България отново пред риск от загуба на еврофондове

Страната може да изгуби още 22 млн. лв. по европейската програма "Рибарство и аквакултури". В момента земеделското министерство готви искане за удължаване на срока за изпълнение на част от проектите на рибарите, които няма да бъдат завършени заради бюрократични спънки. Пред БНТ зам.-министърът на земеделието и храните Валентина Маринова съобщи, че до момента са договорени 87 на сто от парите по програмата, които надхвърлят 200 млн. лв. Изплатените средства обаче са далеч по-малко - едва 32% от бюджета.

Загуба след загуба

Най-малката европейска програма - за "Рибарство и аквакултури", която тръгна с огромно закъснение от около 3 години, беше първата, по която бяха изгубени европейски пари. Заради правилото n+2 , според което заложеният бюджет за всяка година трябва да бъде разплатен максимум до две години след това, България изгуби безвъзвратно над 8 млн. лв. от бюджета за 2009 г. Впоследствие от програмата бяха отписвани и други суми, като според актуалната информация на земеделското министерство досега загубите са за 26 млн. лв. С тях обаче съвсем не са преодолени проблемите в усвояването на парите. Според настоящите прогнози на агроведомството в момента има реален шанс от нова загуба на пари - въпросните 22 млн. лв. до края на годината, съобщи БНТ. Ако това се случи, за този програмен период България ще е пропуснала да усвои около 1/4 от парите на програмата.

Екшън план

Земеделското министерство е започнало работа по план за "спасяване" на средствата. Според зам.-министър Валентина Маринова, цитирана от БНТ, ще се иска от Брюксел удължаване на срока за проектите на т.нар. малки рибарски групи (най-често става въпрос за обединение на няколко местни рибарски лодки и общини с обща цел - например създаване на пазар за прясна риба). Искането ще е за минимум пет месеца отгоре, т.е. до пролетта на следващата година. "Няма унификация на поднормативната уредба, има много подписани договори, които все още не са започнали, защото са подписани и са прилаганипри неясни правила", коментира зам.-министърът. Тя посочи, че кредитните досиета на малките рибари са къси, банките не ги приемат като надеждни клиенти.

Очакван резултат

Въпреки че европейската програма по рибарство е най-малката и се очакваше да няма сериозни проблеми с усвояването на парите по нея заради възможността да се изпълняват по-големи проекти (например за модернизиране на рибарски пристанища), това не се случи. Причината за закъснението е, че българската администрация протака прекалено дълго процедурите за стартирането й - чак три години след влизането на България в ЕС бе получена от Брюксел т.нар. Оценка за съответствие. Проблемите обаче не спряха дотук, тъй като бе пропиляно още време за отваряне на мерките, за които, неясно защо, месеци наред не бяха изготвяни необходимите наредби. Рибарските сдружения допълват, че стартът на програмата е съвпаднал с финансовата криза, която е отказала част от фирмите в сектора да кандидатстват с проекти заради поскъпналия банков ресурс. Слаб бе интересът и към общинските проекти като по-голямата мярка за модернизиране на рибарски пристанища, едва през януари тази година бе одобрен първият проект, подаден от местната администрация в Бургас.