Лъжата за земята

Правителството в лицето на самия Орешарски и на неговия заместник Зинаида Златанова се постара да обясни, че подобен мораториум не може да бъде наложен, тъй като той изисква повторното отваряне на договора за членство и нови преговори с всички останали държави. Както уточниха от Европейската комисия за "Капитал", в договора с България не е предвидена възможност за удължаване на забраната, а и в досегашните седем години такова искане не е постъпвало от българска страна. ГЕРБ, при чието управление минаха доста от тези години, изненадващо подкрепиха "Атака" и вкараха въпроса в дневния ред на парламента. Оттам нататък в пленарната зала властваше единствено и само духът на националпопулизма.

Преглед на оригинала

Заслужава си да се прочете стенограмата от това странно заседание (вижте хронологията), за да се долови дори през нея усещането за абсурд. На него Волен Сидеров сравнява цените на земята с тези в Холандия, Гърция и Великобритания, като удобно забравя цените в другите нови страни членки и дори във Франция, които са доста по-близки до тези в България. Говори се за турци, които обикалят селата и изкупуват земя и никой не коментира реалната ситуация на пазара, на който големи инвеститори отвън отдавна не са влизали, заради което и цените, разбира се, са останали по-ниски. Цитира се "общественото мнение", под което депутатите разбират явно разговори с хора. Не е трудно да се сетим, че на въпроса "искате ли чужденци да купуват земя", повечето хора навсякъде по света ще реагират негативно, но този въпрос изобщо не е адекватен към момента в България. Първо, защото всеки така или иначе може да инвестира, като основе местно дружество, и второ, защото страната е длъжна да спазва ангажиментите си в ЕС, както иска от другите страни да отворят трудовия си пазар за българи.

Своеобразен връх на спекулацията и пропагандата е изказването на Адриан Асенов от "Атака", което си заслужава да бъде цитирано: "Няма държава, която да е изключена от ЕС! Правят се спекулации, че за Унгария не било ясно какво ще стане. Трябва да ви кажа, че Унгария си оправи държавата, тръгва по пътя на връщането на благата на унгарския народ в ръцете на същия този народ. Така че да ни плашите, че ще ни изключат от една търговско-политическа организация, за мен е безсмислено! Защото утре-вдругиден нашата цел, която е поставена на пиедестал не знам от кой и не знам защо - Европейски съюз, може да не съществува." На развилнелите се атакисти откъм ГЕРБ пригласят Цвета Караянчева и Десислава Танева (бивш изпълнителен директор на един от големите собственици на земя в страната - фондът "Мел инвест холдинг"), а единственият разумен глас - на Янаки Стоилов от БСП, потъва в суматохата. В крайна сметка, мораториумът е приет с гласовете на всички присъстващи от ГЕРБ и "Атака" и над половината от БСП.

Защо мораториумът е безсмислен

Гласуваният от Народното събрание текст, първо, е юридически нищожен, защото противоречи и на конституцията, и на договора за присъединяване, който има предимство спрямо националното законодателство в случай на противоречие. Депутатите са знаели добре това, защото зам.-министърът на правосъдието Сабрие Сапунджиева го е разяснила на комисия, а мнението й беше прочетено в залата. Но това е най-малкият проблем на гласувания текст.

Единствените жертви на тази забрана биха били онези, които имат желание да вдигнат цената на земята си, а единствените печеливши - зърнопроизводителите и купуващите земя на ниски цени Фотограф : НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Тъй като не е защитила както трябва интересите си преди влизането (Полша например отваря напълно пазара едва през 2016 г.), България, разбира се, би могла да поиска отварянето на договора за членство и предоговарянето на тази клауза. Това ще включва преговори с 27 други държави, които ще се проточат във времето и със сигурност не биха завършили преди отпадането на забраната. По време на тези преговори, както източници в Брюксел припомниха, другите държави също ще могат да променят клаузи. Достатъчно е да припомним желанието на Великобритания, Германия и Холандия да се удължи забраната за българи да работят на техните пазари, както и обвиненията им за "социален туризъм", неподготвеност за Шенген и т.н. Не е особено трудно да се предвиди, че преди България отново да затвори договора, в него ще има съществени промени в ущърб на българските граждани. 

В замяна страната няма да получи нищо. Мораториумът няма да спре чужди граждани или фирми, искащи да придобият земя в България - те така или иначе могат да го направят с просто ООД, чиято регистрация е елементарна. При това, докато забраната се вдига за граждани на ЕС, то възможността да придобиват и сега през фирми съществува за всички, независимо от произхода на капитала. Което не значи, че има кой знае какъв интерес. Ако депутатите искаха да чуят, всеки брокер на земя би могъл да им каже, че митът за огромна опашка инвеститори, които чакат да купят българска земя, е празен. Както случаят с китайската компания в Бойница преди време показа, големите инвеститори вътре или извън ЕС могат да дойдат, но българският пазар няма кой знае какво, което да им предложи. Лошото състояние на поливната система, на отдавна непипана земя и фактът, че за големи парцели трябва да се преговаря с останалите малки собственици, за да се комасира обработваема площ, прави такава инвестиция трудоемка. По думите на един брокер в последните три години дори фондовете, които са най-големите притежатели на земя (вижте карето) са се превърнали в нетни продавачи.

Факт е, че на европейския пазар и в България, малките фермери са неравнопоставени и големи корпорации, фондове и зърнопроизводители акумулират все повече земя. Това е отчасти и следствие от европейските субсидии на хектар площ. Този проблем обаче няма как да бъде решен с подобен мораториум, а промените, които БСП обсъжда да внесе като алтернатива в законите за собствеността и земеделската земя (виж допълнителния текст), също таргетират единствено дребни фермери и инвеститори. Дори ако има такива, те биха си купили няколко декара земя в България - трудно е това да се нарече заграбване. Освен това, както казва един депутат от ГЕРБ, пожелал анонимност, "нали, за да купиш, някой трябва да ти продаде". Така единствените жертви на тези забрани биха били онези, които имат желание да вдигнат цената на земята си, а единствените печеливши - зърнопроизводителите и купуващите земя на ниски цени.

За имиджа на една пропаднала държава

Въпреки че е безсмислен, този театрален акт на българските депутати беше вреден. Страната, която има наложено наблюдение за съдебната система и в която чуждите инвеститори се съмняват в ненарушимостта на договорите си, демонстрира открито, че не зачита подписани споразумения на най-високо ниво. Трудно е да се прецени каква ще е вредата от подобно действие, но то по никакъв начин не подсилва позицията ни нито по искането за солидарност за бежанците, нито за приема ни в Шенген. Единствените две други държави, в които се случва нещо подобно, са Румъния и Унгария (с които Цвета Караянчева и Адриан Асенов гордо ни приравняват). Надали е случайно, че това са също така другите две членки, които имат сериозни проблеми с демокрацията и функционирането на институциите.

От офиса на комисаря по вътрешния пазар Мишел Барние коментираха, че ще изчакат да се запознаят с текста, но "това ще бъде много сериозно ограничаване на принципа на свобода на движението на капитали, което противоречи на задълженията на България. Комисията си запазва правото да започне процедура срещу страната". "Капитал" се поинтересува и от мнението на Ханес Свобода - лидера на групата на Партията на европейските социалисти в европарламента. Съпартиецът на Сергей Станишев беше категоричен, че случващото се в България и БСП е "неприемливо". "В дългосрочен план, това уврежда вярата на хората в ЕС и подкопава основите на съюза. Надявам се правителството да предприеме правилните стъпки и да изясни на партиите, както и Сергей Станишев да изясни на своите депутати, че това е вредно решение. То ни вреди и за европейските избори, защото дава муниции на ГЕРБ и "Атака" да кажат "ето вижте, накарахме социалистите да гласуват наше решение, но правителството им е неспособно да го изпълни", смята Свобода. Според него от Европейската народна партия, където членува ГЕРБ, са на същото мнение. Не е чудно, че на разбор след заседанието вечерта във вторник на "Позитано" 20, Сергей Станишев се е държал така, сякаш народните представители го проваляли като президент на ПЕС.

И за политиците в нея

Правителството на Орешарски сега ще трябва да обира негативите на това решение. То обаче не е безпомощна жертва на тази ситуация. Именно неговият страх от всякакво обществено недоволство и съответно неспособност да отстоява дори правилни свои решения и каузи, като ситуацията с бежанците, допринесе за атмосферата, в която всяка кауза, независимо колко популистка, може да добие публичност. Георги Кадиев, един от гласувалите против мораториума в БСП, заяви, че партията изобщо се е опитала да неглижира темата с надеждата, че няма да се стигне до нейното разглеждане. Същото според него се случва и с темата за бежанците. "Задачата на политиците е да са лидери на общественото мнение, да защитават принципни позиции, не да вървят по течението. Каузата на БСП е да е проевропейска, предвидима партия дори когато това носи временни електорални негативи", написа Кадиев във Facebook.

От БСП твърдят, че няма да се предприеме нито стъпка за промяна на договора с ЕС. Нищо обаче вече не изглежда сигурно. "Решението във вторник показа, че вече всичко ще бъде възможно", коментира социологът от НБУ Антоний Гълъбов. "Това е индикатор за нестабилност на парламента. Следващата потенциална тема, която можем да очакваме, би могла да бъде за нелегалните емигранти, може да е във формата на вот на недоверие срещу вътрешния министър или правителството." Според политолога Румяна Коларова се намираме в управленска безпомощност. "Не знам защо след четирите години управление на ГЕРБ се създаде илюзията, че кабинетите на малцинствата могат да функционират без стабилна парламентарна основа. В случая имаме едно правителство, чиято парламентарна основа дори не е 50% от депутатите. Тук не става дума само за двата мандата на БСП, които, да кажем, в момента са неефективни, тук става дума за естествения процент неприсъстващи, който се е наложил."

Основната опозиционна партия ГЕРБ пък в опита си да разклати правителството с цената на всичко изглеждаше гротескно. Депутатите нито можеха да обяснят гласуването си, нито имаха желание да го правят, но беше ясно, че става дума за повеля от Борисов. "За ГЕРБ е приоритет дисциплината", казва Коларова, която го сравнява с края на НДСВ, които се разпаднаха извън властта. Иронично и опозиция, и управляващи твърдяха, че от този вот нищо няма да произтече като следствие. Това може и да не е така.

В тази атмосфера, смятат Гълъбов и Коларова, естественият победител е "Атака", защото вече не е в позицията на малък изнудвач, а е в състояние да налага дневен ред. "Това е предизборен ход за "Атака", а със сигурност е предизборен ход и за БСП, и ГЕРБ, именно това може да е индикатор, че вървим към предсрочни избори, че вече ситуацията е неудържима", казва Коларова. "Това, че те си позволяват подобно решение и няма кой да се противостави, да блокира подобно решение, може да означава, че решенията нито в парламента, нито на правителството имат някакво значение. Че има значение нещо, което е отвъд парламента и правителството." Според нея позицията на депутатите от БСП също показва, че оцеляването на правителството вече не е такъв приоритет, какъвто е запазването на подкрепата на избирателите.

Ако това е така, кабинетът "Орешарски" е обречен на много по-неприятна съдба от това да не довърши мандата си - да изкара краткия си престой във властта в опит да балансира между различните лагери на политическия популизъм. След тази седмица е още по-ясно, че крехкото мнозинство на управляващите е по-малкият проблем. Доста по-сериозният е, че в парламента здравият разум е малцинство.

По темата работиха Велина Господинова, Деница Ватева, Елена Старидолска, Зорница Стоилова