Пластична операция за София

Това не са наши думи. Не са и думи на съвременник, нито са казани по повод на управлението на Йорданка Фандъкова. Така започва статията "Каква е столицата и каква трябва да бъде", публикувана в сп. "София" през 1945 г. Седемдесет години по-късно представите за удобства и уредена градска среда вероятно са различни, но не и усещането за провинциалност и нещо сбъркано в начина, по който се развива градът.

То се затвърди тези дни след последното обществено обсъждане на проектите за реконструкция на центъра на София. Каквото и да се каже сега, няма да има голяма тежест - изпълнителите и техните проекти са вече избрани, а законът не ги задължава да се съобразят или дори да отчетат коментарите на гражданите. Сега конкурсът продължава с отмятането на етап след етап по пътя към европейското финансиране, с което ще бъдат реализирани промените.

Центърът ще се сдобие с нови настилки, пейки, осветление и озеленяване. Площадите "Славейков" и "Гарибалди" ще бъдат преобразени. Бул. "Евлоги и Христо Георгиев" ще имат ново платно, Перловската река ще е с повишено ниво, а около нея ще има спортни площадки, алеи и площади (виж текста Как (евентуално) ще изглежда центърът на столицата). Сами по себе си много от елементите на тези проекти не са лоши. Но конкурсите не са подчинени на никаква по-голяма концепция, нито на по-мащабна визия за бъдещето или обединяваща идея, която да ни казва какъв град е София и какъв искаме да бъде. Нито пък имат зад себе си някой, който ясно да заяви, че стои зад тази идея и е отговорен за нейното изпълнение. Многогодишният кмет на града Йорданка Фандъкова липсва от този разговор, а в момента главният архитект Петър Диков говори за детайлите на проектите, но не и за голямата идея зад тях. "Възлагат се много величави цели на тези проекти. Единствената им цел е разкрасяване на центъра", коментира темата пред "Капитал" Бойка Къдрева, директор "Териториално развитие" в Направление "Архитектура и градоустройство" към Столична община.

Дори и целта им да е благоустройство, подобряване на средата, остава въпросът защо никой не отдели внимание на хората, които всеки ден се придвижват, живеят и работят в тези пространства, не ги попита какви са потребностите им и как могат да се решат трупаните с години градоустройствени неуредици. Няма мнения по темата на външни и опитни архитекти, урбанисти или визионери. Вместо истинска дискусия за проблемите на града и възможните им решения софиянци ще получат поредната подмяна на настилки и разширяване на пътища - за да могат да се придвижват по-бързо от едно зле уредено място до друго.

Какво не е наред в София

За да разберем дали промените в трите централни зони ще решат проблемите на града, първо трябва да се вгледаме във всички фактори, които определят качеството ни на живот.

Градската среда е застаряла, занемарена, придвижването е опасно, на някои места невъзможно Фотограф : НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Липсата на безопасна и достъпна градска среда - това са ежедневните и основни проблеми на столицата, казва пред "Капитал" Валери Гюров, един от създателите на сдружение "Трансформатори". Става въпрос за състоянието на тротоари, рампи, шахти, колчета, остатъци от градски елементи, които стърчат с години, пояснява той. Проблем е и липсата на неприкосновени бус ленти, които да направят градския транспорт конкурентен на автомобилите, както и липсата на функционираща мрежа от велоалеи, стимулираща придвижването с велосипеди", посочва той. В основата на този проблем е неравнопоставеността на всички участници в движението. В последните години в София с милиони левове публични средства са ремонтирани десетки километри улици, за да се пригодят най-вече към автомобилите, без особена мисъл за останалите.

И според арх. Павел Янчев това не е решение на тежкия трафик в центъра. "Въпреки че в София има 520 автомобила на 1000 жители, което е огромна цифра за Европа (за сравнение числата от 2008 г. са Лондон 320/1000, Берлин 390/1000, Париж 420/1000), общината продължава да насърчава и да инвестира огромни средства в инфраструктурни проекти с приоритет за автомобила. Докато това не се промени, няма да има и качествена промяна в градското публично пространство", казва той. "Ние правим същите грешки на растежа, които са се случили преди десетилетия в други градове - огромни булеварди, пространства, насочени към автомобилите, вместо да се поучим от опита им и да прескочим тези стъпки", добавя арх. Ангел Захариев от "Група Град" .

Разпокъсаността на града и фактът, че много квартали са достъпни предимно с автомобил, са сред най-големите проблеми в класацията на арх. Янчев. "Като всеки постиндустриален град София е наследила много инфраструктура, която разпокъсва града. Може би сте забелязали как има квартали отвъд железопътната бариера Централна гара - Сточна гара - Подуене, които изобщо не присъстват в мислите на гражданите и не са считани като част от града - в тези квартали рядко ходят други хора освен жителите им. Изграждането на метрото се опитва да направи стъпка в тази посока, но въпросът е дали успява", казва арх. Павел Янчев.

"Няма пешеходен достъп чрез система от публични пространства, която да се опита да свърже целия град. Няма и идея за такава", допълва той. Самите публични пространства понякога са оградени от тежка инфраструктура и това ги прави трудно достъпни. "Вижте Борисовата градина например в частта й до центъра - заобиколена от бул. "Цариградско шосе", алея "Яворов", бул. "Драган Цанков" и Канала. Това я прави един изключително трудно достъпен парк, предимно през подлези. И тъй като сега има лансиран нов конкурс за реновация на парка, почти съм сигурен, че фокусът на проектите ще е върху шарката на настилките и цветните лехи, но не и върху достъпността. Подобен пример е и новото Ларго - пешеходният достъп е под земята, автомобилите са на повърхността, а площадът остава завинаги празен", казва още арх. Янчев. Това не е новост за устройственото планиране на София, където от години обществените публични пространства се движат по инерция, заместени от изкуствените - моловете. По инерция, изглежда, се движи и идеята за нов център.

Каква е идентичността на града

Никой не изглежда да има ясно заявена концепция какво трябва да се случи с централната част. "Много се спекулира с тази тема", казва Бойка Къдрева от столичното Направление "Архитектура и градоустройство". "Получава се едно невярно смесване на генерални устройствени концепции с проект за благоустройство. Това са проекти за благоустройство. За оправяне на тротоари, ако щете. Те не противоречат на Общия устройствен план, но и нямат амбиции да решават градоустройствени или транспортни проблеми", казва Къдрева. "Имаме възможност да си оправим вида на центъра. Тези пари се отпускат от Европа целево, точно за тази дейност и ние го правим", казва още тя.

"Категорично не е вярно, че няма визия. Тя се нарича Общ устройствен план (ОУП) на София и е приет през 2006 г., след което е актуализиран през 2009 г.", коментира пред "Капитал" главният архитект на столицата Петър Диков. "Преди аз да дойда на този пост, устройственият план на София беше от 1961 г. Както пишете във вашите издания - Петър Диков, главен архитект от 2006 г. - без да се хваля, но София имаще Общ устройствен план още същата година, като 45 години преди това не е имало визия за града. След това получихме много препоръки и направихме актуализация на плана през 2009 г. Тоест за тези години аз съм приел два общи устройствени плана. Питайте тези, които говорят за визия, наясно ли са какво представлява една процедура по ОУП и че като правихме обществените обсъждания на плана, градусът на емоциите беше в пъти по-висок отколкото сега", каза още Диков. "Второ, всеки има право да говори каквото си иска и съберат ли се трима архитекти, има четири мнения. Това е коментарът ми", каза още главният архитект.

Всичко това е чудесно, но не отговаря на въпроса как планираното "разкрасяване" на центъра допринася по какъвто и да било начин за устойчивото развитие на града. "Искаме през центъра да се минава възможно най-бързо или хората да прекарват повече време там", питат архитектите от "Група Град", които участваха в конкурса за реконструкция (виж текста София въздиша) като "Група Център". В търсенето на визия за развитието на столицата трябва да си отговорим на един въпрос: с кого се конкурира София и по какъв начин ще го прави. Погледнато от Враца, развитието на столицата е главоломно, но както е пределно ясно, тя отдавна не е в състезание с останалите български градове. "Важно е да мислим за София като за европейска столица, конкурент на Будапеща или Виена, а не да сравняваме града с Пловдив или Варна," казва арх. Ангел Захариев от "Група Град." Преподавателят по урбанистика доц. д-р. арх. Елена Димитрова дава пример за подобен процес в Гьотеборг, Швеция. "Преди да правят конкурси за архитектура, там са направили съществен дълбок дебат за идентичността на града", разказва тя.

У нас този процес протича без никакъв фокус. "Ако ще развиваме София като град за пешеходци, велосипедисти, хора с бебешки колички, с ролери и пр., тогава предложението да се сменят настилките в центъра с гранитни плочки е неудачно. Само че никой не е помислил в тази посока", дава пример за множеството конфликтни точки в плановете на общината арх. Пламен Братков.

За това от "Група Град", както и много други прогресивно настроени архитекти, смятат, че няма смисъл да се пилее време в отстояване на позиция по всеки грешно скроен конкурс или проект. Вместо това трябва да се промени системата, която ги ражда. "Проблемът на деня не са проектите, а моделите, по които те се случват", излага идеята си арх. Димитър Паскалев. "Един грешен модел може да създаде стотици грешни проекти", посочва той. В случая със София "моделът" се нарича Направление "Архитектура и градоустройство" към Столична община, ръководено от главния архитект Петър Диков. "В момента няма структура към тази администрация, която се занимава с управление на конкурси - няма професионални мениджъри на проекти, които са учили точно това и знаят как да управляват толкова големи процеси", казва арх. Паскалев. Необходимостта от реформа в НАГ изтъква и Валери Гюров от "Трансформатори". "Трябва да се организират качествени архитектурни конкурси по примера на този за централната част на Пловдив или за Метростанция 20 в София, които обаче да завършват с реализация", казва още Гюров.

Развитие?

За разлика от много други европейски градове центърът на София се състои от над 80% ниски жилищни сгради. "През 90-те те се напълниха с офиси, но не са адекватни към днешните изисквания на бизнеса и компаниите се изнасят към модерните бизнес сгради", казват от "Група Град". Същевременно в този район няма достатъчно зеленина и детски площадки, които да привличат млади семейства. "За това определени централни части западат - там остават само възрастни хора с ниски доходи, идват бежанци, а бизнесът бяга", коментират архитектите.

Тези процеси не се изследват сериозно от общината или някой друг, а по този начин се създават големите прегради в града. Освен споменатите физически граници - огромни булеварди и жп линии, в столицата ясно се очертават социално-икономически граници между "бедния север" и "богатия юг". "Над 70% от инвестициите в този град са съсредоточени в 30% от територията в южната част и 35% от населението", посочва и арх. Ангел Захариев. Никой не изследва това явление, но след десет години то може да се превърне в реален проблем, който не се решава със смяна на плочки и фонтани. Така, бавно и несъзнателно, се създават гета.

Една от ползите от настоящия конкурс е, че авторите на проектите за реконструкция на Зони 2 и 4 - "АДА" ООД, са си направили труда да анализират елементите от градската среда и тяхното състояние (макар и това да е работа на общината). Градската среда е застаряла, занемарена, придвижването е опасно, на някои места невъзможно, пише в анализа си за Зона 2 (ул. "Цар Шишман". ул. "Граф Игнатиев", пл. "Славейков" и др.) арх. Иво Панталеев. "Шумът и "неспокойствието" на средата са източник на стрес и умора и за местните жители, и за преминаващите. Потенциалът, автентичността и енергията на градските пространства от Зона 2 са неизползвани, подценени и дори компрометирани", пише още в документа.

"В действителност новите проекти за София се опитват да решат частично някои от изброените проблеми, но го правят само за отделни места, без да гледат свързаността на разработваните зони с останалата част от града и без да лягат на по-глобална стратегия за мобилността, за публичните пространства и за достъпността на града", казва арх. Павел Янчев. "За съжаление от многото стратегически документи, които София е изготвила през годините, почти никой от тях не отива по-далеч от това да каже, че публичните пространства и сградният фонд са неподдържани. Все още много малко хора (и то за съжаление не политици) говорят за това какъв трябва да бъде градът, как той трябва да дава равни възможности за развитие на гражданите си, независимо от социалния им статус. И тази стратегия трябва да бъде преведена на езика на градския дизайн и архитектурата през реални проекти", казва в заключение арх. Янчев.

Бъдеще?

Докато дискусията (или липсата на такава) буксува на едно място, София пропуска реални ползи. Да вземем за пример градското земеделие (отглеждане на зеленчуци, плодове, подправки и др. близо до мястото, където живеете, в градски условия), което се превръща в тема за повечето прогресивни градове, а в столицата на практика не съществува. "В София има и огромни пустеещи територии. Защо да не превърнем пояса около града в гори по подобие на Мюнхен?," питат отново от "Група Град". Друга от идеите им е данъкът за всеки нов автомобил да бъде предназначен за посаждането на дърво, а зелените покриви да се превърнат в стандарт за всички нови сгради. За налагането на такива идеи обаче е нужна визия и воля, които в момента очевидно липсват.

"В момента инвестиционните намерения определят градоустройството, а би трябвало да е обратното", смята арх. Братков. "Сега в центъра на София се строят три много големи сгради (комплексът на "Никми" зад НДК, бизнес центърът срещу БНТ и високата офис сграда на площад "Македония"), които абсолютно никой не дискутира. Всяка от тях ще привлича по още 1000 автомобила на места, които вече страдат от много тежък трафик. Гражданите трябва да знаят за тези неща и да ги обсъждат, но това не се случва", казва арх. Братков. "Този проблем няма да се реши, дори да сложите още шест кръгови кръстовища около бул. "Гешов", допълва той. Казано накратко, тези нови бизнес планове, а не плановете на общината решават какво ще е качеството ви на живот в дадена част на града.

Липсата на визия за посоката, в която се развива столицата, логично поражда и следния въпрос: необходимо ли е въобще да се прави мащабна реконструкция на центъра? Причината да се случи тя в момента е, че има едни европейски пари, предвидени за усвояване. Да се бърза просто за да се използват някак, обаче е глупаво. София има нужда от инвестиции, но правени с мисъл, не с бързане. "В повечето центрове не само е излишно, а е и вредно да се прави каквото и да било... ново нещо. Предвид демографията и икономиката, достатъчна им е поддръжка", казва арх. Павел Попов пред в. "Култура". И според архитектите от "Група Град" по-адекватният вариант би бил центърът да се поддържа, докато се случат всички важни дискусии, а след това да се мисли за такива мегапроекти.