Защо в България магазините не даряват храни

Реформата трябва да направи даренията по-лесни и бързи. Промяната обаче идва със своите трудности. Хранителните банки и благотворителни организации разчитат предимно на дарения и доброволчески труд. Притокът на много повече храна поставя въпроса дали ще имат ресурса да се справят.

Законите ни пречат

България все още е далеч от подобни практики за даряване на храна. Тук годишно се унижощават минимум 670 хиляди тона храна според европейско проучване. От нея Българската хранителна банка успява да спаси едва до 270-280 тона. 

Основната причина е, че съществуващото законодателство спъва даренията от производители, преработватели и търговци на храни. Те нямат стимул да даряват храна, която няма търговски вид или е с изтичащ срок на годост, тъй като при дарение трябва да заплатят ДДС върху нея, сякаш я продават. "Как да очакваме бизнесът да бъде социално отговорен и да подкрепя нуждаещите се хора, когато това е санкция за него" обяснява Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българската хранителна банка (БХБ). Организацията работи като посредник между бизнеса и нуждаещите се, като събира и разпределя дарената храна към други неправителствени организации.

Затова в момента БХБ, заедно с бизнеса и неправителствени организации, които насърчават дарителството, се опитват да привлекат вниманието на управляващите, за да се измисли начин количеството храна, хвърлена на вятъра, да се намали. А за да се случи това, трябва да има промяна в законодателството, която да стимулира даренията. "В момента тече работа по нов закон за храните, в който за първи път има текстове, които дефинират хранително банкиране като механизъм за хранително подпомагане и за спасяване на храна" разказва Миланова.

Нужни са промени и в Закона за данъка за добавена стойност и Закона за корпоративно подоходно облагане. Както може да се очаква, срещу тези промени основно стои министерство на финансите. ДДС е основен инструмент, който налива пари в държавния бюджет, а има основателни опасения, че подобни механизми ще бъдат използвани за измами. "Във финансовото министерство има сериозни опасения, че прилагането на нови данъчни практики и стимули за даряване, дори за храни с изтичащ срок на годност, биха били рискови и биха създали възможности за източване на ДДС, злоупотреби, дори могат да намалят приходите в държавната хазна," казва Миланова.

Според нея, това е надценена опасност. Хранителните фирми и сега не плащат ДДС за храните, които бракуват. Ако срокът на годност наближи, те просто ги задържат в складовете, а след това ги бракуват и така ДДС не стига до държавата така или иначе. Но пък тонове годна за консумация храна отиват на сметището.

Притесненията от злоупотреби са обосновани, но този аргумент се вади винаги при всеки опит за промяна в системата на облагане и опира до това дали данъчните са способни да осъществяват добър контрол. И в сегашния си вид системата за ДДС не е спасена от източване.

"През септември миналата година тези предложения бяха разглеждани на Национален съвет за тристранно сътрудничество и там министърът на финансите каза, че звучат интересно и може би си струва да бъдат дебатирани. Отправихме след това покана да седнем на една маса всички, които сме заинтересовани  от това да има данъчна промяна. Все още подобна среща не се е състояла" споделя Цанка Миланова. По нейна информация се знае, че е възложено на експерти от Министерство на финансите да проучват европейския опит. "Ние като организация знаем това от няколко години и сме го споделяли не един път" казва Миланова.

Едно възможно решение

В  Румъния, с която най-често се сравняваме, са по-напред от нас в това отношение. В момента там няма хранителна банка, но има облекчения в закона за бизнеса в случай, че дарява храна. "За храна със скоро изтичащ срок на годност ДДС не се заплаща, ако дарената храна не надхвърля като обем половин процент от годишния оборот на своя дарител", посочва Цанка Миланова.

Именно това е едно от предложенията на Българската хранителна банка към управляващите -  проследяване на кратък срок на годност и ограничението, че ще се дарява контролирано и ще се дарява до определен обем. Ако бъде надхвърлена тази граница, ДДС отново възниква като задължение. Подобен тип облекчения съществуват и в Германия, Полша, Литва, Латвия, Естония, Словения. "От 2012г. има препоръка на Европейския парламент и на Комисията за прилагане на ДДС директивата всяка държава да потърси адекватното национално решение за прилагането на директивата, която касае храната с изтичащ срок на годност, за да не бъде похабявана там" разказва Миланова. Няма страна, която да се е отказала от подобни мерки, след като ги е приела веднъж, отбелязва тя. 

През ноември миналата година румънският сенат обсъждал закон като този във Франция, твърди румънската медия Mediafax, цитирана от Romania Insider. Подобен закон в България би бил твърде рязка промяна, затова първата непосредствена стъпка у нас трябва да е данъчна промяна за даренията.