Капките на омразата

Някой просто е решил, че това е чудесно заглавие, при това с пълното съзнание, че формира обществени настроения и играе по дебелата струна на недоволство от увеличаващия се брой бежанци от войната в Сирия.

Още по-драстичен е примерът с изданието "Всеки ден", което излиза днес (два дни по-късно) с пълноцветна снимка на пострадалата студентка и въпрос "Приютяваме бежанци, за да ни колят ли?". Тук има и добавени елементи на есе (като например какво е съскал арабинът, което репортерите на "Всеки ден" очевидно знаят). Тук стремежът за "сочност" напълно надделява над каквито и да било принципи на журналистиката.

Етичният кодекс на българските медии им вменява както свободи, така и отговорности. В този случай са нарушени поне три от тях:

2.5.1. Като уважаваме правото на всеки да живее в сигурност и безопасност, няма да публикуваме материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, насилие и всякаква форма на дискриминация.

2.5.2. Няма да посочваме расовата, религиозната, етническата принадлежност, сексуалната ориентация, умственото или физическото състояние, ако тези факти нямат съществено значение за смисъла информацията.

2.6.4. Ще се въздържаме от възхваляващо или придаващо излишна сензационност отразяване на престъпления, насилие и жестокост.

Всяко издание, разбира се, има право да излиза с каквато новина иска на първа страница. Но след като това е новината на деня според тях, е важно тя да се представя каквато е, не каквато им се иска да бъде, за да продадат повече бройки. Че става дума за нелегален имигрант, не за бежанец. Че полицията може да си върши работата по-добре и че очевидно има дупки в държавната стратегия за нелегални имигранти, които трябва да бъдат запълнени. И това няма да се поправи нито като затворим напълно границата си, нито като изхвърляме хора, бягащи от война, нито като линчуваме всички, които влизат в страната. В случая, особено предвид натрупаното напрежение в обществото, ролята на медиите е и да обясняват, не само да разказват.

В противен случай, подобни заглавия наливат масло в огъня на националистическите формации и последвалото им изригване по улиците на София. В тези изригвания, линиите "имигранти-нелегални имигранти-бежанци" бяха напълно заличени. Днес има новини за пребити чернокожи в София. Ако утре се стигне до убийство на сирийски бежанец, само защото е имал нещастието да попадне в България, колко от тези издания ще го пуснат на първите си страници и колко от хората, които са прочели сегашните им заглавия, ще се трогнат?

През 2011 г., в прегледа си на престъпленията, извършени от омраза, ФБР констатира, че "групите, които проповядват омраза и нетолерантност засяват семената на тероризъм вътре в страната". Според анализаторите от американската агенция, когато бъдат оставени без наблюдение и без последствия, групите във Facebook и подобните форуми, където се излива словесна омраза към чужденци или малцинства, създават общ фон, върху който по-късно по-радикални елементи извършват престъпления. С други думи, както заключава британският философ Найджъл Уорбъртън, въпросът къде се тегли чертата между свободното изразяване на мнения и езикът на омразата не е тривиален, защото от него зависят съвсем реални човешки животи.

Ето защо не е редно да подминаваме без последствия заглавия като тези по-горе. Защото дори да изглеждат маловажни днес, утре може да се окажат част от капките, които ще прелеят чашата на омразата. А нея ще пием всички.