Добре заварили

Първата промяна настъпи в одобрението за "Атака", може би защото рейтингът й претърпя срив, след като осигури живот на правителство с участието на ДПС. За около месец от септември до октомври според изследванията на "Алфа рисърч" подкрепата за партията на Волен Сидеров се е удвоила - от 1.6% до 3%.  Тя е и единствената, която избягва негативните тенденции за формациите в парламента, а извън него. Одобрението за Волен Сидеров също расте от 5% на 7%, където според депутатите му трябва да се измерва и рейтингът на цялата формация. "Националистите извличат дивиденти не от парламентарното си поведение, което продължава да търпи все така остри критики, а от радикалните си позиции по чувствителния за обществото въпрос с бежанците", твърдят анализаторите от агенцията. Обясненията на някои депутати от "Атака" за нарастващия им рейтинг е в удобната поява на външен враг в лицето на нелегалните имигранти. Те отричат правителството умишлено да отклонява вниманието от продължаващите повече от два месеца протести, каквато версия съществува, още повече че неведнъж депутати от формацията са намеквали, че е възможно да поискат оставката на вътрешния министър Цветлин Йовчев заради кризата с бежанците. 

Тя се появи в момент, когато Сидеров и компания се забъркват във все по-шумни скандали, някои с международен отзвук като "турнето" им в Брюксел, за да оставят писмо на ЕНП. Още в предизборната кампания лидерът на "Атака" смени акцентите в изказванията си. Той заряза антитурската риторика и заложи на откровено нереалистични популистки обещания - минимална заплата от 1000 лв. и минимална пенсия от 500 лв., да се изгонят "чуждите колонизатори", както той нарича инвеститорите, безплатно здравеопазване и др. Сегашната ситуация, както и прокарването на решението за удължаване на мораториума върху продажбата на земя за чужденци, го връща в играта. "В един момент се оказа, че "Атака" могат да се противопоставят на БСП и ДПС. Това показа, че тя е фактор. Аз не съм виждал през последните 20 години БСП да се разцепва", коментира социологът от "Отворено общество" Алексей Пампоров. Според него изказванията на Сидеров сега са премерени, призовава правителството да връща бежанците, но не и за насилие към тях, въпреки че национализмът на партията винаги е бил ксенофобски - насочен срещу ромите и турците.

Не трябва да се забравя и едно сравнително предимство на "Атака" пред останалите националисти - тя има трибуната на парламента, най-голямата субсидия от всички подобни формации - малко над 3 млн. лв. годишно, партийна телевизия "Алфа" и вестник "Атака" (повече за медиите й на стр. 47) и мрежа от структури в страната. Не случайно Сидеров свика първите митинги срещу бежанците в района на град Елхово, където има лагери и където може да намери съмишленици сред местното население. Възраждането на партията му е особено опасно и заради факта, че (засега) ще продължи да осигурява оцеляването на правителството, вероятно на все по-висока цена.

"Ако Сидеров успее да провали управлението и да доведе до предсрочни избори в някакъв подходящ за него момент (а това при наличието на неговата "златна акция" е реалистично), той ще може в кампанията да се представи именно като национално отговорен, свалил мафията от власт", твърдят социолозите от института "Иван Хаджийски"

ВМРО -  В търсене на трибуна

След пореден неуспешен опит да се преборят за влизане в Народното събрание на последните избори, ВМРО се възползваха от ситуацията поне да станат по-видими и платиха за това - прокуратурата образува досъдебно производство срещу зам.-председателя на партията Ангел Джамбазки и неизвестни лица. Причината е сигнал на Българския хелзинкски комитет за явно подбуждане към расова дискриминация, насилие и омраза по време на протестно шествие срещу бежанците в София миналата неделя.

"Като че ли ВМРО и "Атака" се бият за електорат в момента", обобщава ситуацията Алексей Пампоров. ВМРО стъпва на историческите си традиции, но след толкова неуспехи да прескочи парламентарната бариера явно не намира друг начин да го постигне освен с по-крайна риторика и действия. Организацията опита да стане инициатор на обединение на патриотичните формации в края на 2012 г., но не постигна никакъв резултат. В спорадичните преговори тогава стана ясно, че има непреодолими личностни различия между Волен Сидеров и един от председателите на НФСБ и собственик на тв "Скат", Валери Симеонов, например. Освен това до последно в "Атака" пресмятаха рейтинги и числа, за да установят дали ще им стигнат силите да влязат сами в парламента. Тогава ги "спасиха" от изпадане февруарските протести. Буквално дни преди крайната дата за регистрацията за парламентарния вот пък пропадна съмнителната коалиция между ВМРО и Средна европейска класа, а единственият "бонус" от близо 70-те хил. гласа е класирането на партията за държавна субсидия. Въпреки това организацията на Красимир Каракачанов няма нито медийната, нито финансовата мощ на "Атака".

ВМРО обаче имат сравнително силни местни структури и разпознаваеми фигури. Според социолога Алексей Пампоров те са фактор в Южна България, в Софийска област също, а и добър местен партньор. Може би това е и причината да са харесвани от инициативата "България без цензура" на Николай Бареков. "Опитваме се да се възползваме, където има възможност за трибуна. Срещу нас има два телевизора в нашата ниша (тв "Скат" и тв "Алфа" - бел. ред.). Ние ползваме всичко, което можем. Нямаме политическа връзка с Николай Бареков. На него му трябват въпроси в тези посещения, които прави по градовете. На нас ни трябва трибуна да си задаваме въпросите", обяснява взаимодействието Джамбазки. Според него разговори за коалиция не са водили, но понастоящем има сътрудничество по общи теми. "Ако правим някога разговори за коалиции, те ще бъдат само на основата на българския национален интерес - такъв, какъвто ние го разбираме като български родолюбци: решаване на демографската катастрофа и циганския въпрос, недопускане на етнически партии в управлението, национално образование и патриотично възпитание", казва зам.-председателят на ВМРО. Голяма част от риториката му звучи като тази на Бареков.

За себе си бившият журналист е избрал по-умерено участие по темата за бежанците - като модератор на дискусия по националната сигурност, на която поканените експерти до един поискаха затваряне на сухопътната граница с Турция. Той призова за двуседмично примирие на протестиращите, като в замяна поиска да участва в Консултативния съвет по национална сигурност при президента на 20 ноември.

За отношенията с "България без цензура" Джамбазки добавя още: "Не бих казал, че е дошъл моментът да правим компромис. Бих казал, че трябва много внимателно да гледаме какво се случва, защото времето си минава покрай нас. През 2005-а се появи "Атака". Взе част от риториката, която ние мислихме за запазена. Това е голяма грешка, да мислиш, че някаква теза е твоя запазена. Сега се появяват други кандидат политически сили, които отново говорят подобни неща."

НФСБ - Телевизия плюс

"Какъв расизъм? Каква ксенофобия? Не виждам големи прояви на ксенофобия, нещо по-различно от това, което се е случвало досега." Така съпредседателят на НФСБ Данчо Хаджиев коментира зачестилите нападения срещу чужденците в страната. Фронтът не се различава по крайните позиции от останалите по-големи патриотични формации като "Атака" и ВМРО към бежанците, въпреки че не организира и не участва в шествия и улични демонстрации срещу тях, защото "не мислят, че с митинги ще се решат тези въпроси, а с реални действия". И настоява да ги наричаме нелегални имигранти, а не бежанци, но в последната официална позиция на НФСБ по темата - декларация от 26 септември, се говори именно за бежанци.

В нея се предлага "временно затваряне на българо-турската граница или поне въвеждане на ограничителен режим за бежанците, както вече направи Гърция". Настояват и за изграждане на защитна стена "както наскоро това стана в Гърция, издигнала 10-километрова стена по сухопътната си граница с Турция, въпреки несъгласието на Европейския съюз". Тя не само щяла да ограничи бежанския поток, но и "ще защити животновъдите ни от идващи от Турция зарази, унищожаващи този отрасъл в граничните райони". Настоява се и за възстановяването на "Гранични войски" и "разселването на бежанците в ЕС". "Ксенофобията не е нещо страшно, не е нещо неестествено, не е нещо дошло от ада. То е естествена реакция на самозащита, пресилена. Малко засилена, болезнена реакция", твърди и собственикът на тв "Скат" Валери Симеонов пред агенция "Фокус", но според него "на първо място държавата трябва да въведе ред и справедливост в своите граници, в бежанските лагери и като цяло в тази бежанска криза. За да могат хората да повярват в своите управляващи. Нещо, което в момента не е налице".

"НФСБ разчитат на по-традиционно патриотични чувства. По социология хората, които биха гласували за НФСБ, са над 50-годишна възраст, които гледат тв "Скат", коментира Алексей Пампоров. Може би и затова фронтът се опитва да намира още патриотични ниши - само преди дни се присъедини към протест пред министерството на екологията в София, срещу изграждането на регионални депа за отпадъци в Ямболско, Самоков и разложкото село Баня. Партията на тв "Скат" например води дело срещу директора на РИОСВ в Благоевград заради ОВОС-а за сметището в село Баня.

НФСБ остана на крачка от 42-рия парламент, но получи субсидия от 1.57 млн. лв. на година. От месец август насам организацията демонстрира желание да бъде инициатор на обединение в патриотичната ниша. Най-големият й "трофей" е присъединяването на ГОРД на бившия евродепутат на "Атака" Слави Бинев, на когото разчитат за някакъв вид международно представителство. Сред останалите партии и организации, приели програмата на фронта, са Средна европейска класа, НИЕ и "Целокупна България". "Идеята е да се явят на следващите избори с обща листа, за да не са конкуренти, но не става дума за закриване на отделните формации и структурите им", обясни Хаджиев пред "Капитал". Социологическите проучвания на "Алфа рисърч" сочат, че в последните два месеца процентите одобрение за фронта се запазват на нива 2.6-2.8, съизмерими с новите висоти на "Атака".

Автор : Капитал Преглед на оригинала