Бойко Пенчев: Учителят трябва да бъде освободен от принудата да тъпче в главата на младите ненужна информация и клишета
Обучението по литература трябва да изгражда знания и умения за четене, разбиране и себеизразяване, казва литературоведът пред "Капитал"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Профил
Общественият дебат по повод промените в учебните програми се води повече на полето на "българското самосъзнание", отколкото на образованието. Защо според вас обсъждането тръгна в тази посока?
Защото това е езикът, но който си говорят политиците и повечето медии – клишета, на които се отговаря с контра-клишета. Карат ни да мислим себе си като общество през призмата на историята и геополитиката, така както те се разбират в кръчмата. Да си спомним как вътрешно корпоративните турбуленции в ДПС бяха стилизирани като геополитически конфликт "Русия – Турция" с действащи лица "патриоти" и "предатели".
Има две схващания за смисъла от занимания с литература (и въобще хуманитарни предмети) в училище. Според едното схващане литературата не е нищо повече от списък с автори и произведения, които децата трябва "да знаят". Така литературата се свежда до знаци, които указват към стереотипните представи за миналото, в центъра на които стои прочутото "турско робство". Не е нужно въобще да четеш , защото онова, което е важно да се знае, се знае предварително.
Второто схващане вижда литературата като комуникация, в която обогатяваш собствения си опит, съпоставяйки го с опита, преживяванията и идеите, отложени в литературния текст. Учиш се да разбираш другите и по този начин разбираш по-добре себе си. Звучи малко сложно, но всъщност именно около подобно виждане е обединена по-голямата част от експертната общност на хората, занимаващи се с литература, включително с литературата в училищното образование. И проблемът тук даже не е сложността, а в това, че няма враг, оттам няма и новина. Единственият враг е собствената умствена леност, но това не е бързо ликвидна медийна стока.
Какви въпроси всъщност трябва да си задаваме, когато говорим за учебната програма по литература?
Първо трябва да се питаме какво искаме да постигнем с тази "реформа", за да може да се формира и някакъв обществен консенсус около нуждата от промяна. Вторият, още по-важен кръг от въпроси, е как ще бъде постигнато онова, което е записано в програмите и стандартите. Много важно е например да се следи какви ще бъдат форматите за оценяване, защото това на практика управлява училищното всекидневие. Учи се не това, което се иска от програмата, а онова, което се проверява от матурата. Въпросът въобще не е в това кои автори "влизат" и кои "излизат", а как знанието за тях да не се свежда до пасивна информация, проверявана с ограждане на правилния отговор с кръгче. И не на последно място – как да бъдат стимулирани учители и ученици да общуват и мислят в часа по литература. Това е проблем не само на литературата, а на училището въобще. Как да се насърчава мисленето, а не репродуктивността?
Как според вас институциите, медиите и обществото могат да стигнат до истинския дебат?
Когато на мястото на аранжираните истерии и откровени спекулации застанат въпросите какво всъщност искаме да постигнем и по какви пътища това може да стане. По втория въпрос много важна роля ще имат професионалните общности – на първо място учителите. Първото и задължително условие за дебат обаче е наличието на пълна информация – за стандартите и програмите за всички класове, за формата на външното оценяване и т.н. Тук ще се осмеля да заявя, че работната група, към която се числя, си е свършила работата и сме предали на МОН доста отдавна своето предложение, включващо всички учебни програми от 1 до 12 клас.
Основните фитили на обществените спорове отново са свързани с далечното минало на България. Как според вас можем да погледнем обективно на това минало, за да затворим и страницата, свързана с него?
Не мисля, че можем да стигнем веднъж завинаги до окончателното знание и да "затворим страницата". По-скоро ми се струва важно да не стоим на една и съща страница или при една и съща книга.
Ако се върнем на обучението по литература в училище, какво трябва да дава то на учениците?
То трябва да изгражда знания и умения за четене, разбиране и себеизразяване. Да мислят и чувстват като съвременни хора със своя индивидуалност.
Как изглежда за вас един ценен за учениците и учителите час по литература?
Учителят трябва да бъде освободен от принудата да тъпче в главата на младите ненужна информация и клишета от рода на "чисти чувства" и "драматично раздвоение". За да стане това, той трябва да разполага с времето да задава въпроси и да изслушва отговорите. От друга страна не по-малко важно е формата на матурите и външното оценяване да бъде такава, че да стимулира такъв тип работа в клас, а не пасивното запаметяване на нужна и ненужна информация.
4 коментара
Значи първо трябва да се раздели БЕЛ на Български език и, познайте, литература. Абсолютно да се забрани на преподаватели по литература да преподават и по български език, за да обсебват важните часове от своите разсъждения на тема Хамлет. Така най-после ще може да се преподават часове по Български език, което на мен ми се случи 2 пъти за 5 години в гимназията.
Второ, останалите не повече от 3 часа на седмица по литература трябва да се съсредоточат върху въпроси и отговори, а не безцелно диктуване на планове, от които те боли ръката, но не и мозъка. Отново говоря от личен опит.
И трето - докато в Европа се говори за Първа и Втора Българска империя, в България е царство. Така че нека да не говорим за пропаганда и клишета. Пропагандата даже ни е малко. А тези произведения (които се мъчат да изхвърлят..отново) са в пъти по-важни и интересни от Хамлет, защото са кратки и някой ученик все пак би се прежалил да ги прочете.
Вземали да мислят българите за бъдещето!
ха ха ха
До сега какво мислеха!
Щели да образоават народъ!
ха ха ха
МНого напреднала нация ще ставаме!!
Всички келнери и чистачки с висше образувание!
А и овчарите без висше !! Как ще пасе овцете!
ха ха ха
Хубаво интервю е дал Бойко с което показва,че е мислил като себе си.
... като комуникация, в която обогатяваш собствения си опит, съпоставяйки го с опита, преживяванията и идеите, отложени в литературния текст. Учиш се да разбираш другите и по този начин разбираш по-добре себе си.
+
Първо трябва да се питаме какво искаме да постигнем с тази "реформа", за да може да се формира и някакъв обществен консенсус около нуждата от промяна. Вторият, още по-важен кръг от въпроси, е как ще бъде постигнато онова, което е записано в програмите и стандартите.
Тези неща се отнасят не само за реформата и училището и е хубаво да се прочетат отново.
Така е с информацията. Само че, за да стигнеш до "нужната" информация, трябва да пребродиш доста "ненужна", за да направиш разликата. Точно като с книгите - човек трябва да прочете само 1 книга през живота си, но докато я намери, трябва да прочете други 10 000...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.