Пътна карта на висшето образование
Какво показа новият рейтинг на университетите в България
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Студентите по военно дело, информатика и компютърни науки, икономика и математиката имат най-голям шанс за високи доходи в бъдеще. Особено ако са завършили Американския университет в Благоевград, Софийския или Техническия. Едва ли ще останете без работа, ако учите стоматология, медицина, фармация или военно дело. Повече от половината от всички завършили обаче работят на позиция, която не изисква висше образование. Според работодателите нуждата от кадри по медицина и електротехника, електроника и автоматика ще расте. Младежите обаче предпочитат да учат най-вече икономика. Ако търсим качествени научни изследвания, ще ги открием основно във Физическия и Химическия факултет на Софийския университет.
Данните от тазгодишното издание на рейтинговата система на българските висши училища не донесоха изненадващи изводи. Пример за качествено обучение отново е Американският университет, а за наука - Софийският. На първите места по специалности обаче виждаме и други висши училища. Всъщност още от създаването му рейтингът показа, че не може да се говори за българското висше образование като едно цяло. По-скоро всеки университет и всяко професионално направление имат своите силни и слаби страни. И качеството им зависи от стратегията, която изберат за развитието си.
Обучението
Американският университет държи първите места в специалностите администрация и управление, икономика и обществени комуникации. Софийският е напред в естествените науки, информатика, право, филология и психология. Химикотехнологичният и металургичен университет събира най-много точки в електротехника, електроника и автоматика, Техническият - в инженерните специалности, комуникационна и компютърни техника и енергетика (виж таблицата). Има специалности, за които няма голямо значение в кое висше училище учиш - обучението по медицина например е на високо ниво навсякъде, където се предлага. По друг начин стои въпросът обаче с икономика например - там има три пъти разлика в доходите и процента безработица на завършилите висшите училища, които оглавяват класацията, и тези, които са в дъното. Важен извод е, че университети, които са се специализирали в дадени направления, постигат високи резултати в тях, например Тракийският в Стара Загора и Аграрният в Пловдив.
Резултатите от социологическо проучване сред студентите показват, че най-много време за лекции, упражнения и самоподготовка отделят учещите ветеринарна и хуманна медицина, архитектура, строителство и геодезия, стоматология и военно дело. Бъдещите математици, философи и филолози пък участват в най-много международни програми за обмен. Делът на чуждестранните студенти в България е изключително малък - средно четири процента, като най-много чужденци има в медицинските специалности. Пак там са и студентите с най-висок успех от дипломата за средно образование.
Интересни данни излизат от отговорите на студентите на въпроса дали биха записали същата специалност. Положително отговарят над 90% от следващите теория и управление на образованието, материали и материалознание и теория на изкуствата. Най-малко удовлетворени са младежите в политически науки и философия (по около 60% казват, че биха направили същия избор).
Средният разход за стипендии на студент редовно обучение е най-висок в няколко професионални направления на Американския университет. Доста по-надолу го следва Академията на МВР със специалностите национална сигурност и архитектура, строителство и геодезия.
Практиката
Висшето образование със сигурност подобрява шансовете за реализация на пазара на труда. Безработицата при висшистите, завършили през последните пет години, е около два пъти по-ниска от средната за страната. Осигурителният им доход също е доста над средните нива за този период. Остава обаче проблемът, че най-добре платените специалности не привличат много студенти. Икономика учат над 60.5 хиляди студенти в сравнение с над 9 хил. в комуникационна и компютърна техника и над 7 хил. в информатика и компютърни науки.
Разликите между университетите и техните специалности по отношение на реализацията обаче са съществени. Завършилите администрация и управление в Американския университет през последните пет години например получават средно към 1500 лв., а завършилите същата специалност в Колежа по туризъм в Благоевград - около 660 лв. Ако безработицата при завършилите физически науки в Софийския университет е около 2%, при абсолвентите на Шуменския е над 5%.
Според работодателите завършилите филология, математика и електротехника, електроника и автоматика умеят най-добре да прилагат знанията и уменията си на практика (проучването е сред работодателите, които наемат служители в съответното професионално направление). Най-зле според бизнеса се представят абсолвентите по здравни грижи и архитектура, строителство и геодезия.
Студентите не оценяват много положително участието си в стажове. Средно малко над 40% са на мнение, че студентската им практика е била полезна. Най-доволни са учещите ветеринарна и хуманна медицина и здравни грижи, а най-недоволни - теория на изкуствата, философия и математика.
Науката
По качество на научните изследвания разликите между университетите и професионалните направления са големи. Физическите науки в Софийския университет имат индекс на цитируемост по международната база данни Scopus 39 (за периода 2008 - 2012 г.). На второ място е медицината в Медицинския университет - София, с 27. Освен тези две висши училища наука на по-високо ниво се прави и в Химикотехнологичния и Mеталургичен университет - София. Най-много статии в научни издания според Scopus имат отново физическите науки в СУ - 888 за периода 2008 - 2012 г.
Средно около 40% от всички студенти заявяват, че са участвали в поне една научноизследователска дейност като проекти, конференции, доклади, статии и публикации. Най-активно е участието на тези, които следват ветеринарна медицина, социални дейности, медицина и право.
По отношение на броя докторанти българските висши училища не постигат успехи. На 100 студенти в университетите има средно само по двама докторанти. Най-много са в направленията философия, физически и химически науки.
Рейтингът показва, че има висши училища, които предлагат специалности на високо ниво и с тях дори могат да се конкурират в европейски мащаб. Системата на финансиране на държавните университети обаче, която зависи най-вече от броя студенти, кара висшите училища да разкриват ненужни за пазара специалности. Накрая се получава каша, в която не можеш да различиш качествените продукти. И се стига до дебата много ли са за България 51 висши училища и защо ги има. А въпросът е по-скоро кои са тези, които имат ресурсите и потенциала да се докажат.
28 коментара
Някак ми е странно, безработните които са завършили "право" в югозападналия университет да са само 6 (% може би). От една страна, ако броят тези които работят по специалността - реално едва ли са повече от 10% на някакви синекурни длъжности. Там едва ли взимат чисто повече от 600-700 лева. Останалите мЪнИкенки, ухажори на такива (стандартния личен състав на въпросното заведение), и КОЙ, въпреки, че имат достатъчно доходи, едва ли работят "право", а по-скоро се водят безработни. Да не говорим, че по данъчна декларация някои имат само по един стар Опел. Дето се вика прецизирайте малко данните за този...."университет", че може и някой друг да се подлъже.
ЕГН-тата на студентите, за които държавата плаща субсидия на дадения ВУЗ са известни на държавата. Заплатите, които тези студенти вземат са също известни - достатъчна е проверка по ЕГН в базата данни на НАП. С една елементарна статистическа програма може да стане ясно, от кой ВУЗ какъв е ефектът за икономиката, а оттам и за хазната. Тази справка, разбира се без конкретните ЕГН, трябва да я има публично окачена на сайта на образователното министерство и да се актуализира всеки месец.
И само там, където има добри практики, трябва да се поощряват и разширяват. А хората трябва да виждат, с какво образование на какъв доход могат да се надяват, както и да виждат статистиките за брой випускници, за да се избягват балоните в определени професии, както това стана с правото.
Защо няма и дума за морските специалности? При навигаторите и механиците безработицата е 0 а заплатите дори на ниските нива над 1500лв на месец. Нашите кадри (особено механиците) са търсени и предпочитани в Европейските и международните компаний. лошото е че са малко. Не разбирам защо младите се тълпят да учат икономика и после стават безработни.
До коментар [#2] от "cinik":
Идеята наистина е добра
До коментар [#3] от "sinri":
Да, много хора с икономика станаха шофьори, пък никой не иска да става инженер(изразявам се така зашото с образование от ТУ-София за никъде не си, трябва сам да търсиш какво ти трябва). Икономика масово записват хора, които не знаят какво искат да работят ... за съжаление след завършване на икономиката продължават да не знаят. А това за механиците че са толкова търсени не го знаех, както сигурно и 95% от хората не го знаят.
До коментар [#3] от "sinri":
Има и други добре платени специалности, но когато информацията се укрива (както прави правителството умишлено или поради небрежност), тогава младежите се впускат по това, което им предлагат рекламите и слуховете.
При толкова икономисти и този хал на икономиката - дали не е добре да се обявят поне 10-тина "нулеви" години за прием и да видим дали пък, аджеба, икономиката няма да "дръпне"? Очевидно е, че не учат каквото и както трябва....
Апропо, същото важи даже и с тройна сила за журналистиката.. ама хайде да не се заяждаме.. ;-)
До коментар [#4] от "ivan_ll":
Ами именно. Ако си от София или Пловдив и през ум не би ти минало да станеш корабен механик. Защото за теб това, че живееш в морска страна нищо не значи, че 80% от световния товаропренос се осъществява по вода също не е особено известно и дори да е не дава никаква информация за кариерно развитие. Това е по вина на държавата разбира се. Ние нямаме морска политика изобщо. Дори за хората от морските градове морето е само плаж и студена бира и представата за бизнес на морето започва и свършва с това да отвориш бар или да продаваш сувенири на руснаците.
Аз съм капитан но мога да кажа, че ВСИЧКИ мой колеги механици от нашия випуск си намериха работа където искаха. Основно в пасажерски компаний. Заплатите им започват от 4000 евро в началните позиций и стигат до 12 000 и нагоре.
Нещо не ги виждам обявите за корабни механици в София, всъщност почти не виждам обяви за механици. Пък нека взимат 4000 еуро, то като няма обяви се тая.
Но пък за икономисти е пълно, било то и за 600 лева.
[quote#0:"статията"]Системата на финансиране на държавните университети обаче, която зависи най-вече от броя студенти, кара висшите училища да разкриват ненужни за пазара специалности.[/quote]
Това е изключително порочната практика в образованието – да се третира студента като глава добитък. Неприязънта към тази практика е особено изразена в "бедните" факултети на СУ като физическия факултет (за там имам наблюдения; завърших магистратура миналата година). Оборудването на лаборатории не е евтино и някак си изглежда неестествено химията, физиката, биологията, математиката да се финансират с 2 пъти по-малко средства (на студент) спрямо "Растениевъдство", "Растителна защита", "Животновъдство", с 3 пъти по-малко от "Спорт", 2.5 пъти по-малко от "Теория на изкуствата" и "Изобразителни изкуства", 4 пъти по-малко от "Национална сигурност".
(Източник за диференциалния коефициент: http://law.dir.bg/reference.php?f=pms16201)
Особено грозно е, че факултетът ни (ФзФ) бива постоянно упрекван, че сме издържани от хуманитарните специалности на фона на най-добрите резултати в научния принос на национално ниво.
Изобщо цялата система за финансиране е тотално сбъркана и неадекватна, това е известно на всички, но сравнително явно е, че никой не иска да си мърси ръцете с реформи ...
Тези висшисти, дето вземат по 800 лева, язък дето са търкали скамейките 4 години (и гащите си).
Миналия месец правих ремонт на банята, майсторът ми взе 4-цифрена сума - без луксове или прищевки.
Да се бяха научили да лепят плочки, или гипсокартон - все за 4 години щяха да се научат. Ама трябва да се работи после - друго е да седиш някъде в офис, на климатик, и да препращаш документи от едно бюро на друго.
Така че морски, не се чуди защо нямало кандидати за механици - защото трябва да се работи.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.