Става ли София по-зелен град

"Развиваме София като зелен град" гласи съобщението на кмета Йорданка Фандъкова в национален ежедневник. От него разбираме, че предизборната програма на ГЕРБ за столицата в област екология включва: инсталация за гориво от отпадъци, производство на пелети от биомаса за отопление на училища и детски градини, ремонт на Западния парк, възстановяване на части от Северния парк, "Борисовата", Южния парк, изграждане на нови паркове, засаждане на 4000 нови дървета по протежение на централни булеварди, изграждане на канализация във всички квартали до 2020. Похвални инициативи, безспорно. Доколко обаче те са ефективни в дългосрочното справяне с най-тежкия екологичен проблем на столицата - мръсния въздух?

Транспортът е "лидер" в класацията за най-голям принос за замърсяването с фини прахови частици в столицата с дял от 80% за състоянието на градския въздух. От седемте станции, които мерят въздуха в София, само тази на Копитото показва резултати в нормата. Решението на местната власт е мантрата "метро", което според изчисленията трябва да намали трафика с 22% до 2019 г. Паралелно с това обаче вървят мащабни инфраструктрни проекти, чиято основна цел изглежда стимулирането на автомобилния трафик и не се подлагат на никаква екологична оценка. 

"През последните 10 години общината демонстрира воля градът да се превърне в по-добро място за живеене", казват от гражданската инициатива "София - зелена столица", която обединява 22 организации в сферата на екологията, биоразнообразието, възобновяемата енергия, транспорта, градоустройството. "За да са успешни зелените й политики обаче, е нужно да се обединят в по-цялостна и по-всеобхватна визия за развитието на София", посочват те пред "Капитал". Според тях измерването на въглеродните емисии, праховото замърсяване, шума и др. - след реализацията на даден проект – и анализът на тези данни трябва да са решаващ фактор за следващите решения за изграждане на мащабни инфраструктурни обекти като метрото, автомобилни естакади и кръстовища на две нива.

Експертите на сдружението препоръчват няколко мерки, които могат да доведат до рязко подобряване на екологичните показатели на София. Първата е залесяване на пустеещи земи, които според проучвания са 15 000 дка във и около столицата. Те могат да изпълняват ролята на зелени клинове. На тази площ могат да се засадят над 1 млн. дървета. Втората е забрана за битово горене на въглища – вторият най-голям източник на вредни емисии във въздуха. Такава програма би имала успех единствено съчетана със система за насърчаване на използването на екологични технологии за отопление – данъчни облекчения, финансови стимули или др. Третата мярка включва създаване на достъпни и екологични транспортни трасета от крайните квартали към центъра чрез реорганизиране на пътните платна и разгръщане на трасетата за алтернативни превозни средства - велосипеди, електрически автомобили и др. "Тези мерки са изпълними и дават бързи резултати, ако се изградят в рамките на една обща визия за подобряването на качеството на живот в града", посочват от сдружението.