Калина Чернева
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
След като два поредни месеца цените се покачиха малко и даваха надежда за обръщане на негативната тенденция на спад през последната половин година, през ноември дефлацията отново се завърна. Животът е поевтинял с 0.2% спрямо предходния месец. През октомври увеличението на цените беше с половин процент. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за инфлацията през ноември. Основният виновник отново са хранителните стоки, които движеха дефлацията и досега. През ноември те са поевтинели с 0.6%. Така на годишна база дефлацията е 1.5%. През септември понижението на цените на годишна база достигна рекордни нива от 1.6%, каквито не са били отчитани от 1999 г. насам.
Дефлацията обикновено е негативен сигнал за икономиката, защото може да означава слабо вътрешно търсене. Toва принуждава търговците и бизнеса да свалят цените, което свива маржовете и печалбите им. Така дефлацията влияе отрицателно и на приходите от косвени данъци в държавния бюджет, които така или иначе са заложени на сравнително високи нива за следващата година. От друга страна, лекото покачване на цените е здравословно за икономиката.
Все пак от еврозоната има умерено добри новини. Покачването на потребителските цени там се е ускорило до 0.9% през ноември. Това идва като облекчение за пазарите в региона, след като изненадващо резкият спад на инфлацията до 0.7% през октомври събуди опасения от дефлация, а Европейската централна банка реагира с понижаване на основния си лихвен процент до ново рекордно ниско ниво от 0.25%. Три от страните, прибегнали до международни спасителни пакети заради кризата - Гърция, Кипър и Ирландия, обаче отчитат дефлация.
Сезонни ефекти
Най-много са поевтинели плодовете (със 7.1%) и зеленчуците (с 1.5%). Сред стоките, при които има спад, са и шоколадите - с 1.4%, книгите (с 0.9%), както и течните и твърдите горива - с около процент надолу. В началото на по-студените месеци цените на дрехите и обувките стандартно се покачват с 4-5% на месечна база, като и тази година не прави изключение. През ноември обаче поскъпването е по-малко, отколкото преходния месец - с малко под процент. Най-много през ноември са поскъпнали безалкохолните. При тях увеличението е с 1.8%. В групата на кафето и чая поскъпването е с 1.3%, а цените на млечните продукти са нараснали с 0.9%.
И годишни тенденции
На годишна база най-много поевтинява стоковата група, в която влизат наеми на жилища и елекроенергия. Там спадът спрямо ноември 2012 е 7.1%, което се дължи основно на поевтиняването на електро- и топлоенергията. Последното се дължи на изкуствено понижените цени на тока и парното в началото на годината. Групата "развлечение и култура" също отбелязва спад от 4%, а при здравеопазването поевтиняването е с 2%. Поскъпнали са алкохолът и цигарите - с 1.2%, както и хотелите и ресторантите - с 2.6%.
Животът на най-бедните 20% от домакинствата в България обаче не е бил много по-евтин, показва индексът на цените за малката потребителска кошница, изчисляван от НСИ. През ноември хранителните продукти в нея са поевтинели с по-малко, отколкото показва общият индекс на потребителските цени - едва 0.4%.
9 коментара
Нищо изненадващо... При това свито потребление... Дано икономиката започне някакво възстановяване следващата година...
Публикувано през m.capital.bg
Чакай от умрял писмо ...
Цбъркана държава, и както се пееше няма такава държава. Докато ни управляват малоумни комундери така ще е!
Трудните месеци тепърва предстоят
каква дефлация, бе хора?
вижте какви китайски боклуци се продават на баснословни цени по квартални магазинчета и молове. какво и какви са цените на храните по хипермаркетите.
Нагледен пример за червена стъкмистика. Автора все едно не живее в България, та премята тия цифри все едно е истина...
Дефлацията обикновено НЕ Е негативен сигнал, каквото и да ни казва кейнсианската икономика (впрочем тя е и единствената икономическа школа, поддържаща тази теза) и съвсем не е задължително да насочва към свиване на потреблението. Напротив, нормалният път на развитие на една стока или услуга включва подобряване на качеството и намаляване на цената ѝ. В система, базирана на т.нар. фиатни пари, той обикновено се маскира от факта, че държавата печата твърде много пари, така че на пръв поглед цените изглежда се повишават.
При всички случаи обаче дефлацията прави хората по-богати - с една и съща номинална сума те вече могат да си купят повече неща.
А проблемът на българската икономика не е в нея, а в големите данъци, огромните административни спънки пред инвеститорите, закостенялото трудово законодателство, корупцията и огромния държавен сектор, който все още изяжда много по постигнатото от частния ;).
Верно е, че малко инфлация е признак за нормално развиваща се икономика, но това важи за общества където популацията се увеличва и се включват нови икономически субекти в играта.
Ние намаляване, а и тези които допринасят в последно време за увеличаване на популацията ги държим затворени в лагери вместо да ги иползваме да свършат нещо полезно.
Правилно 7
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.