Когато дишаш отровен прах

Според последните обобщени данни на ИАОС за 2013 г. от всичките 50 станции 40 отчитат мръсен въздух над допустимото (виж картата), като повечето от останалите 10 се намират по планините, а само на връх Рожен може да дишате абсолютно спокойно. Страната е една от 17-те членки на ЕС, срещу които има наказателна процедура за непостигане на нормите за фини прахови частици в 29 общини на територията на цялата страна, като процедурата се намира в досъдебна фаза.

Въпреки че всичките 29 общини работят по програми за подобряване на въздушната ситуация, по данни на Министерството на околната среда и водите подобрения за периода 2011 - 2013 г. няма. "В по-голямата част от населените места изискванията за спазване на нормите не са постигнати", признават от там. Причината за сложността на решаване на проблема с финия прах са източниците, които го причиняват, и тяхната пряка връзка с ежедневието на жителите на даденото населено място и финансовите им възможности. Анализите за връзката между богатство и замърсяване показват, че (поне в нашия климатичен пояс) колкото по голяма е бедността, толкова по-мръсен е градският въздух. Мерките за намаляване на финия прах биха засегнали почти всеки жител на населено място, а на свой ред общинските администрации предпочитат да не проявяват голяма твърдост за налагане на непопулярни мерки, като например ограничаване на печките с дърва и въглища или строг контрол за изправността на автомобилите.

Камината - начин на употреба

Основен причинител на фините прахови частици общо за страната е битовото отопление под формата на дърва, въглища или нафта, което има дял от 59% (виж графиката). "Още един неблагоприятен факт е, че емисиите от бита са на височина 4-5 метра и всичко, което се изхвърли във въздуха, остава на нивото на дишане на хората. При големите ТЕЦ-ове комините са на по 200 - 300 метра височина и битът се явява по-опасен източник на фини прахови частици", обяснява Валери Серафимов, директор на дирекция "Мониторинг и оценка на околната среда" в ИАОС. "В някои малки населени места, тъй като беше неизгодно поддържането на топлоелектрически централи, те затвориха и цялото населено място мина на дърва и въглища или дори и да не е затворен ТЕЦ-ът, хората се отказват от него по икономически причини", продължава още той.

Друг основен причинител на фин прах е транспортът. Там лидер е Столичната община, чиито изчисления показват, че той има принос от 80% за състоянието на градския въздух. Наскоро главният архитект на София Петър Диков пресметна, че в столицата на 1000 души се падат 520 автомобила, като добави, че в САЩ 1000 души разполагат с 500 коли. "Куриозното е, че ние в това отношение надминахме американците, може би единствената област, в която сме ги задминали", обобщи той на лекция пред студенти на тема "Съвременност и развитие на София: градско развитие". Междувременно от седемте станции, които мерят въздуха на столицата, само тази, намираща се на Копитото, показва резултати, влизащи в нормата. Структурата на автомобилния парк и трафика също е от съществено значение, като популярните дизелови автомобили са по-замърсяващи от тези на бензин, а задръстванията още повече засилват проблема.     

Принос към фината прах има и строителството, като всичко впоследствие се разнася от камионите по улиците. За 2014 г. Столичният инспекторат е проверил 451 строителни обекта и е съставил 81 акта за нарушения. Най-честите са замърсяване на уличните платна с непочистени гуми от кал на строителните машини, неуплътнени каросерии и липса на предпазни мрежи и чергила на товарните автомобили. Улиците са сериозен източник на проблеми и през зимата, когато към домашните печки се добавя и лугата.  

За прахоляка допринася и пренебрежителното отношение на общините към зелените площи. Една от експертизите по безпрецедентното дело за въздуха на Пловдив, започнато през есента на 2011 г., когато се оказа, че там се диша един от най-замърсените с фин прах въздух в ЕС, например показа, че зелените площи в града са  близо два пъти по-малко от стандартите, като при норматив от 20 кв.м на човек Пловдив е заделил по 11 квадрата. Общината е демонстрирала и слаб контрол към това дали инвеститорите в различни обекти спазват нормите на залесяване. Накрая идват и географските и метеорологичните особености на всяко едно населено място и способността му да се самопречиства. Тя не е голяма за мъглив град като София, затворен като в тенджера от планини. А градовете в южната част на континента, където има засушавания, имат по-малки шансове да надминат по чист въздух дъждовно място като Копенхаген например.

Имитация на пречистване

До момента обаче не е направен европейски компромис по отношение на изискванията към някои от държавите, или българските градове трябва да влязат в нормите на допустимото. Общините до момента обаче демонстрират сила основно на хартия. Това е и част от защитата по делото за въздуха на Пловдив. То показа, че има чувствителност към проблема и гражданите могат да оказват натиск върху общинските администрации, за да живеят в една по чиста околна среда. Колективният иск срещу община Пловдив и регионалната екоинспекция, която трябва да следи дали общината изпълнява програмата си за пречистване на въздуха, дойде от от фондация "Асоциацията за европейска интеграция и права на човека", а делото се води от адвокат Михаил Екимджиев. Искът нямаше имуществени претенции. Желанието е при положително за гражданите съдебно решение в срок от шест месеца общината да се погрижи въздухът в града да влезе в европейските норми. Около две години жалбата не намери почва за разглеждане в Пловдив и накрая стигна до Смолянския окръжен съд, който наскоро я отхвърли и ответниците излязоха чисти от ситуацията.

Пловдивското дело няма аналог в България, но не и в европейски мащаб. Преди няколко години Италия беше осъдена в Европейския съд по правата на човека в Страсбург заради боклука на Неапол, тъй като жалбоподателите са били принудени в продължение на години да живеят в екологично замърсена среда. Преди няколко години Дитер Янечек, член за Зелената партия и жител на Мюнхен, завежда иск срещу общината в Европейския съд за това, че местните власти не са предприели адекватни мерки за борбата с фините прахови частици и въздухът в града е по-мръсен от допустимото, като Янечек спечелва делото срещу града. От три години в Страсбург се намира и делото за въздуха на Пловдив. Какъвто и да е резултатът от него обаче, топката отново ще попадне в общината и нейната отговорност към здравето на жителите на града.

Това, което прави проблема сложен за решаване, е, че трябва да се комбинират политики на различни нива - от Европейския съюз (вижте повече на стр. 12), през изпълнителната власт, до общините. Въздухът, разбира се, може да се изчисти, и то не за десетилетия - задачата е напълно изпълнима. Истинските причинители на замърсяването могат да се сведат до три - грешни политики, липса на контрол и бедност. И за трите могат да се намерят решения. Иначе ще продължим съвсем буквално да се задръстваме с мръсотия.

Преглед на оригинала