Излишни ли са дипломите
Всеки четвърти българин мисли, че образованието не му е помогнало да си намери работа, отговаряща на квалификацията му
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Смятате ли, че образованието ви е помогнало да си намерите работа? Или вече дори не знаете в кое чекмедже се намира дипломата ви? Но пък и не се притеснявате от този факт, защото сте сигурни, че тя няма да ви трябва, за да си намерите работа.
Ако това е така, сигурно няма да се изненадате, че за всеки четвърти българин образованието или обученията, които е посещавал, не са му дали нужните умения, за да си намери работа в съответствие с придобитите квалификации. Общо 68% от българите все пак са на противоположното мнение. Данните са от последното проучване на Eurobarometer, което обръща внимание на уменията и квалификациите в рамките на ЕС. Анкетата е проведена от 26 април до 11 май, като обхваща 27 998 респондента (интервюираните българи са 1066).
Каква е ситуацията в Европа
По-недоволни от образованието и обученията си от българите са само жителите на четири държави – Гърция (43%), Испания (38%), Италия (35%) и Франция (28%). Като цяло данните за България не се различават много от средноевропейските. При мнозинството от държавите-членки на ЕС негативната оценка се движи между 20 и 25 на сто.
Средно 23% от гражданите на ЕС казват, че образованието и обученията, които са посещавали, не са им помогнали да си намерят работа, която да отговаря на квалификацията им, а положителна нагласа имат 73%. Швеция и Дания, заедно с Германия и Австрия изглеждат най-доволни от това, на което са ги учили в училище, университета или на допълнителни курсове и обучения. Като цяло положително настроени са и хората, които в момента имат работа или пък са на ръководни постове.
Доволни ли сте от училището си
Въпрос от проучването изследва и качеството на образованието в училище и университета. Оказва се, че 89% от българите са доволни от това, което са получили в училището, което са посещавали, а негативна оценка дават само 8%. Същевременно 27% казват, че висшето им образование е било добро и само 2% не мислят така (като тук трябва да се поясни, че за 57% от анкетираните въпросът не е бил приложим, т. е. очевидно не са продължили да учат след средното си образование, а 14% са отговорили просто с "не знам"). Общо 9% от анкетираните са оценили онлайн обучението, като от тях 7% са с положително отношение към него.
При средните данни за ЕС отново надделява положителната оценка. Доволни от училищното си образование са 86%, а недоволни – 12%. За 75% университетското е било добро, а за 9% лошо. Онлайн образованието е оценено като положително от 41% от анкетираните и като лошо от 15%.
Най-важните аспекти на образованието са свързани с учителите и в частност каква е тяхната способност да ангажират и мотивират учениците си (65% средно в ЕС и 53% за България), показва проучването. Това обаче е и областта, за която се казва, че има нужда от най-голямо подобрение (51% средно за ЕС и 42% за България).
Образование и работа в чужбина
Проучването показва, че само 2% от българите са учили в чужбина. Този резултат ги нарежда на последно място в рамките на ЕС, където средният процент е 8 на сто. Гражданите на Люксембург и Кипър са с най-висок дял сред училите зад граница, съответно 44% и 22%. За сметка на това обаче 16% от българите са работили зад граница, което е и средният показател за ЕС. Този път в дъното на класацията попадат германците и малтийците (11%), както и гърците (10%).
Повече от половината (56%) от европейците смятат, че квалификациите, които имат, ще бъдат признати в друга държава-членка, докато 10% са скептично настроени в това отношение. Общо 33% от българите и литовците смятат, че образованието им няма да бъде признато в друга държава-членка, с което се нареждат и на първо място по скептицизъм в това отношение. Почти толкова обаче – 32% - са и българите, които казват, че образованието им ще бъде признато зад граница, но това е и най-слабата положителна нагласа спрямо резултатите на останалите държави-членки.
35 коментара
Диплома трябва! Проблемът е, че качеството, което стои зад българските дипломи за висшо обарзование, е трагично в 80-90% от случаите и се влошава!
Чалга-културата на едно общество поражда и съответните стойностни критерии. Периодът на трансформацията/прехода, през който изчезнаха в небитие много потребители на висше образование, особено в инженерно-техническите науки (парадоксът инженер продаващ банани за да се изхрани) нанесе много щети. Софтуерните специалисти се задържаха от нямай къде. Сега, когато наистина започва да расте необходимостта от тези кадри, но с нови модерни знания и главното умения (предвид характера на икономиката - ще поясня след малко) няма кой да ги подготвя на ниво - много от специалистите отдавна са се уредили някъде извън страната. Тежък е проблемът и с нивото среден техник и системата за тяхната подготовка, а като че ли тези кадри са най-масово търсените.
За връзката между характер на икономиката и структура на специалностите/специалистите: липсата на големи производства с обезпечаваща научна база води към ориентация към поддръжката на закупени технологии и фокус в производствените инженерни специалности. Ако следваме примера на Ирландия, например, има възможност за фокус върху определени развойни и ИТ специалности свързани с корпоративни потребители, но такива няма. Средният и малкият бизнес искат кадри готови веднага да заработят, т.е. с приложни знания и умения, докато големите корпорации имат възможността за собствено "дошлифоване" за нуждите на спецификата си. Съжалявам за натрупването на текста, но това наистина е въпрос на държавно виждане и последователна политика, както и съгласуване с други партньори по ЕС.
Интересно, имаше преди време една статистика в Евростат, че българите са на второ място в ЕС по процента на студенти в други европейски държави. Не помня точния процент, но беше нещо тип 8-10% и само една от балтийските републики беше преди нас. Тук пък говорят за 2%, които са учили или специализирали в чужбина. Не ми се връзва нещо...
До коментар [#3] от "Lord":
2% от българите са учили в чужбина, докато 10-20% от студентите са навън :)
Аз завърших преди година. Счетоводство, навсякъде обясняват как им трябвали счетоводители, но навсякъде искат и 2-3 години стаж, а ако отидеш да питаш някъде за стаж, почват с нямаме работа, не търсим стажанти и тн. Ами няма как да стане...
До коментар [#4] от "alabalko":
Има логика :)
Навсякъде по нормалните държави образованието е гаранция за добре платена работа и добър стандарт на живот. В България това не е така.Следователно не сме нормална държава. Следователно "бегай" бързо към нормалните държави.
Ако имаш обаче стбилни партийни ( в правилните партии ) връзки или близък роднина (по първа линия примерно ) ,който е на висока позиция в съдебната система , местната власт ,прокуратура и т.н. то светлото ти бъдеще и тук е гарантирано. Даже и без да се напъваш да учиш :-)
До коментар [#7] от "demos20002000":
"Навсякъде по нормалните държави образованието е гаранция за добре платена работа и добър стандарт на живот."
Това не е вярно. Справка - Франция, Испания, Гърция (освен ако не ги броите за нормални). Ако си завършил нещо от рода на "свободни изкуства", филологии и други подобни вероятността да си намериш работа не е голяма. У нас, въпреки разпространилото се мнение, всички, които са завършили химия, физика и подходящи инженерни науки си намират работа ако искат. Проблемът е,че не са добре платени. Ако са завършили "европеистика" и други подобни нароили се в държаваните и частни университети лаладжийски науки (включително право) тогава, естествено е проблем. Но, кажете ми, какво ще работи индивид завършил "европеистика"? Е, студентите и те свикнаха на баницата на мекото, не им се учат тежки дисциплини като математика, физика, химия, инженерни науки и резултатът е бълване на безработни.
Всеки четвърти?! Къде ги правят тези изследвания... Голяма част от познаните ми - далеч повече от 25% - не работят изобщо това, което са учили. Голяма част от останалите 75% установяват, че ученото в университета грам не помага при започване на работа, дори да е по специалността. На всичкото отгоре е сложно да ти признаят образованието в чужбина и като цяло ситуацията е манджа с грозде. Ни е да учиш, ни е да не учиш...
Не са важни дипломите ... важно е какво седи зад тях. А проблема у нас е, че зад повечето не седи нищо освен 5 години маане на гащи из студентски град, зубкане в 6без10 преди изпита, преписване, купуване на изпити и прочие.
Проблема има много причини и много проявления. Изначално ни е сбъркано и образованието и отношението към него. От там и резултата е плачевен.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.