Северна България продължава да изостава от Южна

Северните райони в България продължават да изостават спрямо южните през последните години, като основните предизвикателства пред развитието им са високата безработица, демографският срив и недостатъчните инвестиции. Северозападният район остава най-бедният от всички региони в ЕС и оглавява класацията за най-нисък БВП на човек от населението и най-ниска заетост в България. Показателите в Северния централен район не са особено по-добри: икономически ръст има, но е твърде бавен. Най-висока безработицата през 2013 г. е била пък в Североизточния район. Това са основните факти, представени от докладите за изпълнението на регионалните планове за развитие на трите района в Северна България в периода 2007 – 2013 г., които бяха одобрени от правителството миналата седмица. Изводите не са никак изненадващи предвид факта, че големите инвестиции и важни инфраструктурни проекти, например магистралите "Марица", "Тракия" и "Струма", са концентрирани в Южна България.

Северозападният район - закотвен на дъното

Северозападният район остава последен по почти всички икономически показатели спрямо останалите райони в България и в ЕС. През 2011 г. БВП на човек от населението е бил едва 6343 лв. при среден показател за България от 10 248 лв. Това е районът с най-отрицателен прираст на населението, като за 2013 г. той е бил -10.5‰, двойно по-голям от средния за България (-5.2‰). С най-отрицателна стойност на естествения прираст са областите Видин и Монтана. Видин е и областта с най-висока безработица, като през 2013 г. коефициентът ѝ се е увеличил до 17.7%. при 12.9% средно за страната. През 2012 г. са се повишили преките чужди инвестиции в района, но те са били най-вече насочени към областите Плевен, Враца и Ловеч. В сравнение с останалите райони от ниво 2 Северозападният е на последно място по размер на усвоени средства - 7.4% от  oперативни програми, съфинансирани от средства на Европейския съюз и Програмата за развитие на селските райони. Оценката за общото въздействие на Регионалния план за развитие на Северозападния район върху развитието на района е ограничено.

Отрицателни демографски тенденции в Северния централен район

Въпреки че през 2007 - 2013 г. се наблюдава икономически растеж в Северния централен район, той е бил с много бавни темпове. Безработицата нараства устойчиво, като коефициентът през 2013 г. се увеличава с 1% спрямо 2012 г. и достига 15.3%. Липсва особен ръст на индустриалното производство, а има устойчив дефицит на инвестиции в научноизследователската и развойната дейност. През 2012 г. с най-голям процентен ръст са инвестициите в Русе, следвани от Велико Търново, става ясно от доклада. Демографските тенденции са подчертано негативни и по брой на населението районът изпреварва само Северозападния. Икономическата активност през 2013 г. се е увеличила в областите Велико Търново, Габрово и Силистра и намалява в областите Русе и Разград, но във всички области е под средната за България. Оценката на общото въздействие показва драстично разминаване между потенциала за икономическо развитие и осъществения напредък. Налице са явни постигнати резултати, но ефектите от тях върху развитието на района са ограничени, се посочва още в доклада.

Североизточният район е с най-висока безработица

Анализът за Североизточния район го нарежда на четвърто място спрямо останалите райони по генериран БВП и икономическо развитие. Коефициентът на безработица започва леко да намалява и от 18.4% през 2012 г. достига 16.9% през 2013 г., но въпреки това остава най-високият спрямо другите райони. Най-висока безработица е регистрирана в областите Шумен и Добрич и само в област Варна тя намалява по-значително. В доклада се посочва, че няма напредък в преодоляването на вътрешнорегионалните различия и все повече се задълбочават неравенствата в развитието между Варна и периферията на района. Обезпокояващо високо е нивото на външна миграция на млади хора, което допълнително ограничена гъвкавостта на пазара на труда за привличане на висококвалифицирани кадри. Докладът споменава още, че относително добре се развива морската индустрия, която има сериозен потенциал за бъдещо успешно развитие, но туризмът се развива само по крайбрежието и не се предлагат разнообразни оферти, които да включат дестинации и във вътрешността на региона. Оценката за общото въздействие от изпълнението на Регионалния план за развитие на Североизточния район показва, че в най-успешна степен са изпълнени целите, насочени към екологизация на средата, устойчиво градско развитие, подобряване на социалната и образователната инфраструктура.