"Овергаз" ще търси бъдеще без "Газпром"

За капак в средата на 2011 г. "Овергаз" подаде оплакване в Европейската комисия, че без мотиви не е допускана до газопреносната мрежа на страната от "Булгартрансгаз". Обяснението на газопреносното дружество винаги е било, че капацитетът му е вече резервиран, най-вече от "Газпром". На практика "Овергаз" се оказва в ситуация, в която се оплаква от единия си акционер.

От "Овергаз" отказаха коментар за развитието на техните отношения с "Газпром". Версиите за развода са две. Първата е, че българското дружество е започнало да играе прекалено самостоятелно, с което уврежда интересите на руския си партньор. Втората е малко по-тривиална - че разделянето е част от стратегията на руския газов гигант да се разделя с европейските си смесени дружества, за да отговори на претенциите, които Европейската комисия има срещу него.

Версията за прекалено "пазарна" игра

В последната година "Оверагаз" започна да бъде много по-активна на българския пазар като доставчик на газ не само за собствената си разпределителна мрежа, но и за големи индустриални предприятия. Това стана възможно след поредица съдебни дела и жалби в Европейската комисия, които доведоха до това, че "Булгартрансгаз" започна да допуска повече доставчици до преносната си мрежа.

Преди това по договор от 1996 г. дружеството доставяше газ в България, който изцяло постъпваше в "Булгаргаз". След това общественият доставчик го разпределяше до крайните клиенти, включително "Овергаз". Това пораждаше обвиненията, че българско-руската компания е посредник между "Булгаргаз" и "Газпром" и просто прибира комисиона. "Булгаргаз" обаче също е посредник между руския доставчик и крайните клиенти в България.

Постепенно тези договори бяха ограничени и изтекоха през 2012 г. Тогава, при поредната акция срещу посредниците, "Овергаз" беше изцяло изключен от доставките. В новия дългосрочен договор, който "Булгаргаз" подписа с "Газпром", цялото количество газ отива директно в обществения доставчик. Само че вместо да получава по 3.3 млрд. куб.м годишно, държавното дружество подписа за 2.9 млрд. годишно. Остатъкът отиде в "Овергаз". Тогава е сключена негласна договорка, че с тези 400 млн. куб.м то ще снабдява само своите собствени клиенти. Формално разписан текст няма, тъй като това естествено би нарушавало конкурентните правила.

"Овергаз" обаче постепенно започна да навлиза на пазара на големите индустриални потребители, които доскоро бяха запазена територия на "Булгаргаз". Засега обемите, които частната компания доставя, не са големи, но това предизвиква нервна реакция в държавното дружество. Ако то изгуби и един такъв голям клиент, може да се окаже, че не може да реализира договорените с "Газпром" доставки и ще се наложи да заплаща глоби. През 2013 г. това вече се беше случвало, но "Булгаргаз" прехвърли част от количествата за 2014 г. и така се размина с глобата.

Отговорът на "Булгаргаз" е бил да се оплаче на "Газпром". Според запознати с взаимоотношенията между компаниите българското държавно дружество е изтъкнало аргумента, че руският газов доставчик губи от активизацията на неговия бизнес партньор в България. Взимайки клиенти от "Булгаргаз" "Овергаз" им продава по-евтин газ, който иначе "Газпром" би продал по-скъпо на обществения доставчик. През 2010 г. изпълнителният директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов беше коментирал, че дружеството продава газа със 7% до 8% по-скъпо, отколкото го е купувало, като тази надценка е била използвана за развитие на газоразпределителната мрежа на "Овергаз". Сега българско-руското дружество отново се ползва с подобно ценово предимство, което му позволява да разширява пазарния си дял.

От това, разбира се, печелят клиентите, които получават суровината при по-изгодни условия, но "Булгаргаз" рискува да остане само с неплатежоспособните клиенти като топлофикациите, които никой не иска да вземе.

Прегрупирането на "Газпром"

В последната година руската газова компания започна провеждането на нова стратегия. Тя последователно се освобождаваше от съвместните търговски предприятия в Западна Европа, като за сметка на това изкупуваше дела на партньорите си в компаниите, които контролират инфраструктура. Най-видимият пример за това е WINGAS, доскоро съвместно дружество между Wintershall и "Газпром". То контролира газопроводи с обща дължина 2300 км и газохранилища с обем над 20 млрд. куб.м. Сега всички тези активи са изцяло под шапката на "Газпром". За сметка на това руската компания се освобождава от дяловете в газоразпределителните и търговските фирми. Срещу това тя започна да допуска западни компании да притежават все по-големи дялове в руски газови находища. Ползата за "Газпром" е, че, от една страна, може да оползотвори руските си активи, които заради санкциите трудно може сама да разработва в момента, като, от друга, руснаците получават стабилен приход в Европа, за който при това не се изисква кой знае каква инвестиция.

От тази гледна точка ходът в България изглежда логичен. Доколко това е било причината за разделянето между "Газпром" и "Овергаз" обаче е трудно да се потвърди, тъй като охладняването на отношенията започва още през 2011 г.

Оттук насетне остава да се види откъде "Овергаз" ще намери сериозни финанси да изкупи дела на "Газпром", дали ще намери алтернативни източници на газ, нещо, което компанията се опитва да направи от няколко години, и дали няма да последва политически натиск върху Сашо Дончев.