Как бяха изхарчени 325 млн. лв. за 6 месеца

Дори това да е най-прозрачната процедура на света, подобни съвпадения оставят горчивото усещане, че в бързането да раздадат парите, взети от държавата, общините не са подходили по най-чистия и пазарен начин. Според справка на сайта на Министерството на финансите, към август месец общините са направили поръчки за почти 230 млн. лв, при отпуснати 289 млн. лв. - т.е. почти целият ресурс е вече оползотворен за рекордното време от 6 месеца от отпускането на парите. Предвид двойно по-бавните темпове, с които се движат подобни процедури по европейските проекти, може да се направи предположение, че или местните власти внезапно са станали двойно по-ефективни и сръчни в поръчките, или не всички правила са били спазени.

Бързи пари

Миналата седмица министърът на финансите Румен Порожанов обяви, че тъй като миналото правителство не е направило предложения от самото него контрол кои поръчки се движат и кои не, служебното ще даде срок до 15 септември за приключването на поръчките и всички останали средства ще се върнат в бюджета. Очакванията са това да са около 150 млн. лв. За разлика от свръхактивните общини, които вече са раздали 317 проекта и дори са завършили 43, държавните институции са свършили едва 9 ремонта на пътища, които де факто са без поръчки, а са раздали договори за около 95 млн. лв. при бюджет от 210 млн. лв. (виж текста и справката). Но мудността не е нещо изненадващо за министерствата - на запитване на "Капитал" за изразходваните по програмата пари, единствено министерството на околната среда и водите отговори бързо и адекватно. Повечето институции се намират в процес на завършване на поръчки и не е ясно колко от тях ще успеят преди идването на крайния срок, но там ситуацията не е по-бистра, отколкото е в общините. За пример е решението на министъра на здравеопазването Мирослав Ненков, който спря поръчките на предшественика си заради ограничителни условия, неточни изисквания, недообмислени схеми и др.

На този фон общините са доста по-бързи. Към момента при местната власт има рискови близо 50 проекта, защото 14 от тях се обжалват, а 35 са още на етап възлагане (информацията е без областите Варна и Хасково). Но те се надяват да приключат възлагането преди 15 септември, а изпълнението - до края на годината. Например кметът на община Омуртаг Неждет Шабан каза пред "Капитал", че проектите му ще бъдат започнати в срок, въпреки че всички към момента са в рисковия списък. Повечето тръжни процедури са проведени още през пролетта или до средата на лятото, за да се вмести изпълнението в активния строителен сезон. Разговорите с кметовете, чиито общини получиха по-сериозно финансиране по програмата, показаха, че по всички проекти се работи и те не очакват риск от загуба на средства. На повечето места в тръжните процедури са договорени и по-ниски цени от прогнозните. Емил Савов от сдружението на общините казва, че не може да има сравнение, защото този път проектите са били много по-лесни и малки, а общините са били готови с тях предварително, което е улеснило процеса.

Това не е изненадващо предвид факта, че над 110 от общинските проекти са за реконструкция или ремонт. Както обясни експерт, това е най-лесният възможен начин за харчене на общински пари по перото "капиталови разходи", защото не се изисква задълбочен проект и проучвания, каквито обикновено са нужни при европроекти или при строителството на нова инфраструктура.

Така например е направило Харманли, което трябваше да получи 7.4 млн. лв. за общо пет проекта. Според кмета Михаил Лисков (БСП) по всички проекти се работи и до края на годината се очаква да приключи строителството. Същото ще направи и Омуртаг, където например в село Камбурово (1200 души) ще бъдат похарчени 400 хил. лв. за "реконструкция на зелени площи", което включва 900 м алеи, 50 иглолистни дървета, 500 храсти, детски игрища и т.н.

Но такива проекти са нищо на фона на това, което се е случило в Русе (виж карето). Там ситуацията е решена още по-бързо, като общината де факто е получила 9 млн. лв. и ги е прехвърлила на инвеститора в мащабния проект Grand Plaza в центъра на града, срещу което трябва да получи собственост върху недовършен паркинг в обекта. За да го ползва, тя ще чака строителят да завърши спортната зала, като получи кредитиране по еврофондовете, както планира. Към цялата тази бъркотия се допълва фактът, че общината така или иначе има дял в дружеството, тъй като е апортирала в него право на строеж. От общината уточниха за "Капитал", че тепърва ще търсят още средства за завършване на въпросния паркинг. "Такива са пазарните реалности", обобщиха от община Русе.

Пито-платено

Което ни води до по-големия въпрос около тази програма. Както "Капитал" отбеляза още при създаването й, проблемът не е в идеята, защото общините наистина имат нужда от допълнителни средства за инвестиции извън европейските фондове, а капиталовата им субсидия бе орязана през последните години брутално.

Справка от тази седмица показа, че в България еврофондовете финансират 72% от публичните инвестиции при среден процент за ЕС от 11%. Това е потресаваща разлика и доказва, че държавата през последните години се е оттеглила изобщо от идеята да инвестира собствени пари в развитието си. Както отбелязва кметът на Мездра Иван Аспарухов, тези милиони са де факто орязаната капиталова субсидия на общините, само че раздадени с повече помпозност и по-видимо. Мездра например ги е използвала за ремонт на пътища, спортни площадки и завършване на спортната си зала.

Проблемът обаче е първо в смисъла на много от финансираните проекти и второ - в контрола. Хиляда души в село в Омуртаг най-вероятно нямат спешна нужда половин милион да се харчи за детски игрища и иглолистни дървета и не всички поръчки, минали през Агенцията за обществени поръчки, са съобразени с правилата, както доказаха общинските проблеми с европейските пари тази година. Аспарухов, който изразява мнението на много от кметовете, твърди, че няма особен проблем. "Големият контрол при "Околна среда" да не доведе до нещо по-добро?", попита той. Според него е достатъчно Сметната палата да проверява общинските поръчки, както и досега.

Но истината е, че проблеми с общините и министерствата има. Обществените поръчки са огромен инструмент за разпределяне на средства, който централните и местните власти продължават да използват често само в привидно съответствие със закона. Строгият контрол на еврофондовете може и да пречи понякога на по-бързото усвояване, но гарантира изчистването на системата - бавно и трудно, но сигурно. Тази програма имаше проблем с контрола още от самото начало, когато кандидатстващите прилагаха един (1) лист хартия, с който оправдават проекта си и получаваха съответните милиони, а министерствата дори нямаше нужда да полагат такива усилия и пуснаха общи задания, които след това да преформатират, както решат. Това, че правителството на Орешарски не е спазило собствения си срок за преглед на програмата, е просто поредното доказателство, че една добра идея винаги може да се изврати. Сега, след изхарчването на парите, единственият контрол, който може да се приложи, са случайните извадки на Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата.

А цялата история може да стане още по-цветна, ако Върховният административен съд отмени постановленията, с които се отпускат парите. Жалбата на няколко общини срещу начина на раздаване на парите все още чака решение във ВАС.

Така от това завъртане на държавната рулетка, което струва 500 млн. лв., малка група ще остане доволна. За плащащите сметката -  данъкоплатците, остава да се надяват, че следващото ще е с по-ясни правила и с повече контрол.