Много шум за нищо

"Дори по-нужен от преди"

"Френските инвеститори имат нужда от юридическа сигурност - това ще рече надеждна съдебна система. Заради проблемите в нея не е е възможно да се премахне мониторингът", обяви френският посланик Ксавие дьо Кабан малко след изказването на Юнкер. Случаят с двете дружества "Белведере" и "Домейн Менада", който извади наяве дълбоките проблеми в търговските съдилища, дойде сякаш като лоша ирония на съдбата, за да напомни защо останалите членки на ЕС смятат мониторинга за важен.

Холандският посланик Том ван Оорсхот каза миналата седмица в прав текст пред БНР, че "както всички добре знаем, през последната година и тази година не много неща са се случили в правосъдната система в България по отношение на реформите. Очаквам да се види, че няма прогрес последната година", констатира той. Дипломатически източник, запознат със ситуацията, коментира пред "Капитал", че има един начин мониторингът да падне и това е "да бъдат изпълнени всички негови цели". "Той в момента е доста нужен, бих казал по-нужен от преди три години", категоричен беше дипломатът. Според него ЕК може да вземе едностранно решение да спре мониторинга, но това би било извънредно изненадващо. "Никой никога не е обсъждал такова нещо", казва той. 

Меглена Кунева:

"Трудно можеш да защитиш българската съдебна система, когато от 10 случая 5 са с очевидни съмнения. Това, което се случи с делото за КТБ, с "Менада" и "Белведере", не е слабост на наказателната ни политика, а на антикорупционната ни политика. Според мен има прекалено много органи, които се занимават с антикорупция, и няма очевидна йерархия"

На този фон да се очаква, че наблюдението, което Европейската комисия осъществява върху българската съдебна система, ще бъде вдигнато от Юнкер, е наивно. "Има пряка връзка между това колко пъти чужд инвеститор се е оплакал и какво е мнението на неговата страна", признава вицепремиерът Меглена Кунева, която пое контрола върху темата Шенген и мониторинг. "В повечето случаи се оплакват с право. Понякога не, но когато ти излезе име, то вече създава репутационен проблем. Трудно можеш да защитиш българската съдебна система, когато от 10 случая 5 са с очевидни съмнения. Това, което се случи с делото за КТБ, с "Менада" и "Белведере", не е слабост на наказателната ни политика, а на антикорупционната ни политика. Според мен има прекалено много органи, които се занимават с антикорупция, и няма очевидна йерархия", посочва Кунева.

В същото време тя смята, че в България няма как законово да се случи онова, което дръпна Румъния напред в тази област, а именно създаването на орган, който да притежава самостоятелни права да разследва и обвинява за корупция по висшите етажи.

Това, което може да стане обаче, е постепенно наложеното на България наблюдение в областта на правосъдието и вътрешните работи да се влее в общоевропейския механизъм за върховенство на закона. Тази нова идея възникна преди около две години покрай случващото се в Унгария и Румъния, където Виктор Орбан и Виктор Понта се опитаха да подчинят различни части на съдебната власт, финансовите регулатори и медиите.

Тази седмица механизмът стана реалност, като министрите от всички страни членки приеха да се срещат веднъж годишно, за да обсъждат ситуацията в съюза и дали има влошаване в някоя от държавите. Идеята беше на Германия и Холандия, които искаха да въведат по-силен общ надзор над правните механизми по подобие на засилващия се икономически. Този контрол ще е в съвета, не в комисията. Досега единственият механизъм беше член 7, който обаче направо лишава дадена държава от право на глас в съвета, а сегашният ще прилича повече на това, което се случва в България и Румъния всяка година. 

Но дори да стане факт от догодина, общоевропейският надзор не значи, че България изведнъж ще спре да бъде наблюдавана от комисията. В документа, приет от страните членки, се казва, че диалогът ще бъде разработен така, че да взима предвид съществуващите инструменти в тази област. "Този механизъм няма да изземе нашите вътрешни задачи и да замести мониторинга, нито се създава с тази цел", признава Кунева.

С книжки под ръка

Що се отнася до Шенген, холандският посланик беше напълно откровен, когато каза, че първо ще прегледат новия доклад на комисията през януари и тогава ще обявят позиция. Това е сваляне на картите, които никога не са били особено скрити - за доста държави в ЕС връзката между двете е особено важна. Така беше и през 2013 г., когато Германия почти откровено каза на тогавашния вицепремиер Цветан Цветанов, че ако се стигне до гласуване, тя ще наложи вето.

"След 5 години този разговор ще бъде по-лесен за мен", признава Кунева. "Ситуацията е доста трудна, защото някои страни членки като Германия и Холандия имат добре артикулирано нетърпение към реформите в България." Според нея заради това нетърпение вече се налагат двойни, тройни, петорни проверки на начина, по който разходваме еврофондове. Сега Шенген ще бъде обвързан с реформите. "Това не е упоменато и няма никаква формална причина за него. Но се говори за политическо доверие. Тук аз споря. Защото политическо доверие има, когато става дума за "Южен поток", за пакта за стабилност, за транспониране на законодателство", посочва вицепремиерът.

Българските мотиви за членството са добре известни - изпълнение на техническите критерии. Правителството така се амбицира, че дори поде нова инициатива, обобщена от Бойко Борисов: "Кунева е подготвила една книжка - "България в Шенген". В тази книга, която трябва да бъде разпространявана на чужди езици из важните столици в Европа, страната ни ще обяснява колко подготвена е." Самата Кунева посочва, че вече са инвестирани 300 млн. евро в подготовката за членство в зоната, а икономиката на страната не се е облагодетелствала. Въпреки че за пътуващите няма особено проблем, когато преминават границите, то са бизнеса не е точно така - за карго превозите, пристанищата, за туризма бързината има значение. "Сега започват нововъведения като интелигентните граници, а България няма никакъв стимул да инвестира в тях", предупреждава тя.

Но нито тази заплаха, нито книжка със снимки ще трогнат особено Берлин или Париж, ако те са решили, че членството в Шенген продължава да е инструмент, с който да мотивират промени в България. Въпросът е дали неуспехът на кабинета да свали мониторинга или да ни вкара в общата европейска зона ще доведе до отказ от реформи.