Реформа в университетите - втори опит
Служебният кабинет подобри стратегията за развитие на висшето образование, остава обаче тя да се приложи на практика
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Финансиране според качеството, реализацията на завършилите и научните резултати, реформиране на учебните програми, оптимизиране на университетската мрежа, контрол на качеството на висшето образование от страна на държавата. Това са някои от най-важните мерки, които предвижда актуализираният проект на стратегия за развитие на висшето образование в България за периода 2014-2020 г. Той беше представен за обсъждане от служебния екип в Министерството на образованието и науката миналата седмица като идеята е да бъде приет от служебния кабинет и после гласуван от новото Народно събрание.
Предишният вариант на стратегията успя да мине през гласуване в Министерския съвет, но не и през парламента. Въпреки че беше доста амбициозен и съдържаше някои революционни предложения, той беше критикуван от част от академичната общност, а на места приложението на мерките му беше неясно. Новият вариант е доста подобрена версия, с по-детайлен анализ на сегашното състояние и план за действие за прилагането на предложенията за реформи. Основните му цели са подобряване на достъпа до висше образование и увеличаване на дела на завършилите (до 36% на възраст между 30 и 34 години през 2020 г.), повишаване на качеството на висшето образование и на съвместимостта му с европейските системи, ефективна връзка с пазара на труда, стимулиране на научноизследователската дейност. Планът е финансирането на мерките да дойде както от националния бюджет, така и от европейските фондове, основно чрез оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж".
Къде сме в момента
Анализът в стратегията на сегашното състояние на българското висше образование отново повтаря основните проблеми на системата през последните години. Броят на висшите училища надвишава значително този в съпоставими като население и територия страни от Европейския съюз (в България той е 51 при население 7,2 млн. души, докато в Австрия - 53 при 8,5 млн. души, Швеция - 40 при 9,6 млн. души, Чехия - 47 при 10,5 млн. души, Финландия - 40 при 5,4 млн. души). По-големият брой висши училища в България не е и довел до по-високо качеството и ефективност на образованието - според анализа системата реагира бавно на променящите се изисквания към квалификацията на специалистите, контролът от страна на държавата е занижен, а делът на висшистите е все още нисък - 26,9% от населението на възраст от 30 до 34 години. Освен това все повече млади хора предпочитат да учат извън страната, а обучението на голямата част от останалите тук не отговаря на реалното търсене на пазара на труда. Много от студентите не се реализират по съответната специалност. Съществува и остър и траен дефицит на кадри по инженерни и технически специалности. "На младите специалисти липсват както адекватни практически приложими познания, така и умения и навици", показва още анализът.
Проблем е и ниският дял средства, които държавата отделя за научна и развойна дейност - през 2012 г. само 0,64% от БВП при средно за ЕС 2,06%. България изостава сериозно и по отношение на приноса на иновациите в създаването на добавена стойност - 26% при 45% средно за ЕС. Едновременно с това ниското ниво на научните резултати в някои висши училища и професионални направления не позволява използването на връзката образование – наука – икономика, смятат авторите на стратегията. И напомнят, че в много висши училища "самоцелно се обявяват несвойствени специалности единствено с цел привличане на студенти".
Както и в предишния си вариант, и сега стратегията посочва моделът на финансиране като слабото място на цялата система на висшето образование. Според документа това от една страна се дължи на недостига на ресурси, от друга обаче и на неефективното използване на наличните. Доскоро държавната субсидия се разпределяше единствено според броя на приетите студенти. В момента се взима предвид и качеството на образованието, но над 90% от субсидията продължава да зависи от броя на студентите. "Този принцип води до уравниловка и начинът за разпределяне на финансирането не стимулира постигането на по-високо качество на предлаганото образование", пише в документа. Липсва и прозрачност и публичен контрол върху начина на използването на средствата. Висшите училища пък не могат да развиват стопанска дейност, което е пречка пред създаването на спин-оф фирми и реализирането на технологичен трансфер.
И какъв е изходът
Стратегията на служебния кабинет акцентира върху оптимизирането на мрежата от висши училища - но не с административен натиск, а чрез финансови механизми и интеграция и обединение на висши училища на регионален и предметен принцип. Според авторите на документа трябва да се въведат два типа висши училища според извършването на изследователска дейност. Изследователските ще имат право на финансиране за научна дейност от националния бюджет, но ще имат и задължение да се отчитат пред държавата и обществото за ефективността на изразходваните средства за наука (това ще бъде и част от оценката им при акредитация). Те ще имат и право да обучават докторанти. Останалите университети няма да могат да обучават докторанти и няма да имат задължения за провеждане на научна дейност, без това да пречи техни преподаватели да провеждат научни изследвания. Стратегията предвижда и регламентиране на многопрофилни университети и специализирани висши училища, които обучават студенти само в едно или няколко свързани професионални направления, както и премахване на степента "професионален бакалавър".
Важен момент е и финансирането според качеството на преподаването и научните изследвания. Идеята е частта от субсидията, която се разпределя според броя на обучавани студенти постепенно да се намали до 40%, а останалата част да се разпределя според обективни критерии за качество на обучението, като успешна реализация на студентите (процент заети, начална заплата), научни резултати и съотношение между броя на кандидатите и броя на приетите студенти. Предвижда се закриване на несвойствени професионални направления и специалности и прекратяване на утвърждаването на прием за професионалните направления с най-ниски резултати.
Идея на стратегията е и рейтинговата система на университетите да се разшири с по-добър модел на акредитация и външна оценка от международни експерти. За новата акредитация се предлага всеки преподавател да може да бъде член на академичния състав на само едно висше училище.
За да се подобри достъпът до висше образование се предвиждат финансови стимули за високи постижения, усъвършенстване на системата за предоставяне на стипендии и повече форми на учене през целия живот. А за по-добра връзка с пазара на труда - съобразяване с прогнозите за търсенето и предлагането на работна сила, създаване на профил на компетентностите за всяка специалност и целево финансиране на стратегически за страната направления.
За разлика от предишния вариант, новата стратегия не разглежда въпроса с управлението на университетите. В старата версия се предлагаше разделяне на академичното и стопанското управление на висшите училища, макар и да не беше напълно ясно как точно ще се случи. Сега служебният екип в МОН предлага единствено промяна на функциите и състава на Съвета на настоятелите.
Като цяло все пак стратегията представя доста сериозна реформа във висшето образование. Ако бъдат изпълнени мерките в нея, картината в българските университети след няколко години може да изглежда по съвсем друг начин. Въпросът е обаче следващото правителство да продължи в същата посока, така че документът да не остане само поредното добро намерение.
Основни дефицити на висшето образование в България
- разминаване между компетентностите на завършилите и потребностите на пазара на труда; недостиг на кадри в областта на инженерно-техническите, природните, педагогическите и други сфери- изоставане на методите на преподаване, демотивация на младите преподаватели и изследователи, застаряване на академичния състав; неактуални учебни програми; несвойствени специалности в някои висши училища
- слабости при прилагането на вътрешните системи за управление на качеството и усложнени и неефективни процедури за акредитация
- недостатъчна изходяща и слаба входяща мобилност на студенти и преподаватели
- недостатъчно финансиране на фундаментални и приложни научни изследвания и на експериментална развойна дейност; остаряла и недостатъчна научна инфраструктура; средствата за наука се разпределят между всички висши училища независимо от научните резултати
- недостатъчна ефективност и прозрачност на начина за използването на финансовите ресурси; липса на стимули за повишаване на качеството и за постигане на високи резултати
Какво предлага стратегията
- въвеждане на строги контролни механизми за качество от страна на държавата- усъвършенстване на акредитационния модел и рейтинговата система на висшите училища
- диференциране на финансирането според качеството и реализацията на завършилите, както и диференцирано предоставяне на субсидията за научна дейност въз основа на научните резултати
- въвеждане на ограничителен праг при предоставянето на субсидия за научна дейност; подкрепа за научни проекти, към които има интерес от водещи фирми; регламентиране на извършването на стопанската дейност на висшите училища
- осигуряване на възможности за квалификация на преподавателите и пост-докторантите
- реформиране на учебните програми и учебното съдържание
- усъвършенстване на системата за прием съобразно резултатите от оценяването на професионалните направления
- приемане на нов класификатор на областите на висше образование и професионалните направления, който да е напълно съгласуван с международните
- усъвършенстване на модела за кредитиране на студенти и докторанти, както и на системата за предоставяне на стипендии
- форми на учене през целия живот и електронните форми за дистанционно обучение
- използване на прогнозите за търсенето и предлагането на работна сила в България при определянето на потребностите от специалисти с висше образование и планирането на приема във висшите училища; целево финансиране на стратегически за страната направления; финансиране на студентски стажове и практики
- регламентиране на многопрофилни университети и специализирани висши училища, които обучават студенти само в едно или няколко свързани професионални направления; регламентиране статута на изследователски университет; премахване на образователно-квалификационната степен "професионален бакалавър"
- ежегодно повишаване на размера на финансовите средства за висше образование и научни изследвания като дял от БВП
101 коментара
Да разкарат агентите на дс на бкп на кгб от държавните университети, тогава да говорят за финансиране и реформи.
Тази стратегия прави вярни констатации, но е пълна с мъгляви формулировки от сорта на "строг контрол върху качествотона образованието". От това, че използват думата "строг" контролът сам по себе си не става строг. В случая липсват конкретни количествени показатели - без тях всяка стратегия е само едно добро пожелание независимо колко "силни" думи използва.
Истината е, че няма какво да се мисли толкова - нека видят най-ефикасната система на висше образование - американската. Там няма държавен орган, който да оценява качеството на образование в Харвард и да го сравнява с това в университета на Аляска и след това да разпределя между тях "държавната поръчка". Държавна поръчка няма, а оценката я прави пазара.
И у нас трябва да се премахне "държавната поръчка", да се либерализират таксите за обучение, а субсидията да следва студента. Така пазарът сам ще пресее университетите.
Другото, което ми прави лошо впечатление в тази поредна "стратегия" е това, че в нея е заложена като цел "увеличаване на броя на висшистите". Бройката на висшистите не е сред проблемите на висшето образование у нас. Ние голяма бройка лесно я докарваме. Проблемът е в качеството - както на студентите, така и на преподавателите. Щата Масачузетс изплаща финансова помощ на кандидат-студенти само ако имат минимум 50% резултат на SAT. У нас липсва такъв обективен количествен критерий, който да пресее пишман-студентите. Държавата следва да въведе такъв стандартизиран изпит за всички кандидат-студенти. Могат направо да вземат SAT понеже е с над 50-годишна история или да ползват оценките от външното оценяване на матурите.
Критерии следва да има и за преподавателите - ако нямат публикация с импакт фактор през последните 10 години значи не са в час с материала. Ако над 50% от преподавателите в един университет "не са в час" университета следва да губи лиценз.
До коментар [#3] от "Николай Николов":
Съгласен съм с теб и само ще допълня: Световните университети се подреждат по: реализация на студентите; реализация на преподавателите; текущи приноси (за хуманитарните дисциплини) и връзки с бизнеса (за останалите).
По реализацията на преподавателите го спомена. За оценяване на реализацията на студентите - предстоят трудности. Ние на практика нямаме истински браншови организации, които биха дали точни изводи. За текущите приноси също нямаме критерии. Но трябва да се изработят. Освен това в топ класациите на университетите абсолютно мнозинство (освен Китай, Русия) са с отделно административно-финансово и научно ръководство. Нещо което нашите ректори са твърдо решени да не допуснат.
До коментар [#2] от "Николай Николов":
До коментар [#3] от "Николай Николов":
А кой ще дава дипломи на куцо, кьораво и сакато ?
А какво ще правят феодалните старци?
А от къде ще има свинско и винско по коледа са преподавателите ?
А кой ще работи, при условие, че да почнеш на работа се иска висше, 3 години стаж, 7 години релевантен опит, номинация за нобелова награда, психотест, 75-страници дисертация на тема - "защо искам да работя за вас", 14 чужди езика, поне от 4 континента, умение за работа с компютър, ядрени ракети и познания по квантова физика ??
Докато не се разкарат Статевците и Руменгечевците от университетите, нищо няма да се промени. Едни хора взимат заплати, само защото са заслужили към лилавата (дпс) или черванта (бсп) фракция на БКП. Масово университетските преподаватели са агенти на ДС, а професионалното им развитие е спряло някъде през 80-те.
Казионните Студенстки съвети трябва да се премахнат, както и порочното им финансиране , което сега е по закон 1 % от студентските такси.
Възможността едни органи сами да си определят правилата и да си организират изборите за своето попълване трябва да бъде премахната, за да има сериозен контрол отвътре на самия университет.
Едва тогава може да мислим за инвестиции, НИД и т.н. В противен случай ще стане като фонда за "научни" изследвания
Ще си позволя да обърна внимание на изказалите се по-горе колеги че системата на висшето образование в САЩ не е "село без кучета" и "прави каквото искаш" и независимо т факта че няма министерство на висшето образование има достатъчно контролни и самоконтролиращи се професионални системи за оценка на качеството и контрол на предлаганите специалности (програми).
1. Системите на щатските (с държавен контрол в рамките на щата) университети утвърждават съществуващите и новите програми по специалности в съответния орган на щата. Периодично се правят анализи на "ниско производителни специалности" и в зависимост от финансовото състояние на университета се вземат решения за закриване. Същият тип анализи се извършват и се докладва на попечителските съвети в частрните университети за организационни решения (не решения как се преподава, това е въпрос на академичната среда)
2. Всяка институция в системата на над 4000 висши училища (университети и колежи с различен ранг) се акредитира периодично от 6 регионални системи за акредитация, всека със свой статут. Отделно специалностите се акредитират от професионалните асоциации на нива бакалавър, магистър и доктор. Частни издания по ранжирането на отделните програми също стимулират приема, ососбено в професионалните направления и следдипломните (магистърски и доктоски програми). Например Харвард, макар че е в първата тройка не води в областта на инвестиционното финансиране и т.н., строго специфични оценки.
3. Системата на младшите (двугодишни) колежи за професионална и общообразователна подготовка е интегрирана чрез договори с университетската система. СТудентите от общообразователните програми след две години могат да бъдат приети в отделните специалности на университета на бакалавърско ниво, тези които не могат по една или друга причина могат да получат диплом за среден техник в много нужни направления - една много добра форма на гъвкаво планиране и реализация.
4. За научните изследвания също темата е безкрайна, но общо взето сериозни такива се правят около 140-150 от 4,000. Критичната маса и качеството са решаващи фактори. За останалите са по-дребните приложни разработки, обещаващите кадри се привличат от големите центрове и бизнеса (а там има също изследователски гиганти, като пример Илай Лили във фармацията), военните и т.н.
5. Числеността на т.н. вузове в България се постига за сметка на безброй бизнес, право, медии и подобни програми, т.е. такива които не изискват сериозни инвестиции, като например в инженерните или природо-математическите специалности. Много малко от тези програми могат да произведат качество и поради "комивояжерския" характер на преподаващите в тях (мнозина го правят по принуда за да си допълнят малките заплати).
Ей, за последните 5 години България е произвела сигурно над 5000 доцента, и още толкова професора.. Какво ще ги правим тия хора сега.. Веднага да им се осигури Университет.. Аааа. ма ха..
До коментар [#4] от "Миша":
За реализацията на студентите данните ги има като на длан в НАП. Достатъчна е една справка по ЕГН-тата на завършилите и ще стане ясно, колко от тях работят в обозрим период след завършването си и какви заплати получават. Останалото са алабализми - външно оценяване, научни изследвания...Ако те са наистина налице, значи възпитаниците ще вземат високи заплати и това ще се вижда в данъчно-осигурителния им статус.
Това трябва да бъде основната реформа, подчинена на нормалната икономическа логика, позната от свободния пазар: ще ти платя 100, стига да спечеля от това поне 101.
До коментар [#4] от "Миша": Няма нужда държавата да прави ранглисти. Ранглистите ще ги направи пазарът. Държавата може да помогне като събира и публикува статистика. Форумния колега Циник преди време предложи да се използва ЕГН-то за да се направи връзка между университетите (университетите пазят ЕГН-тата на абсолвентите) и доходите след завършването (информацията се взема от НАП). Това е просто и лесно - и следва да се направи. Циник беше предложил държавата да изплаща премии на университите, чиите абсолвенти плащат по-голям данък общ доход (напр. да им дава процент от въпросния ДОД). Което е доста смислено предложение.
Но като цяло, държавата следва да остави пазара да регулира висшето образование. Първата стъпка в тази посока би било премахването на държавната поръчка. Втора - либерализирането на студентските такси.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.