"Ако не учим заедно, как после ще живеем заедно?"

Преподаването - с мисъл за всеки

"Ценното училище, разбира се, включва академичните постижения, но много повече включва душевното здраве на децата и това учителите да си обичат работата."Капка Велинова, директор на 104 ОУ "Захари Стоянов" Фотограф : Надежда Чипева

Когато преди време Капка Велинова - директорът на софийското 104 ОУ "Захари Стоянов", което също е партньор на ЦПО, наблюдава учениците си в часа по български език и литература, забелязва, че за разлика от много от съучениците си Владо е оформил поле в тетрадката си. Детето е със специални образователни потребности (СОП) - нормативната дефиниция за ученици, които срещат проблеми в ученето поради някакъв вид увреждане или друга обучителна трудност, и повечето учители не са сигурни как да подходят към него. Директорката решава да благодари на Владо, че си е подредил толкова добре тетрадката, и ефектът от похвалата е мигновен. "Той грейна и писа цял час", разказва Капка Велинова. Тя е открила и друго - когато обяснява нов материал, е важно да отиде до Владо и да го попита дали е разбрал задачата и иска ли помощ. Самото обръщане на внимание е достатъчно за детето да продължи нататък. "Понякога не са трудни нещата, но искат постоянство да ги правиш и внимание да мислиш за тях", споделя директорката на 104 ОУ.

Постоянството обаче се възнаграждава. Въпреки натиска, включително от родители, които не искат ученици с проблеми в класовете на своите деца, нито едно не е молено да напусне училището, нито пък е ставало дума да бъде местено по решение на педагогическия съвет. И Капка Велинова е горда с това. През последните години екипът й е разбрал, че многообразието е ценно, и влага много време и усилия, за да накара учениците да се чувстват добре и спокойни. Началният учител например използва по математика картини с емотикони, с които децата показват по време на час как се чувстват. Ако са уморени, тя променя нещо в преподаването си или пък просто ги кара да се раздвижат и после отново им задава същия въпрос. "Важно е да си даваме сметка как се чувстват децата, докато учат, а не да преподаваме, без да търсим обратна връзка, и после да ги упрекваме, че са невнимателни или мързеливи", казва директорът на 104 ОУ.

Огромен успех училището е постигнало още преди години с хиперактивно дете, чието изключване са искали родители на съучениците му. Капка Велинова спокойно им обяснява, че то ще остане в училището и екипът има план как да му помогне. Включват се психолог и педагогически съветник, а помощник-директор ходи при класа винаги когато е необходимо. Канят бабата на детето да стои в училището по време на последните часове, когато то става неспокойно. Няколко години по-късно детето завършва успешно основното си образование и продължава в гимназия, като вече не е на ресурсно подпомагане.

Ключът, казват от ЦПО, е в диференцираното преподаване и оценяване така, че всяко дете да има възможност да се изяви активно и да бъде включено в рамките на часа. Защото, както казва Ива Бонева, когато влезем в клас, не намираме три редици еднакви деца, които учат по един учебник, а ярки индивидуалности, с които трябва да работим както индивидуално, така и в група. Диференцираният подход не означава 25 различни плана за урока, успокоява експертът от центъра Даниела Тодорова. Понякога той е в това да разпечаташ теста с по-голям шрифт или на различен цвят хартия, защото има деца, които имат проблем със зрителната преработка. Или пък да преместиш Ива далече от вратата и прозореца, за да може шумът да не я разсейва. Да позволиш на Павел да използва калкулатор. Да използваш времето за индивидуална консултация след часовете ефективно.

"Поставяме акцент и върху наблюдението на децата - особено в начален етап трябва да има ранно идентифициране на ученици, които не стигат минималните за този клас нива", коментира за "Капитал" Даниела Тодорова. И обяснява, че не е задължително това да се дължи на обучителна трудност, а може да е моментно състояние или пропуск от предишни години. Ако обаче учителите отделят време да разпознаят рано такива разминавания и започнат да работят с детето, за да навакса, това може да предотврати задълбочаването на пропуските. Центърът за приобщаващо образование адаптира в България американски модел, според който при качествено преподаване 80% от учениците би трябвало да постигат нивото, което се очаква от тях. Около 15% могат да изостават и да имат нужда от допълнителна подкрепа, така че да наваксат и да влязат в първото ниво. И само между 1 и 5% са децата, за които е необходима ресурсна подкрепа и специалист.

"Етикетирането на децата е безсмислено", категорична е директорката на 202 ОУ в Долни Пасарел Мария Сандева. Тя обяснява, че всяко дете има потребности и нужди и "ние, учителите, сме тези, които трябва да намерим начин как да работим с всеки". С подкрепата на ЦПО екипът на училището подготвя инструмент за оценка на стиловете на учене и мислене на децата, с помощта на който да адаптира стиловете си на преподаване. "Учениците, които имат обучителни трудности, не се отделят от другите и не се афишират затрудненията", споделя Мария Сандева. Тази нагласа е ключова, но за жалост все още недостатъчно разпространена сред българските преподаватели. Социологическо изследване, поръчано по-рано през годината от ЦПО, показва, че над 70% от учителите имат нагласата, че нуждите на всяко дете са в центъра, но много от тях не вярват, че могат да влияят върху развитието на учениците така, че да преодолеят негативни последици от семейната и социалната среда на детето.

Лидерството - като в бизнеса

"Ако училището е организъм, учителите са живителните му сили", казва Даниела Тодорова. Те са тези, които могат да помогнат на едно дете да тръгне по правилния за него път или да затворят всички врати пред него. От учителя зависи много, но това го натоварва и с много отговорности - да познава силните и слабите страни на всеки свой ученик, да бъде креативен, да обръща внимание на детайлите. За да е успешен във всичко това, ключовата дума е подкрепа - от родителите, колегите и особено от училищния ръководител.

Софийското 104 ОУ е пример как мотивиран и подкрепящ директор може да движи в ясна посока дори училище с 800 деца и 60 преподаватели. В началото на проекта с Центъра за приобщаващо образование екипът си поставя няколко приоритета във всяка от различните области - училищно лидерство, педагогически практики, детска закрила и партньорство с родителите. За всеки  приоритет се разпределят групи отговорници, които имат ангажимент за действията, сроковете и напредъка по него. Директорът координира екипите, но отговорността е разпределена между всички. Капка Велинова изрежда големите цели - първо учениците и родителите трябва да започнат да се чувстват спокойни, после идва успешното социално включване на всички, а накрая и по-високите академични резултати като следствие от всичко преди това. "Нашата система е устроена така, че се опитват да ни мерят, но единствено по това колко ученици има в училище и какви са техните академични постижения", споделя директорката и добавя, че за нея ценното училище включва много повече душевното здраве на децата и това учителите да си обичат работата.

Експертите на ЦПО държат училищните ръководители да развиват училищната визия заедно с екипа си, да поставят на предно място толерантността и приобщаването, като бъдат и ролеви модел за тях, да стимулират хората да работят заедно и да си дават обратната връзка и да подкрепят учителите си, включително в това да се справят с немалкия стрес в училище. Даниела Тодорова вижда промени в нагласата на преподавателите, с които работят през годините. Когато например на едно от обученията коментират какво може да направи екипът, за да стане училищното управление по-ефективно, голяма част от учителите се отдръпват с думите "но ние не можем да влияем". Постепенно разбират, че взимането на решения е екипен процес и не само директорът казва какво и как да се случи. Сега фокусът на обсъжданията вече е изместен от "какво няма да се случи" върху "какво може да се направи", забелязала е Даниела.

"Екипът на училището трябва да е като лодка с екипаж, който гребе синхронно."Мария Сандева, директор на 202 ОУ "Христо Ботев" Фотограф : Надежда Чипева

"Екипът на 202 ОУ е лодка с екипаж, който се учи да гребе синхронно", е мнението на Мария Сандева. Когато преди четири години става директор, една от първите й грижи е климатът в училище. "Стремя се да поддържам екип с разчупено мислене и градивно отношение към училището", казва директорката и смята, че децата търсят близостта на учителите си и имат нужда да бъдат подкрепяни, провокирани и радвани. Едно от събитията, които променят нагласите както на учителите, така и на учениците на 202 ОУ, е обучението за детско участие, което правят с ЦПО извън училище. На него децата разказват какво ги притеснява и споделят идеите си за промени в училище. Оказва се, че те не са малко - ремонтиран салон, щори в класната стая, топла вода в тоалетните... Училищният екип и някои родители се захващат с желанията на децата и им показват, че те не остават просто така във въздуха. Учителите пък отварят класните си стаи и започват взаимно да посещават часовете си, да си дават обратна връзка и да се подкрепят при планирането на целите.

Родителите - балонът и карфицата

"Ако едните не се надуват толкова много, а другите се обърнат не с острото, нещата може и да се случат." Метафоричното сравнение е на логопеда Мария Пеева и отразява честата ситуация, в която попадат отношенията между учители и родители. Според модела на ЦПО в приобщаващото училище всеки родител се чувства спокоен за безопасността и развитието на своето дете, добре дошъл е да се включи в училищния живот и в определянето на училищните приоритети. А ако има проблем в комуникацията, според Даниела Тодорова той идва оттам, че и родителите искат най-доброто за детето си, и учителите искат най-доброто за класа си, но понякога гледните им точки или начините за постигането на целите не съвпадат напълно.

"Правилният подход към родителите е честност, споделя Капка Велинова - трябва да сложим всичко на масата, да кажем какъв е проблемът и какво предлагаме и да чуем какво предлагат те." 104 ОУ има например на сайта си формуляр за похвали, оплаквания, сигнали и предложения. Писмата, които вече са по няколко на седмица, не отиват в нищото, а се взимат насериозно от директора и екипа му, дори понякога и да е трудно да се осъществят желанията на родителите.

Според Даниела Тодорова от ЦПО в училищния екип трябва да има съгласие каква точно е ролята на родителите и какви са техните очаквания. Има различни целеви групи родители, изрежда тя - такива, които ще останат само на ниво информираност, други, които искат да бъдат доброволци и да се включват в инициативи на училището, и трети, които искат да участват във взимането на управленски решения, например през училищното настоятелство или да водят часове. Има родители, които сигурно никога няма да дойдат в училище, но с всички групи се изисква различен партньорски подход и позитивна комуникация.

"Един от най-големите страхове сред родителите е, че ако в класа на тяхното дете има деца със специални образователни потребности, това забавя развитието и на тяхното дете, защото учителят се фокусира върху детето с проблем", казва Даниела Тодорова. Но обяснява, че международни изследвания са показали, че това е един мит. Дори напротив - в класове, в които има различия и те са приети, децата са много по-отворени, с по-добре развити социални умения и емоционална зрялост.

Закрилата - най-важният елемент

Дори най-мотивираните учители и директори няма да имат успех обаче, ако в училището не е гарантирана безопасността на децата. А тя не се изчерпва с пазача на входа. "Училището е второто място, където се случват злоупотреби и насилие върху деца", припомни на годишната конференция на ЦПО експертът на организацията Стефан Йорданов. И тъй като децата често прекарват в училище повече време, отколкото вкъщи, трябва да се спазват ясни правила за сигурна среда. Те включват детайлно разписани процедури какво се прави при случай или съмнение за насилие и механизми, които да гарантират, че тези документи не остават само на хартия. Защото понякога учителите не са запознати с тях, притесняват се да докладват сигнали или пък са обезсърчени, че другите институции ще направят нещо. "Искахме учителите да държат в главата си, че това е нещо първостепенно", казва Даниела Тодорова и допълва, че макар да звучи като нещо естествено, детската закрила е подценена територия и обхваща доста по-голям периметър от само това децата да са живи и здрави.

Дружелюбна и гостоприемна среда. Училището като място, където нищо не заплашва децата и техните родители. Екипна работа за една споделена общност. Креативна класна стая, в която всеки взима участие. Така би изглеждало образованието, ако бъде приобщаващо за всички. А защо това е важно ни казва спонтанният и естествен отговор на дете от Кубрат: "Ако не учим заедно, как после ще живеем заедно?"

*Имената на децата са сменени