Китайски вятър за 1 млрд . лв.

"Това е несериозно намерение. Всяка себеуважаваща се фирма щеше да обяви такава инвестиция", коментира пред "Капитал Daily" председателят на Асоциацията на производителите на екологична енергия Велизар Киряков. По думите му няма как такъв вятърен парк да работи на свободния пазар, където цената на електроенергията е около 35 евро на мегаватчас, при положение че сега инвестиционните разходи налагат токът от ветрогенератори да се продава за повече от 45 евро на мегватчас.

"Крайно скептични сме дали такъв проект може да се реализира. И как така изведнъж има толкова свободен капацитет в мрежата", попита Христослав Павлов, управител на дружеството "ВПД България", което се занимава с вятърни проекти, и член на надзорния съвет на ветроенергийната асоциация.

Големи обещания

НЕК обяснява в съобщението си, че планираните инвестиции от над 1 млрд. лв. включват изграждане на подстанция и съпътстваща мрежа, която щяла да бъде дадена безвъзмездно на собственика на преносната мрежа (т.е. НЕК, а след отделянето си това ще е Електроенергийният системен оператор). Цитирани са баснословни суми, които електроцентралата щяла да внесе в държавния и общинските бюджети като данъци и такси, без да е обяснено при какви условия тези постъпления могат да се случат. Най-грандиозната заявка на НЕК е, че освен ремонти на пътна инфраструктура инвеститорът за своя сметка ще построи над 200 км общински пътища, които ще могат да се използват безплатно.

Според Българската ветроенергийна асоциация китайските технологии няма да дадат каквото и да било икономическо предимство спрямо технологиите на други производители на вятърни турбини, които вече работят в България. "Всякакви допълнителни ангажименти за изграждане на електропреносна мрежа и нейното безусловно преотстъпване на ЕСО/НЕК изглеждат, меко казано, проява на доста странна икономическа логика", пише в отворено писмо на асоциацията до шефа на НЕК Йордан Желев и енергийния министър Драгомир Стойнев. С писмото организацията настоява за още публична информация по проекта.

Всякакви версии

Според хора от бранша един от възможните играчи в проекта е китайската индустриална компания XEMC, която оперира в страната чрез дружеството "КСЕМК България груп". Компанията нашумя във ВЕИ средите с намерението си да изгради 1000-мегаватов вятърен парк, но до реализацията му така и не стана ясно дали ще се пристъпи. "КСЕМК България груп" е съакционер в "Норекс енерджи мениджмънт", показва справка в Търговския регистър. "Норекс" имаше вятърен проект за 48 мегавата край Добрич. Още няколко дружества със сходно наименование разработват проекти за 20-30 мегавата в Добричко. ХЕМC са изкупили и други проекти на български инвеститори, които не успяха да ги реализират след замразяването на изграждането на нови обекти миналата година.

Според една от версиите инвеститорът няма сериозно намерение, а иска да си освободи гаранциите, платени за придобитите общо 1000 МВт проекти. Те са на стойност 25 млн. евро и НЕК отказва да ги освободи под различни предлози. С новия проект могат да бъдат скъсани старите договори. Не е ясно обаче защо НЕК се е съгласила да направи такава отсъпка точно за този проект, при положение че други проекти за общо поне 300 мегавата все още чакат да им бъдат върнати около 15 млн. лв. Мнозина инвеститори се отказаха да работят, след като получиха дати за присъединяване за след 2016 г. Друга версия гласи, че договорът на китайския инвеститор може да бъде ползван само да резервира мощност в мрежата в очакване на подходящ момент за реални инвестиции или продажба на самия проект.

Източници на "Капитал Daily" казаха, че скорошното отстраняване на Владимир Инков от шефския пост в НЕК е именно заради отказа му да подпише договора по китайския ветропарк. Наскоро министър Стойнев каза, че на Инков ще бъде поверен проектът "Южен поток". На практика първото действие на новия шеф на НЕК - Йордан Желев, е да подпише този договор.

Източници, запознати със сделката, казват, че компанията е подписала споразумението без представяне на нотариални актове, ПУП-ове или парцеларни планове, за да докаже, че наистина има готовност за такъв мегапроект. В същото време, пак според същия източник, Електроенергийният системен оператор е дал отрицателно становище за присъединявнае, тъй като нито може да пренесе произведената електроенергия през мрежата, нито да я балансира. Инвеститорът дори е предлагал да изгради далекопровод до Румъния, което на енергетиците им се е видяло съмнително предложение, особено като се има предвид, че и северната ни съседка иска да изнася зелена електроенергия.

Натискът за подкрепа на китайския проект, който е за 230 МВт, е идвал от Българския енергиен холдинг, но НЕК не се поддавала вече няколко месеца. Една от версиите е, че това е опит да се угоди на китайските инвеститори като цяло, след като техните фотоволтаични проекти в България ще бъдат едни от най-сериозно ударените от новата 20-процентна такса върху приходите им. В същото време отдавна е известно, че XEMC иска да стъпи на всяка цена на европейския пазар, дори и само с няколко турбини, макар и дейността му да е на загуба. Така БЕХ си осигурява двойна полза - сваля натиска върху правителството от китайскa страна и прави черен PR срещу останалите инвеститори, като твърди, че може да се работи и без преференции.