България започва да се подготвя усилено за председателството на ЕС

В момента щафетата е в Холандия, които ще наблегнат на четири ключови въпроса: актуалната тема за миграцията и международната сигурност, финанси и стабилна еврозона, Европа като иноватор и създател на работни места, както и прогресивна климатична и енергийна политика. Втората половина на 2016 г. дава поста на словаците, а Малта е последна от настоящата тройка.

При изборите на приоритети е хубаво да се вземе предвид къде е силата на една държава, но  и какво е значимо за момента в Европа. След като "тройката" оформи идеите си за приоритети, тя ги предава на Генералния секретариат на Съвета на ЕС (който е скелетът на председателството), където преценяват дали работната програма на трите страни се съобразява все пак и с целите и политическата рамка на целия Евросъюз.

В Съвета на ЕС се срещат министри и работни групи от най-различни сфери: земеделие, икономика, финанси, отбрана и т.н. Една от основните отговорности на председателството е да организира и води срещите на Съвета, с изключение на тази за външните работи, която се ръководи от Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност - пост, който в момента се заема от Федерика Могерини.

Тъй като 28 държави с различни интереси, темперамент и позиции са значително предизвикателство, а някой все пак трябва да работи с тях, на председателя са необходими кадри с отлични дипломатически умения, които ще балансират между представителите на всички 28 страни-членки, за да се гради обща политика за ЕС.

Българската подготовка

Трудно е да си представим как България може да е по-напред от Великобритания в административния опит или намирането на споменатите кадри. Но поне в оформянето на приоритетите сме преди останалите, твърди пред "Капитал" източник, запознат с подготовката на председателството. Това може и да е така, но то сигурно се дължи на два фактора: британците имат други неща на главата, като например оставането си в ЕС и вероятно дори след изпитанието с референдума, пак ще съумеят да формулират добре нещата, за които се борят. Все пак го правят от десетилетия. А колкото до естонците това е спорно твърдение, след като те от няколко години искаха сътрудничество в областта, но София не проявяваше особен интерес. Освен това като най-добре развитата онлайн държава и благодарение на доста по-добрата и доста по-малката си администрация Талин има значително по-добра вътрешна координация. 

За България нещата седят по друг начин. Ние започнахме да се готвим за това още преди повече от година, като различни министерства обясниха в документи какво и как искат да постигнат по време на тези шест месеца през 2018 г. Сега предстои формирането на "шапка" от експерти, която да ръководи процеса. Това е най-интересната част от проекта, защото предполага наемането или привличането на много допълнителни експерти в различни области. В същото време бюджетът ту се раздуваше, ту се свиваше, като слуховете вкарваха в него прословутия ремонт на НДК за десетки милиони левове. Все още не е ясно дали този ремонт ще бъде вътре в бюджета или не, но че ще се случи, за да приюти срещите, е сигурно.

Вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева призова вчера и за по-активна роля на парламента в организацията на българското председателство. "Моята цел е парламентът да бъде много плътно въвлечен във работата по определяне на приоритетите, както и да го държа информиран как върви самата подготовка за председателството", каза Кунева, цитирана от "Дневник". Според източникa, желанието й е да се приеме декларация за политически консенсус, която да предпази председателството от "политически игри и краткосрочни дивиденти". Ако се чудите защо, достатъчно е да припомним, че точно през 2018г. ще се проведат парламентарни избори.

В момента се оформят първоначалните сфери на приоритетите, а на всеки следващ етап те ще стават все по-конкретни. Сред настоящите идеи за български приоритети има от всичко по малко: икономически (напр. Задълбочаване на икономическия и паричен съюз, Ефективен единен пазар), ориентирани към енергетиката и климатичните промени (напр. Енергийна сигурност, Добра свързаност между политиките в областта на промените в климата, енергетиката, околната среда и устойчивото развитие са взаимно свързани) или такива, които разглеждат ЕС като част от световната сцена (напр. Борба за ликвидирането на Ислямска държава и свързаните с нея терористични структури, Приемането на стратегия на ЕС за Черно море)

Срещите на "тройката" обаче ще стават на все по-високо ниво. През февруари вицепремиерът Кунева ще участва в следващата среща в Лондон, като до средата на годината трябва да станат ясни конкретните приоритети на България, Великобритания и Естония.