Контролът не трябва да се мисли като негативизъм, а вид партньорство между различни структури

Анализаторът към БАН Йордан Божилов в дискусия на Капитал и Risk Monitor за новите закони за сигурност

Йордан Божилов

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Текстът е част от специалното приложение на "Капитал" и Risk Monitor за службите за сигурност.

Йордан Божилов е анализатор към БАН и председател на Софийски форум за сигурност. До 2013 г. е служител на Министерството на отбраната, където заема различни длъжности, включително на ръководител на международната дейност на министерството, началник на политическия кабинет на министъра на отбраната.

Аз бих казал, че приемането на законите, свързани с двете разузнавателни служби – Закона за НСО и Закона за устройството на системата за защита на националната сигурност, бяха абсолютна необходимост. Нито една правова държава не може да си позволи нейни специални служби да функционират извън закона или не според законово уредени норми. Единствено военното разузнаване донякъде имаше регламент в Закона за отбраната и въоръжените сили. Така че направихме една голяма крачка напред в развитието на нашата демократична система. Естествено законите имат редица слабости, но принципът в правото dura lex sed lex все пак трябва да се спазва, колкото и лош да е един закон, той все пак е закон. Хората трябва да знаят какви са правомощията на службите, службите - какви са техните ограничения, възможности и т.н., както и всички други органи, най-вече контролните. За мен имаше няколко проблема в тези закони, които за съжаление не намериха мястото и аз много накратко ще ги изброя. На първо място бих казал, че ролята на парламента е сведена до самия минимум, който и сега в известна степен има, най-вече по отношение на контролните функции. Аз бих разширил функциите на парламента, включително при обсъждането на кандидатурите за шефовете на тези служби, както е в много други държави. Впрочем ние трябва много добре да помислим за ролята на Народното събрание като еманация на демокрацията и въобще в подбора на контрола на много от службите Още на този етап би могло да има процедура по изслушвания, процедура по дискусии. Не казвам, че парламентът трябва да ги одобрява, но това е още една възможност.

Изключително важно беше създаването и институциализирането на Съвета по сигурност към МС. Досега наистина съществуваше такъв орган, но неговият експертен капацитет беше силно намален. Сега се създава секретариат, който ще има възможност много по-задълбочено да координира различни въпроси. Той би могъл да има наистина една прогностична функция. България няма нито една структура в министерства или пък над министерско ниво, която да се занимава с прогностика, с дългосрочни анализи и т.н. Във всички западноевропейски, даже и бившите социалистически страни има институти, които се подкрепят от държавата, които функционират за определени министерства и те дават именно тази аналитичност и дългосрочна визия, която е много важна в съвременния нестабилен и динамичен свят. Надявам се, че до известна степен Съветът по сигурността би допълнил тази празнота, за да може в крайна сметка органите да взимат решение на базата на една прогностика, не да вървят след събитията, а да могат да предугаждат и да взимат предварително мерки, т.е. да заложим върху превенцията, а не върху реакцията на вече появила се криза.

Системата за национална сигурност е едно много комплексно понятие. Законите са само базата. Ако говорим за системата за национална сигурност, ние трябва да говорим и за нормата, нормативната база и за организацията, за способностите, включително техническите способности, за хората, които са в структурите, и нещо много важно - за връзката между държавните органи от системата за национална сигурност и обществото. Нещо, което се пренебрегва, забравя и се подценява. Ако няма добра връзка, ако няма доверие в обществото към органите на националната сигурност, ние не можем да се справим със съвременните рискове и заплахи. В света, където рисковете могат да произтекат от всяка една точка, от различни актьори, не само държавни актьори, ролята на разузнаването и на контраразузнаването изведнъж става водеща, само чрез много добро разузнаване, чрез много добри координация между разузнавателните служби могат да се предотвратят голяма част от рисковете. Така че законите са една основа, но оттам нататък ние трябва да надграждаме. Естествено това става и с финансови средства и е много важно какви ще бъдат средствата в следващия бюджет.

С приемането на законите се сложи край на едни спекулации, включително на борби от различни политически сили, спорът дали да е една службата, или да са две вече е прекратен. Служителите могат спокойно да работят, да се фокусират върху това, което трябва да вършат. Законът за НСО действително е може би един от най-спорните закони, защото не се направи един предварителен задълбочен анализ какво е необходимо за охраната на определени лица, разходи, ползи от едно или друго нещо, а просто се утвърди съществуващото. За съжаление последните години законодателството не се базира на един предварителен функционален финансов анализ. Има необходимост от широк поглед за всички структури от системата за национална сигурност. Кризата с бежанците показа, че трябва да има много по-добро взаимодействие между отделните елементи на системата за сигурност. Tрябва много добре да се преразгледа какво например може МО да допринася към дейността на МВР, какви сили и средства могат да се използват. Когато се закупува една или друга техника, вече не трябва да се мисли частно ведомствено, а трябва да се мисли много широко, защото в крайна сметка парите в държавата са абсолютно недостатъчни за всичко, което сме намислили да си купим. Tрябва да се види, ако армията ще осъществява някакъв контрол върху границата, как ще го прави, какви са процедурите за това, какви са законовите средства. За съжаление тука още имаме много неща да довършим.

При нас като че ли думата контрол съдържа някакъв негативизъм, едва ли не контролът е търсене на нещо лошо, грешно и опит след това да се накаже. Контролът е вид партньорство между различни структури, между различни органи. И той е важен за дейността на всички. В България ролята на НС в контрола все още не е доразвита. За съжаление много често се получава така, че ако е активен един или друг председател на комисия имаме ефективен контрол, ако не – не е, т.е. тази зависимост от личността трябва да я преодолеем. Затова наистина може да се помисли за създаване на специализирани експертни комисии, но нашето НС е изградено по по-различен начин, експертите са към отделните комисии или към групи, но не по тематика.

Обществото може да има две направления на взаимодействие със службите. От една страна, чрез някаква форма на контрол, но за мен е по-важно въобще взаимодействието на държавата и неправителствения сектор и други елементи на гражданското общество и в частност на службите и неправителствения сектор. В много от структурите на неправителствените организации има значителна експертиза, която в България се подценява или не се използва. От друга страна, ние сме свидетели на това, когато се организират от неправителствения сектор дискусии, конференции и т.н., държавната администрация е пасивна при участието си и в много случаи даже не присъства. Трябва да се търси една по-добра симбиоза между държавни органи и в частност специализирани служби и неправителствен сектор, защото от това взаимодействие могат да произлязат положителни резултати, включително и за самите служби, като анализи, като допълнителна информация. Не само в областта на контрола. БАН и "Софийски форум за сигурност" се опитват да създадат една такава платформа, която се прави от кръгли маси, в които участват НПО, служби, министерства, академични среди по определена тема, примерно било бежанци, по кризата в Украйна и т.н., т.е. да се акумулира някаква експертност, някаква идея. Задача на неправителствения сектор е да види как да поставим самия сектор да е по-ползотворен за обществото.