Бизнес с подкрепа

Колко ще струва

Годишното производство от мегават инсталирана мощност на биомаса достига 7500 часа. Това означава, че ако всичките 62 мегавата на територията на ЕВН и "Енерго-про", които имат договори за присъединяване, бъдат реализирани, то годишно по преференциална цена ще се изкупуват 487 хил. мегаватчаса, което при средна цена от 450 лв. за мегаватчас означава допълнителен разход за НЕК от над 209 млн. лв. годишно. Като се прибавят и вече работещите проекти от общо 28 мегавата (изчисляваме данните на ЧЕЗ от 2013 г.), още близо 95 млн. лв., общо разходите за централите на биомаса ще достигнат 314 млн. лв. годишно.

Кой кого подкрепя

В първото правителство на Бойко Борисов един от отявлените лобисти за този бизнес беше депутатът от ГЕРБ Емил Димитров. Благодарение на неговите препоръки през 2011 г. технологията за термична газификация на биомаса получи специална преференция в законодателството, според която тарифата за тази енергия трябва да бъде с 30% по-скъпа от останалите видове енергия от биомаса. Впоследствие се оказа, че две централи със същата технология се изграждат в Етрополе, където Димитров е концесионер на ловното стопанство. Инвеститор в проекта беше "Грийн форест проджект", свързана с "Белла България".

Централите обаче не работят, тъй като заради некачественото оборудване произвеждат голямо количество катрани, което не отговаря на екологичните норми, и се наложи да бъдат спрени скоро след пускането им. Това обаче не охлади интереса на "Белла", а дори напротив. През последните години компанията се наложи като един от основните инвеститори в тази област. Така от над 18 работещи мегавата само на територията на ЕВН 11 са именно на "Белла". Според справката, предоставена от ЕВН, компанията има още поне пет проекта за близо 8 мегавата. От "Белла" обаче не отговориха на въпросите на "Капитал" как новите законодателни промени ще се отразят на техните планове за инвестиции в проекти на биомаса, нито потвърдиха колко изградени и в процес на изграждане централи имат.

Друг голям инвеститор в централи на биомаса е "Ебиос енерджи", в която основен дял държи "Електра холдинг". Основен акционер е "Луксур енерджис" на испанеца Хосе Оскар Лейва Мендес и Камелия Рускова. Рускова е с опит в бизнеса, тъй като е в управлението на "Био пауър", в която пък основен акционер е Илко Йоцев, заместник-министър на енергетиката от правителството на НДСВ. За намеренията на "Ебиос енерджи" да изгражда централи на биомаса в България се знае отдавна. В интервю за "Капитал" от април миналата година самият Мендес разказва подробно за тях. По думите му компанията има четири проекта в региона на Пловдив с обща мощност 13 мегавата. В района на Ново село други три проекта за по 1.5 мегавата всеки, а в района на Плевен още един проект за 1.5 мегавата. Инвестицията в централите край село Строево са общо за 40 млн. евро, като едната трябваше да е готова до края на миналата година, а другата до края на 2015 г. Мендес коментира за "Капитал", че е изключително разочарован от приетите законодателни промени и че постоянната смяна на законодателството е непрофесионална и ще изгони чуждите инвеститори от страната, тъй като тя става несигурна за инвестиции.

Илко Йоцев пък коментира, че неговата фирма "Био пауър" няма все още работещи централи, но има проекти, които реализира. По думите му тяхната проектна мощност е намалена от 1.5 мегавата докъм 1 мегават, защото не е изгодно да се строят по-големи мощности за оползотворяване на земеделски силаж. Той допълни, че прогнозите за бума са пресилени, тъй като в България не могат да бъдат изградени повече от 50 мегавата централи от биомаса, тъй като няма толкова оборски тор.

Политически връзки

Друг инвеститор с изявени политически връзки и интереси в бизнеса с биомаса е "Биона газ", която има изградена централа край пловдивското село Цалапица. Тя е с мощност 1.5 мегавата и беше пусната в експлоатация в края на 2014 г. Съдружници във фирмата с равни дялове са "Атаро клима" и "М-тек". В последното дружество сред акционерите е Димитър Райчев, който е управител на транспортното дружество на Йордан Каймаканов. Той е собственик на фермата с 1200 крави, откъдето идва суровината и е баща на бившия областен управител на Пловдив и настоящ депутат от ДПС Венцислав Каймаканов.

Друг проект собственост на съдружника на Каймаканов в "Биона газ" - Христо Рогачев, е за централа от 1.5 мегавата, която би трябвало да е в напреднала фаза.

Венцислав Каймаканов пък държи 50% е "Биома газ", която има проект за изграждането на 350-киловатова централа за биомаса.

Именно Каймаканов беше и един от основните противниците на приетите преди седмица нови законодателни промени, според които само регистрирани от три години земеделски производители могат да изграждат подобни централи.

От останалите по-дребни инвеститори в биомаса също има познати лица. Един от тях е Данаил Райчев, който притежава 20% в кетъринг компанията "Парти фууд". Фирмата има проект за изграждане на централа от 1.5 мегавата, който отговаря на изискването за получаване на преференциална тарифа. Туристическата компания "Съни дей тур" също има проект, използващ технологията за термична газификация край Девин за 1 мегават. Сред инвеститорите има и такива, които имат изградени малки фотоволтачини централи и явно са решили да се насочат към други енергийни ниши с преференциални цени.

Някои от инвеститорите, които иначе биха попаднали в изискванията на закона, вече са построили своите централи. Такъв е например Димитър Зоров, който е собственик на мандра "Пършевица" и има централа за оползотворяване на оборски тор и силаж с мощност 1.5 мегавата. През септември 2014 г. подобна централа беше изградена и от птицекомбината "Градус" в Нова Загора, както и от "Елит 95", която има стопанства за 3 хил. крави и ферма за отглеждане на 4 хил. говеда.

Някои от предприемачите в централи на биомаса обаче няма да успеят да завършат проектите си, тъй като сегашните управляващи се сетиха, че ако не искат да се повтори бумът с вятърните и фотоволтаичните централи, трябва да ограничат навреме възможностите за бум. В тази връзка бяха направени първите промени в ЗЕВИ през март, а преди седмица и допълнителните ограничения. Така дори промяната на проектите, заявена от повечето инвеститори, няма да е достатъчна, за да осъществят своите планове.