Да си нямаш работа с нея

Решението обаче беше бързо атакувано пред Върховния административен съд (ВАС) от производителите на зелена енергия. Въведените от него цени за достъп на практика ги лишаваха от между 20% и 49% от приходите им, което и обричаше някои от тях на фалит. ВАС приема, че в решението си ДКЕВР не е обосновала цените за достъп въз основа на разходите на мрежовите оператори, нито пък въобще е използвала някакъв механизъм за образуване на тези цени. Тоест определил ги е на око.

Логично, ВАС отменя решението, а върху ДКЕВР пада задължението да уреди отношенията между производителите и мрежовите оператори. Това става с две решения на комисията – първото въвежда окончателните цени за достъп до мрежата, с което трите ЕРП-та и ЕСО получават допълнително над 100 млн. лв. Второто урежда начина за компенсиране на сумите, платени от ВЕИ производителите, които са над цената за достъп, определена от ДКЕВР. С тях обаче комисията предизвиква тотален юридически хаос.

Ние бяхме дотук, оправяйте се сами

Интересното в метода, уреден от ДКЕВР във второто решение, е, че такъв на практика липсва. Комисията приема, че след като решението за временните цени за достъп е отменено от ВАС, следователно такова изначално не съществува. В този смисъл върху ДКЕВР не тежи никаква отговорност за уреждане на отношенията между производителите и мрежовите оператори и същите следва да бъдат уредени по реда на ЗЗД като неоснователно обогатяване в полза на операторите. Така комисията не отговаря на очакванията, че ще въведе адекватен механизъм за компенсация на производителите по повод собствените си незаконосъобразни действия.

Първоначално трите ЕРП-та и ЕСО действат адекватно. Както се вижда от годишните им финансови отчети за 2013 г., те заделят приходите си от таксата, тъй като след намесата на ВАС са наясно, че трябва да върнат събраните средства. Решението на ДКЕВР, че парите могат да се върнат само след съдебен иск, обаче променя нещата. Единствено ЕВН се съгласява да възстанови 90% от надвзетите суми по извънсъдебен път. В момента се очаква това да направи и ЕСО, която чакаше указания как да процедира от принципала си или от КЕВР. "Енерго-про" и ЧЕЗ обаче отказват да върнат средствата, като от едното ЕРП неофициално коментираха, че са във влошено финансово състояние – ако върнат парите, могат да изпаднат в несъстоятелност, а не е ясно кога държавата би ги компенсирала. Затова и предпочитат да водят дела.

За ВЕИ-тата не остава нищо друго, освен да търсят компенсация от съда. Някои от тях завеждат дела за обезщетение от ДКЕВР, но ВАС отхвърля исканията им с аргумента, че не е налице директна причинно-следствена връзка между решението на регулатора (въпреки че именно той е първопричината) и надвзетите суми от мрежовите оператори.

Така се стига до завеждането на над 1000 дела (по данни на Българската фотоволтаична асоциация) за неоснователно обогатяване срещу ЕВН, ЧЕЗ, Енерго-про и ЕСО. Делата се решават от районните и окръжните съдилища в София, Пловдив и Варна. Според Костадин Сирлещов от българския клон на CMS Cameron McKenna "от юридическа гледна точка казусът е абсолютно безспорен – решението е отменено от ВАС, действието на отмяната е спрямо всички – чл. 177 от АПК, действието на решението на ВАС има обратно действие и правните му последици отпадат с обратна сила." Сирлещов допълва, че задължените лица, т.е. мрежовите компании, съзнават това, тъй като провизират необходимите средства. Според адвоката тези изводи следват от законодателството и регулаторната практика на КЕВР и дори са подкрепени от становища на видни юристи като проф. Кино Лазаров (основният автор на Административнопроцесуалния кодекс).

Практиката на съдилищата, сезирани с казуса, обаче се оказва повече от противоречива. Така например в София част от исковете биват отхвърлени, други – уважавани, в Пловдив решенията са в полза на производителите, но Варна се оказва особено интересен случай.

Варна не вярва на други съдилища

Първоначално практиката на варненските съдилища също е противоречива. Случва се дори при решения по два частични иска, разгледани от различни съдебни състави, но подадени от един и същ производител, едното да бъде в полза на производителя, другото – в полза на мрежовия оператор. В крайна сметка Варненският апелативен съд решава да "уеднакви" практиката на стоящите под него съдилища, като приеме своя собствена по този казус. Тази трактовка автоматично се прехвърля към съдилищата на по-ниска инстанция - районните и окръжните съдии не искат да решават по различен начин, тъй като, ако апелативният съд върне делата им, това е черна точка в тяхната годишна атестация. Мотивите на Варненския апелативен съд обаче в най-добрия случай биха събудили съмнения за компетентността на съдии с дългогодишен стаж, а в най-лошия – за задкулисно влияние.

Първо, всички съдебни решения, достигнали до Варненския апелативен съд, са решени в полза на ЕРП-то. Но това, което се набива на очи, е, че мотивите за решенията на апелативните съдии са коренно различни едни от други, често противоречащи на правната логика, макар и резултатът от тях да е винаги един и същ.

В решение от април 2015 г. съдът например приема, че решение Ц-33 "по същество притежава белезите на подзаконов нормативен акт" (въпреки че съгласно Закона за енергетиката (ЗЕ) актът е индивидуален административен) и като отменен такъв следва правните последици от неговата отмяна да се уредят от ДКЕВР. Според съда обаче обезщетението не може да се извърши по приетия от комисията начин, а по предвидените процедури в ЗЕ. В допълнение -  варненските съдии въвеждат абсурдното изискване за наличие на съдебно решение за отмяна на акта между ДКЕВР и съответния производител, въпреки че действието на отмяната на решение Ц-33 от страна на ВАС е спрямо всички негови адресати. От друго решение пък става ясно, че връщането на надвзетата от Енерго-про сума би довела до неоснователно обогатяване на производителя, тъй като услугата достъп до мрежата вече е била предоставена. Логиката на съда е, меко казано, странна - след като цената на услугата е незаконосъобразно определена, то не този, която я плаща, а този кой получава парите, би следвало да се обогати. 

Ефектът от това е, че "Енерго-про" се оказва с няколко десетки милиона лева отгоре, които запушват финансовата му дупка. Тези средства би трябвало да дойдат от НЕК като компенсация за направените от дружеството разходи по изкупуване на зелена електроенергия. Но явно от "Енерго-про" са решили, че да чакат пари от държавната компания е нереалистично, за това са решили, че е по-изгодно да не ги връщат на ВЕИ производителите, използвайки богатите възможности на разнообразната съдебна практика.  

Пълен напред срещу разума

Всички тези фактори обаче не оправдават ни най-малко странната практика на Варненския апелативен съд. Мотивите по решенията на отделните състави не само се оказват противоречащи един на друг, но и противоречащи на практиката на ВАС по казуса (макар и тя да не е задължителна за гражданския съд) и разумната правна логика. Същевременно те ефективно игнорират компенсаторния механизъм, приет от ДКЕВР за обезщетяване по реда на чл. 55 от ЗЗД (за неоснователно обогатяване), който е приет като основателен от много други съдилища в страната.

Според Костадин Сирлещов "случаят във Варна налага извършването на проверка по Закона за съдебната власт, защото според нас представлява нарушение на основни начала и задължения на съдиите, установени в законодателството", визирайки странните мотиви в практиката на апелативните съдии.

Така се оказва, че единствената възможност на производителите да възстановят недължимо платените от тях суми на ЕРП-тата е решение на ВКС, което окончателно да уеднакви практиката на всички съдилища в страната. През май и август съдът излезе с три определения, с които допусна касационни обжалвания на ЕВН по повод съдебни решения на пловдивските съдилища във връзка с решение Ц-33. Така едно произнасяне по същество от страна на върховния съд би могло да сложи край на съдебните мъки на производителите. Но не и да извади българската енергетика от дълбокото блато на политическата безотговорност, в което е затънала от години.