Мълчанието на финансовото министерство

Всички други публични институции реагират на въпросите през пресцентровете си. С едно доскорошно изключение - БНБ по време на управлението на Иван Искров. Тишината тогава обаче роди най-големия фалит на банка.

PRомяната

От пресцентъра на финансовото министерство не дават обяснение защо отношението им се е променило. Ведомството и подопечените му агенции са единствените, които категорично отказват да дават бързи отговори за дейността си, а желаят да се минава през процедурата за достъп до обществена информация. Така се случи с подопечната му Държавната комисия по хазарта, която също предпочита да се възползва от законово определения срок от 14 дни, записан в ЗДОИ. Изключение е Националната агенция за приходите (НАП), която също е под шапката на МФ. Независимо дали става дума за разяснение, коментар или финансови данни, приходната агенция винаги опитва да дава бързи отговори. Пресцентърът на Агенция "Митници" също в повечето случаи е отзивчив и се опитва да предоставя исканата информация. С идването на сегашното правителство обаче агенцията спря да публикува годишни и тримесечни доклади за дейността си, както и месечните резултати от дейността си.

В рамките на два месеца "Капитал" е направил над десет запитвания до Министерството на финансите, на които е получил отказ от коментар и препоръка да се мине по процедурата с достъп до обществена информация - в половината случаи (пет) писмено, в останалите - устно от служител на пресцентъра. Най-често търсената информация не е изисквала обработка на масиви данни, а е била за няколко детайла около съобщена от министъра новина. В един от случаите въпросът беше присъствал ли е министърът на среща с цигарения сектор. В друг - колко са натрупаните в НАП нововлезли на пазара на труда осигурени, които не са избрали частен пенсионен фонд, като молбата беше за отговор в рамките не на ден, а за няколко дни. Без отговор останаха и потърсените детайли за така нареченият Фонд на фондовете. Отказ от информация получихме и по темата със заплатите на чиновниците по отделните министерства.

Лошата комуникация е бумерангът

"На теория един отдел за връзки с обществеността би трябвало да помага на журналистите да достигат до търсената от тях информация. Защото ако тази информация не бъде предоставена от институцията, журналистът вероятно ще я намери от друго място. А тогава не е сигурно доколко е вярна тя", смята Десислава Бошнакова, преподавател по PR в Нов български университет. Според нея ще е жалко, ако министерството има такова отношение само защото има критични материали към институцията. "Работата на медиите е да са критични. Ако има проблеми между двете страни, те трябва да се изговарят. Не става въпрос да се обичат, а да има комуникация. Това е в основата на тази професия", смята експертът.

Според Албена Ивайлова, PR специалист и директор на пресцентъра на Министерския съвет в периода 1999 - 2001 г., Законът за достъп до обществена информация често се използва за забавяне, затрудняване, отлагане на достъпа до обществена информация. "Този трик не е измислен от специалистите по комуникации, а от тези, чиято работа предизвиква обществен интерес – администрация и политици", смята тя. И обяснява: "Схемата е простичка – журналистът се "пуска по пързалката" да пита в писмен вид, после изчаква законовия срок, после получава писмен отговор, който често не засяга по същество въпросите, после пише отново или обжалва и т.н. И току след някоя година някой се похвалил, че е осъдил поредното ведомство. Остава моралното удовлетворение, но не и защитеният обществен интерес", категорична е Ивайлова.

"Нежеланието да се помага на журналистите обезсмисля работата на пресцентровете, както и стандартите за прозрачност и публичност. Всеки комуникационен специалист е наясно, че може да мотаеш някои медии известно време, но не всички медии и не до безкрай. Лошата комуникация е бумеранг. Добрите политици би следвало да знаят това", добавя Ивайлова.

Десислава Бошнакова също смята, че за една институция е изключително важно да присъства в медиите, по възможност с информация, която пресцентърът е предоставил. "Колкото повече спънки има един журналист пред получаването на необходимата информация, толкова вероятността да не е вярна или достатъчно коректна е по-голяма", добавя тя.