Най-после университети според качеството

Реформата няма да мине без болка - ако бъде приложена според намеренията, някои висши училища ще трябва да закрият част от специалностите си. На други пък може да се наложи да се обединят. Но картината от 51 висши училища, повечето от които със специалности от А до Я, отдавна граничи с абсурда.

Ето какво ще се промени за държавните висши училища в няколко въпроса и отговора.

1. От какво ще зависи субсидията на университета?

Вече не само от броя студенти, но и от тяхната реализация, научната продукция и акредитацията на висшето училище.

Преглед на оригинала

Знаете ли на колко места в България можете да учите администрация и управление? На 30, включително в Аграрния университет - Пловдив, във Висшето военноморско училище - Варна, във Висшето училище по телекомуникации и пощи, че дори и в Лесотехническия университет. Причината е ясна - това е втората най-желана от младежите специалност, а тъй като на висшите училища им трябва брой учещи се, отварят всякакви специалности, дори да нямат капацитет да ги преподават. Заедно с икономика в тези две направления се обучават една трета от студентите (виж графиките). За сметка на това липсват висококвалифицирани инженери, IT специалисти, дори финансисти.

Голямата диспропорция между нуждите на пазара на труда и специалностите, които масово се учат в България, е един от негативните ефекти от финансирането "на калпак". От тази година образователното министерство въведе първата стъпка за разграждане на този порочен модел - най-малко 25% от субсидията за държавните университети вече зависи от оценката за качеството им. Законът въведе постепенно увеличаване на този дял, който трябва да достигне 50% през 2018 г. и 60% през 2020 г. Всъщност това е една от малкото реформи, които са започнали с тестов период, след това се уреждат в закон и се засилват поетапно. Така висшите училища би трябвало да са подготвени, че новият закон ще се отрази на бюджетите им.

Държавата ще насочи средствата към специалностите, които дават добри резултати - успешно реализирали се завършили студенти и качествен научен продукт. Критериите са четири - оценка от програмната акредитация, оценка за научната дейност, пазарна оценка за реализацията на студентите и дали направлението е приоритетно за страната (виж следващия въпрос). Факторите са сравнително обективни, защото идват от официални източници като Националния осигурителен институт (за реализацията на студентите) и международни научни бази данни (за научната дейност).

Идеята е университетските ръководства сами да изберат кои са най-добрите им специалности и да ги развиват. И съответно от кои да се лишат. "Бюджетът ще се промени съществено, ако висшето училище не започне да се преструктурира",  посочи главният секретар на министерството на образованието Красимир Вълчев. Според него ректорските ръководства ще бъдат задължени да направят планиране и промени на приоритетите си.

Новата схема за финансиране би трябвало да се отрази и на заплатите на преподавателите. През последните години заради разпределението на парите според броя студенти се стигна до това висши училища с ниско качество да предлагат по-високи заплати от предлагащите по-добро обучение и научна продукция.

Ако се приложат както трябва, промените могат да съживят и вътрешноуниверситетския живот и да накарат факултетите да се конкурират с качество. Положителен ефект може да бъде и специализацията на висшите училища - вместо да се опитват да отварят максимално много специалности, да се фокусират върху тези, които са им добри и имат потенциал да развият още повече.   

За ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков промените в модела на финансиране са "революционни" и могат да доведат до истинска конкуренция във висшето образование. Пред "Капитал" той каза, че ги подкрепя и смята, че могат да оздравят цялата система, "ако се спази духът на закона". Песимистичният вариант според него е реформите да се смекчат "заради интересите на университети с ниско качество" и висшето образование да продължи постарому. "Време е да преценим най-после кого искаме да стимулираме", допълва проф. Герджиков.  

Инженерни и природни науки, математика, информатика и комуникационни науки, педагогика и аграрни науки.

За да обвърже бюджетното финансиране с нуждите на страната, допълнителни субсидии ще има за приоритетни направления и защитени специалности, като акцентът ще е върху областите, свързани с развитие на нови технологии.

Приоритетни направления са тези, в които се прогнозира повишена нужда от подготовка на висококвалифицирани специалисти за целите на икономиката и обществото. В момента МОН подготвя окончателния им списък, но със сигурност в него ще влязат инженерните науки, природните науки и математиката, информатиката и комуникационните науки, педагогиката и аграрните науки. Целта е този списък да се използва при подготовката на приема още за следващата академична година. "Крайно време е университетите да спрат да произвеждат кадри, които не намират реализация, и да държат студенти само за да реализират приходи", коментира при представянето на законовите промени министър Меглена Кунева.   

Защитени пък ще са специалности, към които липсва достатъчно интерес от студенти и обучението им излиза скъпо, но страната има или би имала нужда от тях. Списъкът с тях ще отнеме повече време, но като примери се дават ядрените специалности и екзотичните филологии.

С допълнителното финансиране от държавата университетите ще могат например да намалят таксите или да дават по-високи стипендии в приоритетните и защитените области. Стипендиите по новата оперативна програма за образование и наука ще отиват само за приоритетните. Следващата крачка би трябвало да е да се обърне повече внимание на тези науки и в училище, защото ако са занемарени там, няма как да има повече кандидат-студенти за тях.

3. Ще се приемат ли по-малко студенти?

Да, в специалностите с лоши резултати. Приемът ще се определя чрез специален коефициент.

От години висшите училища искат да приемат много повече студенти, отколкото въобще е възможно. През 2010-2011 г. държавните и частните са заявили общо прием за близо 70 хил. младежи, а реалният е бил под 62 хил. За тази учебна година желанията на университетите достигнаха 77 хил. при приети под 60 хил. Намаляването на броя студенти е напълно естествено на фона на по-малкото ученици и факта, че немалка част от тях отиват да следват в чужбина. Само за последните шест години например завършилите средно образование са намалели с една четвърт. Заради това е парадоксално, че университетите държат едно и също равнище на прием и дори го увеличават. Така те приемат и все повече неподготвени кандидат-студенти, което пък неминуемо намалява качеството на обучението.

Според промените приемът вече ще се определя чрез коефициент, който отчита оценката на учебната и научната дейност, реализацията на завършилите студенти и докторанти, приоритетните за страната области и заявената готовност на висшите училища. При ниско качество и лоша реализация той ще се намалява, а при специалности с добри резултати ще се повишава. Целта е студентите да се насочат към тези висши училища, където специалността, която искат да учат, е с най-добро качество на обучението. Завишен ще може да бъде и приемът за приоритетните направления.

Това не означава, че държавата ще спре да субсидира обучението на икономисти например. Но би трябвало да спре там, където е некачествено. Очаква се реформата да се отрази на специалности като туризъм, където приемът е раздут на фона на ниската реализация.

4. Какво е изследователски университет?

Такъв, който има силна научна продукция.

За пръв път България успява да дефинира статут на изследователски университети. Те ще трябва да имат значим принос за развитието на важни обществени сфери чрез върхови научни изследвания и високи резултати от научноизследователска дейност. Планът на министерството е критериите да следват обективни наукометрични показатели като патенти и статии в международни научни бази данни и да се приемат от Министерския съвет по предложение на МОН.

"Изследователският университет може да се появи на международното поле", смята зам.-министър Николай Денков. Пред "Капитал" той допълни, че в момента на критериите за изследователски университет отговарят между три и пет български висши училища, сред които Софийският, Медицинският, Техническият, Химикотехнологичният и металургичен и Пловдивският университет. Те са постигнали това без никакви стимули, уточни проф. Денков с напомнянето, че системата е отворена за включване и на други.

5. Ще могат ли университетите да правят стартиращи фирми?

Да, за продукти от научна дейност и интелектуална собственост.

Законовите промени вече разрешават стопанска дейност на висшите училища, но с ограничен обхват, за да се избегнат злоупотреби. Тя трябва да е свързана с основната им дейност и с реализацията на създаваните от тях научноизследователски резултати и интелектуална собственост. Академичният съвет може да взима решение за сдружаване с други лица и за създаване на търговски дружества.

Европейските институции отдавна са поставили изисквания за стопанска дейност на университетите и досега по-скоро беше абсурдно законът да я забранява. Някои институти на БАН имат успешни практики в създаването и развиването на спин-оф фирми, които впоследствие продават. Разбира се, всичко зависи от това дали идеята ще се приложи в истинския й полезен смисъл, или ще се изроди в търговски практики, познати от свищовската академия например.

Какво още можеше да се направи, но не се прие

Парламентът не намери воля да приеме други няколко важни промени, които можеха да изкарат наяве както успешните примери, така и злоупотребите в системата. Например разделянето на финансовото от академичното управление на университетите, срещнало голям отпор от някои ректори, които предпочитат да държат контрола върху всички решения. Или пък изискването един преподавател да участва в акредитацията само на едно висше училище, което значително щеше да оптимизира пейзажа. Дори напротив, депутатите оставиха отворена вратата към по-ниското качеството с намаляването на нужния дял от лекциите, които се четат от хабилитирани преподаватели, от 70 на 50 процента. Това означава, че половината от преподаването може да бъде от хора без научна степен. "Това се прави в услуга на университетите с нисък капацитет", убеден е ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков.

Важно е да има и по-адекватни критерии за акредитация на висши училища. В момента Националната агенция за оценяване и акредитация работи тромаво и не е реформирана от години. В оценяването на висшите училища има и елемент на субективизъм, тъй като групи преподаватели от едни университети оценяват работата на други и могат да бъдат подложени на натиск и лобиране.