Как да тренираш дракон

Принципът, на който се събират професионалистите в "Група Град", за да влияят върху решенията за публичната архитектура, е, че всеки от тях е направил поне една тоалетна с ръцете си, както се шегува арх. Петков. Тоест има опита, познанията, идеите и самочувствието - не се срамува да каже на някого в очите: "Не си прав." Целта им като група е да инвестират в по-качествена градска среда и в следващи поколения, които оценяват важността й: "Ако сега не направим публичните пространства привлекателни, да сформираме положително [отношение] у хората, които ги обитават, не можем да разчитаме, че след десет години ще имаме нормални политици, които ще се изслушват, ще вземат адекватни решения и ще разбират кое е хубаво и кое лошо." Според арх. Петков появата на "Група Град" е отговор както на нуждата от гражданско общество с позиция, така и на липсата на ценностна система, върху която то да стъпи.

"Единственият начин да направиш промяна е да изобличиш неправилното поведение на пътя."

Христо Борисов, IT специалист и съосновател на grajdanite.bg
Фотограф : НАДЕЖДА ЧИПЕВА

"Ако има проблем, най-малкото което ние като граждани можем да направим, е да помогнем с алтернативни, законни начини на системата да го реши", разсъждава и 27-годишният Христо

Борисов, мениджър в технологичната компания Telerik. Христо и неговите трима съмишленици - Иван Митов, Стоян Митов и Тодор Лилков, черпят вдъхновението си от бизнес модели, родени от изкривявания на средата, като тези на Uber и AirBnB, за да създадат мобилното приложение grajdanite.bg. Неговата цел е да подобри културата на шофиране в България, а създателите му съзират и възможност за иновативен бизнес модел. Приложението позволява на потребителите да качват снимки на автомобили и шофьори, хванати в нарушение - неправилно паркиране, каране в бус лента или в аварийна лента на магистралата, пререждане на светофар, неспазване на маркировката и т.н. Ако човек разпознае своя автомобил, има опцията да се извини на човека, качил снимката. А ако извинението му бъде прието, снимката се изтрива от системата. "Дадохме си сметка, че ако искаме наистина нещо да променим, трябва да го направим по позитивен начин. Дори с чувство за хумор", добавя Христо. Идеята му хрумва, когато самият той чака на светофар, за да се включи в движението, и бива предреден от нетърпелив гражданин с мерцедес. Христо му почуква на стъклото, а човекът вътре остава смутен, че някой го е забелязал. Тогава Христо осъзнава, че това е начинът да се промени подобно поведение, като го покажеш на всички, като го изобличиш и разчовъркаш съвестта на шофьора. Който вече знае, че освен КАТ го следят още 20 хиляди смартфона на пътя. Това дава увереност на авторите на grajdanite.bg, че компании биха инвестирали в подобряването на културата на своите шофьори и биха се абонирали за услугата, за да следят фирмените си коли чрез системата.

Как работят

"Гражданите" са привлекли и институциите като свой партньор с ясното съзнание, че те имат ограничен ресурс да преследват и наказват нарушителите. Съгласували са със Столичния инспекторат и КАТ да препращат част от сигналите за нарушения по email. Условието е да отправят към тях само онези случаи, в които потребителите са готови да свидетелстват за случилото се, за да се състави акт на нарушителя. "Това е много важно, подчертава Христо, защото ние им даваме качествен трафик." Според него общинските власти са отворени и кооперативни за нови идеи, просто отнема около месец по официалните канали, докато им вземеш вниманието и въпросът е кой първи ще каже "да" на една идея.

Подобен подход на позитивно въздействие върху общината е избрало и бургаското сдружение "Хамалогика". То събира архитекти, урбанисти, програмисти и артисти - хора със сходни възгледи за града и живота в него. Всичко започва на тавана на един от основателите, за да стигне до читалище с над 150 учредители. "Хамалогика" си служат с изразните средства на изкуството и културата, за да провокират и други граждани да се заинтересуват от заобикалящата ги среда. Обичат например да преобразяват публични пространства, за да покажат, че могат да са функционални и по други начини. "Променяме и правилата на публично ниво", казва архитект Чавдар Чанков, един от съоснователите на сдружението. "Бяхме част от работна група, която разработи правилник за финансиране на независими проекти към община Бургас, който работи вече втора година", дава пример той. "Хамалогика" считат за успех работата си за промяна на политиките на общината и отбелязват малка победа всеки път, когато нови хора проявяват активност да променят средата, в която живеят.

Софийското сдружение на млади архитекти "Трансформатори" също се опитва да посочва позитивни модели за развитието на София чрез експерименти и необичайни намеси в градската среда. Защото, както отбелязва един от десетимата в групата, арх. Делчо Делчев: "Няма прогрес, без да експериментираш." Философията, по която действат "Трансформаторите", е да разпознаят проблем, да го посочат, да предложат модел как той да бъде решен и ако е добър, той ще продължи да действа от само себе си. По този начин се случва един от най-разпознаваемите им проекти - изрисуването на електронните табла в града. Преди те бяха просто градски бъг, който се повтаря често около нас, а хората затрупват с боклуци и драскат. След като "Трансформаторите" изрисуват таблата само по две улици, делото им продължават други художници из града. Понякога по инициатива на граждани от дадена кооперация, друг път по поръчка на фирма, която решава да разкраси кутиите за маркетингови цели. "Общината започна да си фантазира как ще изрисува всички кофи за смет. Готиното е, че има стопанин, няма стопанин, това нещо се случва", усмихва се арх. Делчо Делчев.

Има групи, които установяват, че и традиционните канали за общуване с местната власт работят, стига да си последователен и достатъчно упорит. Така смята основателят на русенската Facebook група "Писмо до кмета" Иван Белчев. Когато 31-годишният уеб дизайнер, който живее и работи в Мюнхен, се връща в родния си град за ваканция, изживява културен шок - отвикнал от средата, той забелязва, че за най-обикновени проблеми около себе си като ръждясала детска площадка или разбит тротоар, гражданите не знаят към кого да се обърнат и как да изразят фрустрацията си. "Хората са активни, искат да живеят в по-добра среда, но не знаят как", открива той и решава като за начало да създаде общо пространство за споделяне, което да направи проблемите им публични. В началото хората предимно се оплакват и ругаят по местната власт, но след като Иван измисля по-стройна система за модерация, до публикация стигат само конкретни казуси, на които може да се потърси решение. В края на всеки месец той обобщава сигналите на гражданите в писмо до кмета, неговите заместници и общинските съветници и след известно време установява, че отсреща някой слуша - на проблемните места изникват пътни знаци, настилките се подменят, дупките се запълват. Това му дава увереност, че групата работи и гражданското мнение се взима предвид от местните управници.

"Спаси София" пък са ветерани в използването на всеки съществуващ механизъм за граждански контрол, който системата предлага - обществени обсъждания, писане на становища и протестни ноти, стотици отворени и затворени писма до институции и фирми, спечелили обществени поръчки. А в случаите на сериозни нарушения, които остават без отзвук от общинските власти - сигнали до Европейската комисия. Това, което работи безотказно според тях, ако искат да привлекат вниманието на общинската власт, е появата в медиите. "Това е най-големият проблем на Столичната община, казва 26-годишният уеб дизайнер от сдружението Гергин Борисов, трябва да излезеш по телевизията, да кажеш колко са лоши и чак тогава се впускат да решат проблема."

Как да поправиш системата

"Да следиш обществените обсъждания, за да се информираш за плановете на общината е приключение в стил "Индиана Джоунс."

Гергин Борисов, уеб дизайнер и съосновател на "Спаси София"
Фотограф : НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Макар този път на гражданска активност често да е най-дълъг и обезкуражаващ, той е този, който изобличава системните проблеми, които се нуждаят от основен ремонт. За вече шестте години, от които съществуват, за младежите от "Спаси София" не е проблем да получат покана за среща от главния архитект или от директора на "Метрополитен", за да обсъдят конкретен казус. Но са установили, че това не помага процесът на планиране да стане по-прозрачен или мнението на гражданите да се взима, когато се решават големите инфраструктурни проекти. Защото всеки случай може да се разбие до три системни бъга - обществените обсъждания не работят, общината не умее да комуникира плановете си с гражданите, а решенията за промени в крайна сметка се взимат еднолично, често в разрез с първоначалния план и общественото мнение. "Да следиш обществените обсъждания, за да се информираш за плановете на общината, е приключение в стил "Индиана Джоунс", смее се Гергин Борисов. В малките общини те се обявяват половин час по-рано, случват се в културния дом в средата на деня, когато няма работещ човек, който може да се появи, и в най-добрия случай има три баби." Тези обсъждания, към които има медиен интерес, като например за промените в центъра на града, пък се превръщат в скандал или говорилня. "Общината прави обществени обсъждания, защото е длъжна да ги прави, а не защото иска, категоричен е Гергин Борисов и добавя: Няма никакво желание да ги модерира и те често се превръщат в миш-маш, след който е много лесно информацията за един обект да потъне в мистиките на процедурните хватки и да правиш с него каквото си искаш." "Понякога проекти пропадат, защото общината не умее да убеди хората, че има смисъл от нещо", допълва го неговият съмишленик Христо Илиев, който е завършил магистратура по териториално развитие.

"Понякога проекти пропадат, защото общината не умее да убеди хората, че има смисъл от нещо."

Христо Илиев, "Спаси София" Фотограф : НАДЕЖДА ЧИПЕВА

С времето "Спаси София" забелязват, че в крайна сметка институциите се съобразяват с някои от изискванията им или приемат част от идеите им, но без да го признават публично. Нещата просто се случват - например като предложението им трасето на трети метродиаметър да минава под земята, а не над, както планира общината. Или както обобщават активистите на сдружението - официален отговор на писанията им може да няма, но реакция има. "Тихомълком стигат до нашите изводи и ги обявяват като свои, което пак е победа", усмихва се Гергин Борисов.

Професионалистите от "Група Град" пък имат друга дългосрочна мисия - да разрушат монархията на главния архитект на града. "Най-големият проблем на управлението на София е думичката главен пред архитект. Защото той е по-архитект от останалите. Тогава независимо кой е човекът на този пост, той консолидира пирамидалност, а около него се завъртат множество спирали от политически и икономически интереси, които няма как да не повлияят на резултата", казва арх. Ивайло Петков от сдружението. От "Група Град" предлагат и модел за преодоляване на този структурен проблем - комисии от уважавани експерти в областта, които да дават аргументираното си мнение, а решенията да се взимат от Столичната община, за да е ясно кой носи отговорността за тях - според визията, целите, стратегията и приоритетите кое кога трябва да се случи. "В общество, в което основните ценности са цената и срокът, няма как да имаме победи", реалист е арх. Ивайло Петков. "Нашата инвестиция по-скоро е в това да кажем, че има и други ценности, които имат значение." Той смята, че след всички разговори, срещи и спорове със Столичната община и главния архитект за градското планиране, и едната, и другата страна са станали по-толерантни и отворени да чуят и друго мнение.

И това е резултат от усилията не на една група граждани, а по-скоро от това, че различни организации действат като система, алтернативна на статуквото. "Хубавото, казва арх. Делчо Делчев от "Трансформатори", е, че всички формации се допълваме - всеки прави това, което му се удава. Защото има нужда от действия на различни нива и пластове. Само така се създава устойчивост."

Така например само преди две месеца двама студенти по ИТ и информационни системи Мартин Тодоров и Михаил Иванов създават Facebook групата "Инфраструктура за Варна", вдъхновени от популярността на "Спаси София". "От дълго време обмисляхме да създадем такава страница, която да информира гражданите за инфраструктурните проекти в града и да следи за тяхното коректно изпълнение, но може би ни е липсвал малко стимул и решителност", признават младежите, съответно на 23 и 24 години. Все още събират ентусиасти за каузата си - архитекти, урбанисти, строители, които да помагат с експертиза, а целта им е мнението на гражданите на Варна да не бъде повече глас в пустиня.