Коментари Daily 28 януари - Доклад на Брюксел. Защо?

През 2011 г. гръцкият предприемач Фотис Антонополус и партньорите му решили да отворят онлайн магазин за биопродукти със зехтин. Получаването на всички документи - от общината, данъчните и противопожарната служба,  здравното министерство (което им поискало рентгенов апарат), както и кредит от банката (която настояла сайтът да е само на гръцки въпреки обясненията, че ще продават и на клиенти в чужбина), отнело 10 месеца.

Случаят е христоматиен за това какво в Гърция означава да започнеш бизнес законно. Целта на многобройните регулаторни препятствия е да отворят възможност за "смазване на релсите" с  fakellaki - плик с кеш, срешу който ще получите това, което ви трябва.

Когато преди две години интервюирах тук, в Ню Йорк, лидера на СИРИЗА Алексис Ципрас, сега вече министър-председател, първият му въпрос към мен беше: "Вие в САЩ защо не давате пари под масата?" Отговорих му, че едва ли някой би давал подкупи, ако може да печели честно, и че капитализмът е единственото ефикасно лекарство срещу корупцията. Г-н Ципрас не се съгласи и заяви, че това е въпрос на "революция в мисленето". Пожелавам му късмет с това убеждение.

Реалността, с която ще се сблъска, е, че Гърция играе икономическите си преструвки от десетилетия. При държавното здравно осигуряване хората плащат на ръка, за да получат достъп до лечение. И намират начини да избегнат плащането на тежките данъци, наложени им заради очакванията на Брюксел и изискванията на МВФ. Гърците прибягват до тези измами не защото това е в националния им характер, а защото системата ги е лишила от по-добър избор как да оцелеят.

Маргарет Тачър беше казала, че проблемът на социализма е, че рано или късно парите на другите свършват. В Гърция специално това отне повече време, доколкото винаги се намираше някой щедър: Вашингтон - след обявяването на доктрината "Труман" през 1947 г., Брюксел - след приемането й в ЕС (тогава още Европейска икономическа общност) през 1981 г., Франфурт - след влизането й в еврозоната през 2001 г., Берлин - след кризата с еврото през 2010 г.

Сега играта може да свърши. Ако г-н Ципрас се осланя на това, че ЕС никога няма да позволи Гърция да фалира, направил е лош  залог.  Освен ако не намери друг спасител (може би Китай, тъй като Русия не е в състояние), ще трябва да открие достойнствата на свободния пазар, който позволява на върховенството на закона да пусне корени.

Вотът за Ципрас и крайната му левица е последното бягство на гърците от реалността. Сега им предстои да изпитат последствията от избора си.

Коментар+

Влизането на СИРИЗА във властта е в крайна сметка добра новина. Фотограф : Alkis Konstantinidis

Кой ще мигне пръв

От коментар на Димитър Бечев, London School of Economics

Гръцката икономика отговаря едва на 2% от общия БВП на еврозоната, а пазарите отдавна са калкулирали риска от т.нар. GREXIT. С други думи, да видим кой ще мигне пръв: Ципрас или кредиторите.

Недалечното минало помни подобни моменти. Андреас Папандреу дойде на власт през 1981 г. с бомбастични обещания за излизане на Гърция от НАТО и тогавашната Европейска икономическа общност (ЕИО). А после направи завой, без, разбира се, да прекъсне и за миг с антизападната си риторика. Ципрас може да постъпи по същия начин. И да насочи обществения гняв не само към Германия, партиите на старото статукво ("Нова демокрация" и ПАСОК), а и към олигархичните фамилии, властващи от край време в гръцката икономика, като Лацис, Вардиноянис, Копелузос и т.н. С малко умение и късмет новият гръцки премиер може да си осигури дълголетна и успешна политическа кариера.

Влизането на СИРИЗА във властта е в крайна сметка добра новина. Тя дава шанс на гръцкото общество да потърси алтернативен сценарий за справяне с кризата. Също така доказва, че правото на демократичен избор е не само фундаментална ценност в ЕС, но и реалност... Разбира се, за да бъде реализирано напълно това право, на Гърция трябва да се даде възможност да избира дали да остане в еврозоната, или да потърси спасение в драхмата. Днес това не е на дневен ред нито в Атина, нито пък в Брюксел и Франкфурт. Да видим как ще стоят нещата утре.

Голямото предизвикателство пред Ципрас е да преобрази гръцката държава, така както вече успя да стори с политическата сцена. Новите леви могат да се поддадат на изкушението да овладеят държавния апарат и да изградят и култивират свои клиентелни и бизнес мрежи за търговия с публични ресурси и влияние - все в името на социалния идеал и солидарността.

Но остава открит и другият път - политиките на новото управление да предефинират обществения договор, укрепят скъсаната връзка между управляващи и избиратели, внесат повече прозрачност и отчетност в политическия живот и управлението. От това ще спечелят както в Гърция, така и всички в Европа.

Ще се глобяваме ли*

Фирмата са казва "Водстрой"

Йордан Лечков, бивш кмет на Сливен, по бTV в сряда

Завесите отдавна паднаха, но ние се правим на ударени. Фактът е факт. В момента в Сливен работят една или две фирми, които са известни. Свързани са с един депутат от ДПС – Делян Пеевски. Това е всеизвестно и не само в Сливен - и във Враца, Търново, Габрово, Ямбол, Бургас, Пловдив... Фирмата се казва "Водстрой".

Не е нужно да купуваме циганските махали, можем да си купим прокурори. Всичко е една борба за публичните финанси. Сваляме кметове, превземаме банки, няма задкулисие, завесите са паднали и е ясно всичко. И за ситуацията в държавата не са виновни само политиците, а и гражданите, които си мълчат.

*Глобата от 100 хил. лв., която КФН наложи на "Капитал", е по жалба на "Водстрой", защото публикации във вестника я свързват с Пеевски, а КФН установила, че в декларацията му пред Сметната палата не е посочена такава фирма.