Стратегията за висшето образование е на крачка от окончателно одобрение
Документът превижда по-качествено обучение чрез строг контрол
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Парламентарната комисия по образование и наука прие Стратегията за развитие на висшето образование за периода 2014 - 2020 г. на заседанието си в четвъртък. За да стане тя окончателен факт, остава само да получи и одобрението на народните представители в пленарната зала. Това е вторият вариант на документа, преработен от екипа на образователното министерство по време на служебния кабинет.
Стратегията предвижда модернизация и повишаване на качеството на висшето образование, подобряване на достъпа и увеличаване на дела на висшистите в България, по-здрава връзка между университетите и пазара на труда. Финансирането по нея е предвидено да дойде от държавния бюджет и от европейските структурни и инвестиционни фондове. Разписан е и план за конкретни действия и срокове, но без конкретни суми.
Повече млади висшисти
До края на десетилетието стратегията иска да постигне увеличение на хората с висше образование между 30 и 34 години в България с 10 процентни пункта. В момента младите висшисти са 26.9%, а целта е през 2020 г. те да бъдат над 36%. Освен това се оценява като проблем това, че много българи избират да се образоват навън, затова накратко амбицията е България да се превърне "в силен и привлекателен регионален център за модерно висше образование с европейски профил, атрактивен за студенти от Европа и света".
Начините да се постигнат амбициозните задачи според министерството на образованието са да се затегне контролът от страна на държавата върху качеството на преподаване и усвоените знания, да се усъвършенстват акредитационният модел и рейтинговата система за университетите, както и да се подобрят моделите за кредитиране и подпомагане на студентите.
Адекватен модел на финансиране
Анализът в стратегията на сегашното състояние на българското висше образование определя модела на финансиране като слабото място на цялата система. Затова идеята е частта от субсидията, която се разпределя според броя на обучавани студенти, постепенно да се намали, а останалата част да зависи от критерии като успешна реализация на студентите и научни резултати. Планът предвижда също закриване на несвойствени професионални направления и специалности. Екипът на образователното министерство иска да оптимизира мрежата от висши училища, да насърчи обединяването на регионален принцип и да регламентира изследователски университети. Разписано е и че за целите на акредитацията всеки преподавател да може да бъде член на академичния състав само на едно висше училище.
Някои приоритети
- усъвършенствани системи за контрол и за отпускане на стипендии- диференциран подход за финансиране на университетите според успехите и реализацията на завършилите
- целево финансиране на стратегически за страната направления
- засилването на връзката между висшето образование и бизнеса
- използване на прогнози на социалното министерство за тенденциите на пазара на труда, по които да се планира приемът
- ефективен механизъм за оценка на професионалната реализация на завършващите студенти
- обща информационна мрежа на кариерните и алумни центровете
- повече държавни средства за стажове
- модернизиране на научната инфраструктура и изследователските лаборатории
- създаване на центрове за компетентност и върхови постижения
- форми на учене през целия живот и електронните форми за дистанционно обучение
- по-добър модел за акредитация на висшите училища
- реформиране на учебните програми
- висшите училища да могат да извършват стопанска дейност, през например спин-оф фирми.
25 коментара
Кога я приеха тая стратегия, кога я разгледаха, запознаха се, обсъдиха я, че и успяха да я приемат?
Накрая децата пак ще учат в университета DOS и др. подобни отживелици.
увеличаване на дела на висшистите в България, по-здрава връзка между университетите и пазара на труда...
Май имаме доста вишисти, много завършват специалности, за които няма търсене като управление и подобни
Провалени политици преподават в УНСС - Емилия Масларова, Стоян Александров, Румен Гечев.
На какво ново ще научат децата ни старите муцуни при поредната стратегия за висшето образование?
Не разбирам каква е стратегията. Немците при разработката на тяхната стратегия бяха пределно ясни:
а) съсредоточаване на финансирането по водещите направления на инженерно-техническите и природо-научните дисциплини е които страната има задел или в "обещаващи" направления;
б)поддържаща роля на хуманитарните науки;
в) определяне на водещи национални университети в които да се съсредоточат изследванията и подготвят изследователските (докторските) кадри - мисля че засега са 6 такива университета за цяла Германия.
А тук имаме нещо като "строг контрол" и "Европейско финансиране", но на какво? На приема (входа), на резултатите - текущи и крайни от работата на студенти и преподаватели (изхода и ппо време на обучението), на изследванията на ниво...
Вчера беше конституирана образователната комисия, днес се провежда първото заседание?! Как се подготвя заседание за един ден?
Що ли имам неприятното усещане, че М.Дамянова се е договорила с министъра тя да му прокара стратегията в комисията, а той да не и създава проблеми за ЗПУО?!
Те и тези,дето досега излизаха от ВУЗ-вете,няма къде да работят.Поне половината от тях работят работа,за която не е нужно висше образование.
До коментар [#3] от "D-r D":
и Александър Томов и Цветана Василева Катебейска и цяла плеяда безродни знаменитости.... Трудно се пробива в академичните им среди, но забелязвам - ако имаш диплома за българоубиец (документ за агентурно минало) ще имаш и шанса да дезориентираш срещу заплащане наред с тях.
До коментар [#6] от "rosiraycheva50._":
Страхувам се че така и ще бъде ако се продължава в същия дух на безотговорност. По принцип преминаването от немски тип академична програма (5-годишно образование) към англо-американската бакалавър - магистер (обикновено 4+2, но в Евроварианта 3.5 +1 с вариации) направи бакалавърското образование един етап от общообразователния цикъл на по-високо ниво. Професионалната подготовка и лицензирането в много случаи се измести в магистърските програми - по този начин старшият академичен състав си осигурява и хорариум, и по-малки семинарни групи. Така се задоволяват и политически цели (по-вирок кръг млади хора са "допуснати" до висшето образование), и икономически (занимават се с нещо поне 3-4 години без да натежат на трудовия пазар. Разширеният прием води до далеч "по-меки" криерии при селекцията и приема. Оттам много от т.н. бакалаври ще работят каквото намерят. По-кадърните или тези с финансови възможности ще продължат, ще се дипломират и ще заемат по-добре платените позиции. По този начин се затваря цикъла на общественото възпроизводство на кадри стратифицирано по социално-икономически категории, където изключенията (беден, умен, успял) потвърждават правилото.
До коментар [#7] от "_tsiki_":
Моля, Сашо Томов не е безроден, той е от професорско семейство. Той завърши Политикономия в Ленинград, после чичо му, професор в Иконоомическия, го уреди инструктор в Градския Комитет на БКП-София и хоноруван асистент във ВИИ, там си направи доктората и т.н.
звучи добре, дано има успех!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.