Все още попътен вятър
Глобалният пазар на вятърна енергия се развива устойчиво, а засега индустрията избягва съдбата на фотоволтаичния сектор
Кирил Хавезов
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Вятърната енергия продължава да заема все по-голям дял в световния енергиен микс. Това е изводът на доклада Wind Power Barometer на EurObserv’ER, в който са представени данни за развитието на сектора през изминалата година. През 2012 г. производствените мощности на вятър в света достигнаха 281 GW, като само за изминалата година капацитетът им е нараснал с нови 44 GW.
Големите пазари
Трите водещи световни региона, които инсталират най-много вятърни централи, са Азия (с 35.6% пазарен дял за 2012 г.), Северна Америка (31.8%) и Европа (28.7%). Макар трите пазара да се развиват със свое индивидуално темпо, цялостният световен ръст остава стабилен. През разглеждания период САЩ постигнаха рекорд с новоинсталирани над 13 GW, които са резултат от около 25 млрд. долара частни инвестиции. Така разполагаемата вятърна мощност в страната премина границата от 60 GW граница – мощност, достатъчна за задоволяване електрическата консумация на 15 милиона домакинства.
Макар и да е с най-голям дял, през изминалата година азиатският пазар преживя известен спад в ръста си спрямо 2011 г. Една от причините за това е, че в Китай правителството въведе нови регулации за издаване на строителни лицензии, които да затегнат контрола над развитието на сектора, включвайки мрежовия оператор и правителството в одобрителните процедури.
Вятърът в Европа
За европейския пазар изминалата година беше добра. Новоинсталираните мощности са 11.8 GW, с които общият инсталиран вятърен капацитет премина границата от 100 GW, достигайки 105 GW. Няколко са факторите за продължаващото устойчиво развитие на пазара на стария континент. На първо място трябва да се отбележат няколко големи офшорни централи, които бяха присъединени през изминалата година в Северно море, както и големи централи на континента, като например 600-мегаватовата централа Fantanele-Cogealac в Румъния и 539-мегаватовата Whitelee Wind Farm в Шотландия.
Прави впечатление, че развитието на вятърната енергия в България през годината бледнее пред експанзията на фотоволтаичните мощности. Последните със своите 721 MW новинсталирани мощности само за 2012 г. успяха да надвишат общите вятърни мощности от 657 MW в страната. През 2012 г. са присъединени едва 131 MW вятърни централи.
Големият общ ръст на ВЕИ енергията през 2012 г. е една от причините през настоящата година да се стигне до високо производство. Това в комбинация с ниското потребление и затруднения износ доведе до ограничаване на работата им от Електроенергийния системен оператор и напрежение в ценообразуването.
Индустриално статукво
Според доклада условията на глобалния пазар на вятърна енергия стават все по-тежки. Някои наблюдатели се страхуват, че може да се повтори сценарият за европейската вятърна енергия по аналог с фотоволтаичния сектор, който сега е доминиран от китайците. Подобно на положението при слънчевите модули и при вятърното оборудване се наблюдава продължаващ спад на цените с тенденция към дъмпингови практики от страна на китайските производители.
Съществуват обаче съществени разлики между двата сектора. Европейските производители продължават да държат добри позиции на пазара, на който надеждността, логистиката и удобната поддръжка са основни критерии. Друга разлика е, че европейският и американският пазар са фокусирани предимно върху мултимегаватови вятърни турбини, сегмент, на който европейските производители са много по-добре позиционирани.
13 коментара
в бг са на мода фотоволтаиците, щот да инсталираш вентилатор да ти духа перката е ного по-трудно от един прожектор пред панела... :)
Публикувано през m.capital.bg
Вероятно няма далавера във вятърната енергия ....
121 MW на година е добър ръст, ако се запзи или подобри до 2030 та ще имаме над 4 GW вятърни мощности
Публикувано през m.capital.bg
Момчета, разгледайте си хубаво иконографиката. Малко сте пообъркали географията.
Фотоволтаика е по-гъвкава, и от гледна точка на електропреносната мрежа, малките мощности разположени в непосредствена близост до консуматорите, е добре за цялата електро система, защото косинус Фи е близък до 1, т.е. няма загуби при трансформация и разпределние, и компенсира реактивната компонента, от консуматори като : перални, миксери и всичко, което има електро мотор!!! в това число и ветро генераторите.
Пак ме хвана яд как сме се самобичували. При 4-5 пъти по-малък БВП на глава от населението, по перки (и слънчеви панели разбира се) вече се мерим с богатите, а някои сме ги и задминали...
До коментар [#2] от "Нефертити":
[quote#2:"Нефертити"]Вероя
Последните преференции за ВтЕЦ:
http://bit.ly/V3tZ5r
1. Работещи до 2 250 часа - 148.71 лева/МВтч
2. Работещи над 2 250 часа - 132.71 лева/МВтч
Са сравними с цените за по-скъпите ТЕЦове, но сайта на ДКЕВР още е хакнат, така че не мога да дам линк :) и със сигурност ще са по-малко от каквато и да е друга нова мощност била тя АЕЦ или ТЕЦ.
но нямат замърсяване, нямат натровени миньори и т.н. и т.н.
До коментар [#5] от "nboyan": Много сте прав, господине :) Само ще допълня, че вятърни и соларни мощности са добра комбинация и локално - могат да се допълват от гледна точка на неравномерностите на производство.
До коментар [#2] от "Нефертити":
Едва ли е толкова до далаверата, макар че и тя със сигурност присъства в инвестиционните уравнения. Мисля, че по-вероятна причина са значително по-големите инвестиции за вятърните мелници, отколкото за фотоволтаиците. Затова и у нас доколкото знам ветрените паркове са собственост на големи инвеститори, май повечето чуждестранни.
До коментар [#7] от "Distributed":
Благодаря! Ще разгледам!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.