и опозиция могат да постигнат някакво съгласие да работят заедно по определени приоритети. "По кои теми точно можем да се разберем с БСП? За проекта "Белене" ли? За "Южен поток" ли? Или за социалните разходи? Нашите позиции по тези въпроси са коренно различни", коментира бивш министър от правителството на Бойко Борисов. От формацията обаче признават, че обсъждат сериозно варианта да се върнат в парламента. Засега в ГЕРБ няма яснота кога точно във времето това ще стане. Към поставеното от Борисов условие за присъствие на депутатите от ГЕРБ към БСП и ДПС да започне работа по Изборния кодекс от тази седмица бившият премиер прибави и още едно - двете формации да определят дата за предсрочните парламентарни избори. "Не планираме такъв ход в близките две-три седмици", каза за "Капитал" депутат от ГЕРБ. От формацията обаче не крият, че имат различни варианти за завръщане в пленарната зала, дори ако тези условия не бъдат изпълнени.

Единият е да поискат вот на недоверие на кабинета "Орешарски". Членове на изпълнителната комисия разказаха, че въпросът е бил обсъждан миналата седмица на заседание на изпълнителната комисия, но на този етап нито е уточнявана темата на вота, нито кога във времето да стане това. Депутати коментираха, че не е изключено първо да се изчака решението на Конституционния съд по делото за нарушенията по време на изборите в някои секции в чужбина и най-вече в Турция. "Ако КС реши да отнеме мандати от ДПС, те най-вероятно ще се преразпределят между ГЕРБ и "Атака" и в парламента може да има друга конфигурация", казват депутати от формацията на Борисов. Така "Атака" ще бъде принудена да бъде в пленарната зала и да гласува за правителството на Пламен Орешарски, а не само да осигурява кворума", уточняват от ГЕРБ. "Иначе няма смисъл да внасяме вот на недоверие, който само ще консолидира БСП и ДПС", добавят те. Решението на КС обаче най-вероятно ще бъде взето след ваканцията на депутатите през месец август. Другият вариант, който се обсъжда в средите на ГЕРБ, е да поискат извънредно свикване на Народното събрание (според правилника това може да стане с подписите на 48 депутати), на което народните представители от ГЕРБ да внесат точка с искане за разглеждането в парламента на Изборния кодекс.

Каквато и стратегия обаче да предприеме ГЕРБ, тя най-вероятно ще е губеща. Ако продължат да бойкотират парламента, бившите управляващи няма да спечелят нищо, защото протестиращите ги възприемат като част от статуквото. Ако пък влязат в парламента, ще трябва да понесат негативите от това, че са част от статуквото. Въпросът пред ГЕРБ по-скоро опира до това кой вариант ще нанесе по-малко щети на партията.