Северна България потъва икономически, Южна е в застой
Регионите в страната изостават все повече от европейските
Георги Желязков
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Икономически Северна България потъва, а Южна е в застой. Изводът идва от данни за регионалното развитие в Европейския съюз. Освен брутния вътрешен продукт (БВП) по региони Евростат е сравнил и покупателната способност към 2013 г. "Капитал" използва данните, за да види какво се случва с областите в България след влизането в съюза. Анализ показва, че макар БВП, покупателна способност и доходите да са се увеличили, българските региони изостават все повече от европейските.
Различията вътре в държавата имат обяснение и чрез усвоените еврофондове. Дали заради липса на инициативност, или заради пренебрегване на централно държавно ниво, но договорените евросубсидии се различават пъти. В София и южните области проектите са за 12 млрд. лв., докато в трите северни региона сумата е четири пъти по-ниска. А разликата в населението е едва един път и половина.
Твърдо на дъното
Пет от шестте района, на които е разделена България, попадат в топ 10 по най-ниска покупателна способност спрямо средното равнище в ЕС. Единствено френският остров Майот, намиращ се в Индийския океан между Северен Мадагаскар и Северен Мозамбик, отчита по-малък БВП на глава от населението по показателя за покупателната способност - 27% при 30% от Северозападния регион.
Очакваното изключение в България е Югозападният район, в който попада София. В него реалните възможности на хората са "само" с 28% по-ниски от средното ниво за ЕС. Но и тук се вижда, че покупателната способност намалява, което всъщност е тенденцията през последните три години. Така след кризата другите региони са дърпали напред, докато България е затъвала. В топ 10 на най-изостаналите, макар и по-добре от България, са три румънски и един унгарски регион.
Най-изостаналият Север
Икономическите данни показват ясно изоставането на Севера. Големите инфраструктурни проекти на юг от Стара планина, близостта с Гърция и Турция доведоха до значителни потоци инвестиции в региона преди 2009 г. В същото време Северна България не усети икономическия бум в страната преди кризата: от една страна, заради лошата инфраструктура, която отблъсква инвеститорите, а от друга – икономическото състояние на Румъния никога не е спомагало развитието на региона.
Данните за пазара на труда на областно ниво показват, че в големи части от страната пазарът на труда остава потиснат. През 2013 г. заетостта на населението над 15-годишна възраст остава под 40% в седем области – Видин, Враца, Ловеч, Монтана, Разград, Силистра и Търговище. Всичките те се намират в Северна България.
Влошаване има при демографията – възрастното население се увеличава и вече почти няма област, в която децата на възраст до 15 г. да са повече от лицата над 65-годишна възраст.
Югът също губи
Кризата удари силно и южните региони. Но при протяжното възстановяване след нея по-голямата част от новите работни места се създаваха в южната част на страната. Тяхното икономическо развитие бе подпомогнато от проекти като магистралите "Марица", "Тракия" и "Струма".
По-назад спрямо европейските си съседи са и трите южни региона. Но при местния шампион - Югозападния район, ако се погледне по области, се вижда, че единствено в София има развитие, а останалите като Благоевград, Кюстендил и Перник или се влошават, или са в застой.
Данните на Евростат за голяма част от показателите са само за 2013 г. Но информацията за може би най-важния показател за икономическото състояние на регионите – заетостта, са налични и към 2014 г. Те показват, че и през четирите тримесечия на миналата година заетостта в Южна България е нараствала. Прогнозата на ИПИ е, че ако темпът на увеличаване на броя на заетите от 2014 г. се запази, средногодишните нива на заетост от силната за икономиката 2007 г. могат да бъдат достигнати още тази година. От по-големите области в страната най-близко до достигане на пиковите нива на заетост преди кризата са Бургас и Пловдив. София-град в случая остава далеч, но преди кризата заетостта в столицата беше доста по-висока от средната за страната. За западналия Север оптимистични прогнози няма.
42 коментара
Чети премиере и вместо само да се тупаш в гърдите колко магистрали си построил, направи неотложните реформи в съда, енергетиката, образованието, здравеопазването и най-важното - циганите в училищата на сила, ако трябва.Иначе никакви помощи.Знам, че са ти важен и евтин електорат, но ако не ги озаптите и образовате, ще ти бием шута и отиваш на боклука при луканов, виденов, беров, серго, царя - всичките презряни и омразни на народа.И също измервателни уреди в Лукойл.Както си плащам 100% данъци всеки месец, така и златев и руските "инвеститори" зад него да си плащат.
ПОчВАЙТЕ РЕФОРМИТЕ ДА НЕ ВИ ПОчНЕМ НИЕ.
Положението е не е розово, но следва да се има предвид и миналогодишната актуализация на БВП във всички държави с размера на сивата икономика, при която ни свалиха БВП от 47% от средния за ЕС на 45%. Което ще рече,че дори най-големите икономики са си признали по-голям процент на сивата икономика, отколкото ние. За което ги поздравявам, защото и там тя е факт. Емигрантите веднага ще ме разберат - почти няма нашенец, на когото да не се е налагало да работи на черно, когато нямахме разрешение за работа. Ама ходи го обясни това на онези, които миналата седмица се съгласиха да вдигнат осигуровките.
Другата, по-болезнена тема е защо не наваксваме. Има природни закони - на скачените съдове, 1. принцип на термодинамиката, които гласят, че при свързване на два различно пълни съда, нивата им се изравняват. Ако допреш по-топло и по-студено тяло - температурата се осреднява. Ако в единия край на прерията пасат 3 зебри на кв.км, а в другия - 1 зебра, едната се премества. Тук законът нещо не работи - най-бедни в ЕС, в една общност с държави хем по-богати, хем по-едри, би трябвало да наваксаме за нула време. А че това не става, виновен е единствено субективният управленски фактор, който стоически се противопоставя на всякаква нормализация на държавата в посока на добрите примери от западна посока
Демографският срив в Северна България ще се отрази още по-зле на потенциала му в бъдеще. Това се дължи основно на някои фактори, които са започнали преди около век, а други преди 30-50 години.
1. Войните за национално обединение се отразяват негативно на раждаемостта - от 1919-1921 датира началото на спада на раждаемостта - макар и постепенно след ВСВ тя е спаднала до 25-26 на хиляда от 40-41 на хиляда след ПСВ.
2. Принудителното преселване на селското население в градовете и най-вече неподготвеността на държавата и градските власти да приемат големия наплив се отразява в нуждата от спешни мерки за осигуряването на първичните нужди на новопридошлите хора - буквално става въпрос за осигуряването на покрив над главите на хората, което води до нарояването на редица панелни квартали в цяла България.
3. Закрепостяването на населението чрез жителството води до изкуственото задържане на хората в малките населени места, докато логиката на стопанските процеси изисква миграцята от малките нас. места към големите да продължи. Така България можеше да разполага не с един едномилионен град, а с поне три, които след промените щяха да са и естествен източник на стопанска активност и масовата емиграция към чужбина можеше да бъде значително по-малка.
Демографските процеси са дългосрочни явления, често отнемат по няколко века, за да се обърнат. Както споменах от 1919 насам спада раждаемостта и ще отнеме поне още толкова, за да се възстанови демографския потенциал на цялата страна. В частност за Северна България се съмнявам някога да се възстанови броят на населението или стопанското й развитие от преди 1989, защото, както споменах, то не е естествено. Единствено Варна има потенциал да се превърне в двигател на развитието за Севера, но трябват сериозни инвестиции и промяна в манталитета на местния елит.
А Южна България разполага с 3-4 града, които имат сериозен потенциал - София, Пловдив, Бургас и Стара Загора. Успеят ли да се развиват няколко десетилетия с устойчиви темпове ще има шанс и за България.
Наистина тъжно! Просто четеш и не виждаш бъдеще.
При тази демография е пълен абсурд да спираме бежанците вместо да ги учим на български и да ги привлиàме в северната част на страната.
Вмето това разни чугунени глави дрънкат небивалици за терористи.
Според това което виждам 2015 икономиката на страната се пробужда и няма да е изненада ръст от 4-5% още тази година. Това е въпреки калпавото управление. При добро управлени БГ има потенциал за двуцифрен ръст поне за 5-10г. Само десетките хиляди км липсващи тротоари показват това.
Защо автора на статията говори толкова дистанцирано за Северна България? Това друга държава ли е според вас? Ако ви тежим на южняшкото ""
Публикувано през m.capital.bg
....развитие то дайте ни незавимост. Ние ще се измъкнем сами!
Публикувано през m.capital.bg
Проблемът на определени региони от севера е цивилизационен и ако не бъдат възбудени някои еволюционни процеси, така щото местната човешка популация да бъде подменена с друга, шанс за тях няма :)
Глупости на търкалета, както обикновено, Северна България закъса САМ заради урбулешките рИформи от типа "земята в реални граници" 1991-92 и най вече "приватизацията", направена въобще без акъл от Лостов и частично Деди 1997-2004 ....
В резултат особено в Северна България промишленост йок, хранителна промишленост, също, земеделието гола вода... оттам и кризата ... населението на град Плевен, например, е "спаднало" таман с 37000 души за периода 2001-2011.....
И как няма да спадне като и бирената фабрика не работи....
Така че не са виновни ЍПСВ и ВСВ, а некадърния преход от 1989 насам....
До коментар [#9] от "boby1945":
ШЗО-то съсипа Плевен и 6 месеца от моя живот, от тогава не гледам филми като "Планетата на маймуните" и "Венеция през зимата" :)
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.