Пловдив: Дълго чакан възход

И въпреки това никой няма да определи успеха на Пловдив като бум. Истината е, че в развитието си градът не е имал резки пикове и спадове. Дългите години некадърно управление на града забавиха възможността той да се изяви като лидер по-рано. А добрите резултати, които забелязваме днес, са продукт на натрупване - на целенасочени усилия на бизнеса и плавен ръст. Моделът на Пловдив стъпва на няколко важни стълба - ясен профил на икономиката, който не я поставя в зависимост от един сектор подобно на големите морски градове, малка основна община, което е довело до естествено обединение със съседните за привличане на повече инвестиции, екосистема от предприятия, в която едни бизнеси водят след себе си други, и компании, готови да инвестират в преодоляване на ключовите недостатъци на средата - образование и пазар на труда.

Как се печели бизнес

"Няма община по-активна от нас", хвали се кметът на Пловдив Иван Тотев (ГЕРБ), когато разказва какво прави администрацията, за да привлича инвестиции. В общината работи отдел за бизнес развитие, който обслужва потенциалните инвеститори, отделя ресурси за проучвания на средата с идеята да спестява пари на компаниите, работи активно с Агенцията по инвестиции. Тотев обаче е наясно, че е нужно много повече. И основната му работа всъщност е да убеди собствениците на предприятия, че Пловдив ще бъде гостоприемен град за техните семейства. "Правим проекти, които да правят града по-хубав, и като дойде жената на инвеститора, да каже "това е едно добро място за живот", обобщава той. И дава примери с разширяването на пешеходните зони в града, изграждането на велоалеи, подобряването на пътищата, обновяването на центъра и квартал "Капана".

Естествено титлата Европейска столица на културата, която Пловдив спечели миналата година в състезание с четири български града, се използва като маркетингов инструмент за привличане на бизнес. Едрите индустриалци в региона са ангажирани в подготовката на конкурса, някои са привлечени и като спонсори, защото идеята е да започнат "да горят с града", както се изразява кметът. Ухажването на инвеститори обаче е бавен и труден процес. "Борили сме за компании по 10-12 месеца и накрая нищо, но продължаваш напред", вдига рамене Тотев. Днес той говори със самочувствие и поради факта, че ГЕРБ е на власт, а това означава и по-голямо внимание на държавата към Пловдив. Тотев все още има доста спорен имидж в града заради видео, в което говори за фалшифициране на изборни бюлетини, но развитието някак оставя това на заден план. 

Кметът на Пловдив Иван Тотев твърди, че общината инвестира активно в това да направи града по-добро място за живот Фотограф : Зорница Стоилова

Основите в Пловдив обаче са поставени отдавна, още когато регионът избира да се позиционира като индустриален център. Инициативата започва като частна - строителната фирма "Сиенит" изкупува парцелите, окрупнява ги, оформя зоните, работи по привличане на първите чужди компании Liebherr, Ferrero, Miroglio. "Тракия" нямаше обаче да се развие в мегапроекта, който е днес, без подкрепата на местната власт, смята председателят на борда на директорите на "Сиенит холдинг" и съуправител на икономическата зона инж. Пламен Панчев. "Никой не може да успее сам - нито Пловдив, нито ние, нито малките общини", категоричен е той. И разказва, че процесът по изграждане на взаимно доверие между бизнес и администрация е не по-малко дълъг и сложен от това да привлечеш инвестиции за един милиард евро: "Да можеш да се обадиш на човек от администрацията и да му кажеш "внесохме документите, можете ли да ги разгледате за една седмица вместо за месец, защото инвеститорът ще открие 1200 работни места" или да ти се обади кметът и да каже "трябва да дадете още един документ, за да можем да ви свършим работа, това е двустранен процес".

В "Тракия икономическа зона" са обединени 9 общини (Пловдив и по-малките Марица, Раковски, Куклен и т.н.) и 6 индустриални зони, всяка със собствен профил, които предлагат много по-големи площи и възможности на инвеститорите. Клъстърът е сериозен индустриален център, конкурентен на алтернативите в Югоизточна Европа. Сега зоната се радва на нова вълна от инвестиции, предимно от компании от Западна Европа и Америка. Само през тази година е закупена земя за изграждането на още три завода на обща стойност над 100 милиона евро, които в следващите години ще създадат заетост за 2000 души.

"Създадохме вече една критична маса от предприятия и когато дойде нова компания, вижда, че има екосистема. Имаме нещо, което е устойчиво", твърди кметът Иван Тотев. А зам.-кметът по инвестициите Стефан Стоянов допълва, че тенденцията да идва голям инвеститор, който да изтегля след това и изпълнители в региона, е много силна. Например германският концерн за хладилна техника Liebherr, който е в Пловдив от 15 години, има около 2500 работници, разширявал е производството си няколко пъти и е довел още 7-8 подизпълнители, разкрили работни места за 1000 души. "Ефектът се мултиплицира и в това е смисълът на клъстъра", обяснява Стефан Стоянов. Според данните на Института за пазарна икономика (ИПИ) Пловдив предлага най-добрата среда за малки и средни предприятия. Това е тъкмо заради наличието на голям бизнес, който могат да обслужват.

Общините в клъстъра си помагат на същия принцип. И според инж. Пламен Панчев тъкмо в това е най-големият успех на проекта - че Пловдив работи със съседните общини и подпомага развитието им. По парадоксален начин това, което винаги е пречело на града - разделянето на три общини (Пловдив, Марица и Родопи), сега помага, тъй като ги сближава по неволя. Въпреки че на територията на Раковски и Марица работят заводи за милиони евро, те имат малки бюджети, по-ограничен достъп до еврофондове и трудно могат да изградят инфраструктурата, нужна на бизнеса. Тази година община Пловдив финансира пътни проекти на съседните общини с идеята, че това е добре за бизнеса. "Няма значение дали заводът ще бъде отворен в Пловдив или в съседната община, важното е да бъдат създадени работни места в региона", разсъждава зам.-кметът Стефан Стоянов и добавя: "Тези хора след това купуват жилища, създават семейства, пазаруват в града."

Как се задържат инвеститори

Местната власт е фокусирала усилията си по привличане на нови инвестиции в секторите, в които разпознава потенциал - автомобилната индустрия, аутсорсинга и IT. "Вече започваме да подбираме инвеститорите, с които ще работят нашите отдели. Ако е просто поточна линия, не ни е много интересно, защото все още ни липсват в града достатъчно работни места за висшисти", обяснява Стоянов. Преди три години тръгват от офис на офис, за да представят възможностите на града. Днес компаниите в сферата наемат по 100 - 200 души. Миналата година общината организира конференция за аутсорсинг, след която още фирми проявяват интерес към Пловдив. Офиси вече са разкрили "Софика", Telus, Scale Focus, Unify и 60К.

Софтуерната компания "Вискомп", клон на германската Euroweb Group, е една от първите, стъпили на пазара в Пловдив през далечната 2007 г. Започват с 5 души, сега са 80. Георги Гроздев е пловдичанинът, който тогава убеждава немския си партньор, че е важно да отвори офиса си тъкмо тук. Пловдив не е загубил конкурентните си предимства си от тогава - голям брой студенти, 30% по-ниски разходи за наеми и заплати спрямо София, по-висока лоялност на служителите. "Аутсорсингът е първата стъпка за по-висококвалифициран труд и предполагам, че лека-полека след тях ще започнат да идват и други фирми. А и София се препълни", коментира Гроздев. Паралелно с това в града се оформя и физиономията на предприемаческа общност, която се стреми да създаде вътрешна икономика около присъствието на IT и BPO компании. В Hackafe и "Печатницата" например се събират малки екипи, които работят върху иновации, свързани с продукти на същите тези бизнеси.

Съуправителят на "Тракия икономическа зона" инж. Пламен Панчев подчертава, че голяма част от усилията за задържане на инвеститори минава през убеждението, че има подготвена работна ръка Фотограф : Зорница Стоилова

Голямото предизвикателство и пред традиционните индустрии, и пред IT сферата обаче и тук са хората. Въпреки че Пловдив е вторият по големина регион в България, въпреки че привлича миграция от съседни области, въпреки че има 7 университета с 40 хиляди студенти, бизнесът все още има сериозен проблем да си набавя кадри. От една страна, защото хората на Пловдив дълго време изтичаха към София и е нужно време този тренд да се обърне, от друга - защото тези, които са тук, имат да наваксват с образованието. Съществува голямо несъответствие между свободните работни позиции и уменията на хората, записани в бюрата по труда. Или както обобщава икономистът от Industry Watch Георги Стоев: "Образованието трябва да бъде приоритет на всякакво ниво - политика, бизнес и община, защото, хубаво, има ниски данъци, евтина земя и заводи, но като ти трябва да наемеш трима души, ги няма." Инж. Панчев от "Тракия икономическа зона" също подчертава, че голяма част от усилията им за задържане на инвеститори в момента минава през убеждението, че има подготвена работна ръка. И големите бизнеси дори са готови да участват с инвестиции в подобряване на образованието, в свързването му с реалната икономика. "Тази екосистема извън училище всъщност създава новото поколение трудов ресурс", коментира Георги Стоев. Той организира курс по предприемачество за ученици в Пловдив и наблюдава, че и от другата страна има глад за обучение.

Наред с това в Пловдив действа и IT клъстър, в който влизат общината, ПУ, ТУ и 25 частни компании, които съфинансират неговите проекти. Основната му цел е да създаде обучителни центрове, които да подготвят кадри буквално според нуждите на всяка една фирма. Директорът на Математическата гимназия в Пловдив Ивайло Старибратов, който управлява клъстъра, е оптимист, че до началото на следващата учебна година ще бъдат поставени основите на едно добро бизнес образование в града. Защото, както казва той: всичко, което бизнесът иска, са мислещи хора.