Накъде Кунева ще поведе образованието

Дори да се абстрахираме от отпадналите ученици, картината не става по-добра, защото и останалите в училище не получават нужния за икономиката продукт. Наскоро доклад на Световната банка отново напомни несъответствието между търсените и предлаганите умения на пазара на труда. И обърна внимание, че за работодателите важни са не само дипломите, а познавателни умения като функционална езикова и математическа грамотност и социално-емоционални като самодисциплина, настойчивост и работа в екип. Все неща, които училището в по-голямата си част не възпитава у учениците, а фиксацията върху конкретни дребни детайли от учебните програми не позволява дори да се вкарат в обществения дебат. Ефектът е тъпчене на едно място без поглед напред, макар да е много вероятно, когато днешните ученици завършат училище, част от сега съществуващите професии вече да ги няма. Или както добре описва промените в система директорът на Четвърто основно училище "Димитър Петров" в Сливен Силвия Аврамова, те "са догонващи, а не изпреварващи интересите, потребностите на учениците, техните желания и развитие".

Огромна пречка пред адекватното образование е и недостигът на мотивирани учители. Средната възраст на преподавателите е над 50 години и се увеличава всяка година. Прогнозите отдавна са повече от притеснителни - след по-малко от десет години ще имаме значителен проблем с това кой да влезе в класните стаи. Това вече се усеща при природните науки и чуждите езици, особено в по-малките населени места. Освен заради нестимулиращото заплащане младите професионалисти се отказват от учителската професия и заради липсата на подкрепа в класната стая. Те рядко има към кого да се обърнат в трудни казуси от ежедневната си практика, не са мотивирани да разчупват преподаването си и не виждат ефектите от усилията си. И нито базовата им квалификация, нито голяма част от допълнителните обучения по време на работа им помагат да отговорят на нуждите на съвременните ученици. "Учителите в България са обучавани за нуждите на една система, която отдавна не съществува", припомня Нели Колева.

Не помага и ужасната бюрократизация на училището, която изтиква на заден план творчеството за сметка на чиновничеството. И въпреки огромния брой документи, които учителите всеки ден попълват, няма никакви обективни данни за състоянието на учениците. Нито пък ясна визия какво искаме от образованието, което пък пречи на определянето на дългосрочни цели и измерването доколко се постигат. Красноречив пример са матурите, чиято скала за оценяване се обявява след полагането им и това прави невъзможно сравнението между постиженията на учениците през годините.

Какво може (още) да се обърка

Проблемите на българското образование са толкова дълбоки и сраснати във всички сфери, че битката с тях няма как да мине без жертви. И големият въпрос сега е дали новият министър Меглена Кунева е способна да ги даде. Те минават през стимули, но и по-високи изисквания за учителите, което неминуемо няма да се хареса на немалка част от тях. Продължават със скъсването на вредните връзки между образованието и корпоративни интереси, като тези на издателствата на учебници или на частните школи например. И завършват с по-добрата отчетност в системата, което ще извади наяве дългогодишни злоупотреби на директори, инспекторати, а вероятно и общини. Един от ключовете към модерно образование е и модерна администрация, която работи за него. В държавните и общинските ведомства обаче от години са се настанили удобно и сигурно хора, които не позволяват завои от установените практики в нереформираните институции.

Смелостта за такива промени може да дойде само ако министърът има стабилния гръб на цялото правителство и мнозинството в парламента. Засега това не изглежда да е факт. Меглена Кунева беше избрана с крехко предимство от само пет гласа разлика и след очевидно политическо инженерство - сваляне на кворума и въздържане от гласуване на конкретни депутати. Самото й номиниране на поста също не беше убедително - кандидатурата й не беше подкрепена от целия Реформаторски блок, нито пък се разбра визията й за развитие на образованието. Впечатление прави и пасивната роля на най-голямата партия - ГЕРБ, чиято реформа всъщност сега трябва да бъде приложена на практика. Формацията на Бойко Борисов по-скоро изглежда да събира дивиденти от трудностите на партньорите си от РБ и образованието остава на заден план. Председателят на управителния съвет на "Център за образователни инициативи" Цветан Цветански описва политическите игри със следната аналогия: "Към образованието постоянно има изключително нечестно отношение - като към жена, която лъжеш, че искаш да се ожениш за нея, само за да спиш с нея, а след това я оставяш." Според него секторът постоянно се заявява като приоритет, но всъщност е разменна монета за баланс на интереси.

Ако политиците отново решат да го използват с тази цел, още в близките месеци ще има за какво да се хванат. Огромна опасност може да надвисне над ефективното използване на 1.3 млрд. лв. средства от новата оперативна програма за образование и наука например. Работата по нея досега върви добре и прозрачно, но дали това ще продължи в същия дух зависи от промените в администрацията, които ще направи новият министър.

От приетия в края на миналата година нов закон за предучилищното и училищното образование също произтичат ключови промени, които имат шанса да преобразят системата или да я съсипят, ако не бъдат въведени умно. Например създаването на независим Национален инспекторат по образованието, чиято цел е обективната оценка на резултатите, но и чиито ресурс и капацитет съвсем не са ясни все още. Или пък преминаването на осми клас към гимназиалния етап, което може да се отрази пагубно на по-малките училища. Потенциален риск са и законовите срокове за въвеждането на промените, срещу които вече се бунтуват различни гилдии. Между другото всички тези опасности можеха да се предвидят и минимализират, ако преди приемането на новия закон му беше направена оценка на въздействието - нещо, което законодателят често пропуска.

Досега министерството и парламентът не показват, че имат желание да работят заедно за прилагането на реформата. "Гилдията няма необходимата степен на убеденост във всичко, което ще се прави по новия закон, камо ли гражданското общество", коментира Павлин Петков, директор на Математическа гимназия "Д-р Петър Берон" - Варна. Според него взимащите решения са пропуснали една важна част от налагането на промените - да се прилагат първо в места, където нещата са устойчиви и може да се експериментира, а навсякъде другаде - след внимателен анализ. Подобно мнение изразява и заместник-деканът на педагогическия факултет на Пловдивския университет проф. Галин Цоков - добре е различните педагогически идеи да се тестват в системата и ако докажат ефективността си, да се наложат, като чартърните училища в САЩ например. "И сега има училища, които правят интересни неща, но това не е обобщено и те не участват при правенето на политики", смята проф. Цоков.

Павлин Петков не вижда и достатъчна ангажираност на всички общности - не само учители, ученици и родители, но и на медиите, синдикатите и общините. "Не си личи подкрепа на някакво дело, а непрекъснато противопоставяне на нещо, което някой друг е направил. Това няма как да дърпа напред сектор като образованието", смята директорът.

И къде са шансовете

И все пак настоящият момент дава много възможности за промяна. "В България има милиони хора, заинтересовани от това системата да се подобри", смята Мирослав Стойчев, финансов и оперативен директор на "Заедно в час". Според него министърът трябва да намери начин да спечели тези хора на своя страна, и то проактивно, "за да не могат дупките по пътя му лесно да го преобърнат". Това минава през много добро обяснение на идеите и целите на всяка промяна - преди тя да се появи в публичното пространство, а не за потушаване на скандали.

Новият училищен закон направи първата крачка към по-голяма автономия за учителите и директорите, което може да подобри преподаването и средата в училище. Оперативната програма предоставя средства за конкретни идеи в образованието и науката, които системата досега трудно можеше да си представи. Започнатите промени във висшето образование, свързани с финансиране според качеството, също могат да изтеглят студентите и преподавателите напред, което пък да се отрази на икономиката. А дори и изкуствено създаден, дебатът за образованието все пак влезе в дневния ред на обществото и е добре да остане там и да упражнява полезен (вече) натиск за промени. Защото, както казва проф. Галин Цоков, "иновативният процес не свършва с приемането на закона". Дори напротив, тежката работа идва след това.

Още по темата:

Пет идеи за новия министър на образованието - Мотивираните учители, обективните критерии за оценка и фокусът върху уменията на учениците са ключови фактори за промяната