Дядо Коледа, само ти ни остана

имаме чудовищен, зловещ проблем.

Зло вещаещ, но повече – вещ във злото, защото това изобщо не е система, отдавна вече всичко висше изветря, а напоследък даже и не става дума за образование. Такъв е логичният резултат след 25 години, през които поредица правителства гледаха на висшето образование като на средство да решават социално-битови проблеми – както на младежите, които отлагаха безработицата си с някоя и друга година, залъгвайки поне родителите си, че вземат висок старт в живота си, така и на стотиците хиляди наши съграждани, които се препитават покрай обслужването на студентския живот. Нека стане чудо и като се отвори приказка за УТКИ, да е ясно всекиму, че не може да е европейско онова, което е само пернишко. И тази приказка да замлъкне...

Операциите стават само със скалпел

Второ, нека същото това мнозинство проумее, че механизмите и инструментите, които поддържат една жизнеспособна система в добро състояние, не са същите, които правят животоспасяваща операция. Трудно е за разбиране, но по принцип е възможно. Няма как академичният живот да се е корумпирал четвърт век и от 1 януари да стане отново съизмерим със световните стандарти за качество. Обратното, като начало трябва да се извършат радикални промени, които да спрат развалата. Чак след оздравяването ще стане възможно да гоним цели по устойчивото развитие. Уви, повечето от онези, които са останали в университетите, не само са свикнали с липсата на качество на висшето образование, но и по никакъв начин не са в състояние да признаят, че те самите са носителите на проблема (досущ както е и в съдебната ни система).

Иначе още британският инженер пенсионер Билинг, който направи нашата Национална агенция за оценяване и акредитация (НАОА) преди близо 20 години, вярваше, че стига да има вътрешноуниверситетски механизми за управление на качеството в университетите, и те от сутрин до вечер само качество ще произвеждат... Стана обратното, корупцията на университетите превърна НАОА в инструмент за легализация на статуквото, обезсмисляйки целия огромен труд по поддържането на акредитационните процедури. Защото "държавната поръчка" не е за качество, а за "бройки" според административния жаргон. И така днес имаме повече места за прием във висшето образование, отколкото са завършващите средно образование.

Част от проблема е в това, че невинаги е било така, а сме свикнали да мислим за българското висше образование като за константа. В края на социализма висшето образование у нас бе поне с относително високо качество, най-малкото в природните и приложните науки - медицина, агрономия, архитектура и пр. Онази висота не е основание за носталгия – не бива да забравяме собствените перверзии на социалистическото висше образование.Обаче от онази, сравнително висока, изходна позиция сривът продължаваше много дълго и постепенно, преди да се забележи, че системата е изгнила. Поради това и досега продължава да е популярен митът, че ще продължим и занапред, както си беше досега. Няма да може – вече изчезват студентите, а след тях – и университетите, защото академичният дух изтля. Това, че във всеки факултет има все още по няколко крупни фигури, зад които се крият десетки техни пишман колеги само прикрива проблема по много опасен начин.

Качеството на образованието е в свободно падане.

Трето, със Закона за висшето образование от 2004 г. се вмени в задължение на университетите да имат "вътрешноуниверситетски системи за поддържане на качеството", че и студентското мнение да бъде част от този механизъм. Обаче, ако, Дядо Коледа, си решил да възнаградиш по заслуги онези борци за университетско качество, възползвали се от законово дадената им възможност, не се мори излишно. Няма да ги намериш не защото са се скрили. Няма ги. От десет години имаме центрове за управление на качеството, но нямаме нито едно реално свидетелство, че качеството на университетския живот е управлявано. Ако ли пък намериш студент, който има конкретен аргумент, че надлежно изучаваното всяка година студентско мнение е довело до каквато и да е промяна на каквото и да било, подаръкът ще е от мен. Но пък няма и как да бъде другояче, докато не възникне – чудодейно – обществено очакване българските университети да дават образователен и научен резултат, а не само да усвояват публичен ресурс.

В тази връзка, четвърто, нека всички университети да представят детайлни отчети за резултатите от използването на бюджетите си на МОН. И нека министерството:

1) да проверява истинността на отчетите, защото сме виртуози при отчитането на въображаеми реалности, на хартия сме и страна - членка на ЕС

2) да публикува всички тези отчети на своя сайт, за да са публично видими и сравними

3) въз основа на тази информация да прави ежегоден съдържателен анализ на целесъобразността на изразходвания обществен ресурс за висше образование и наука, т.е. какви обществено полезни резултати са постигнати с усвояването на този ресурс; и най-важно:

4) задължително да представя този анализ в Народното събрание като съпровождащ документ към исканото държавно финансиране от бюджета за следващата година.

Пари за резултати - толкова просто и същевременно толкова страшно

Пари за резултати – не е сложно, но ще е буквално страшно за сегашната "система". Много е важно също отчетите да са разбити по факултети, защото вътрешноуниверситетското преразпределение на финансовите потоци, по-точно меракът за неговото управление, е между най-важните причини за устрема към ректорската позиция. И феодализацията на университетския живот неудържимо ескалира. Свищовският случай бе най-фрапиращ поради провинциалната вулгарност на тамошния феодал, но фините маниери не правят от ректора успешен мениджър, а само прикриват породата и покварата му. При сегашните условия породата се оказва типична, а покварата – силно заразителна.

Петото и най-голямо чудо, Дядо Коледа, ще е да намериш поддръжници на радикалната университетска реформа. Не се съмнявам във възможностите ти, но се боя, че тук само с чудо няма да се мине. Ще трябват и конкретни стимули за всички, които имат високи академични резултати в работата си или поне напредват в тази посока с доказуеми постижения. Но също и наказващи санкции – пак за всички, които са заспали в академичното си развитие около зората на демокрацията. И ще трябва да мине време, преди възнаградените да станат мнозинство в академичните общности и чак тогава демократичното самоуправление при академичната автономия ще се възвърне към смисъла си.

Шесто, голямо чудо ще е да намериш смислен отговор на въпроса защо ни е Българска академия на науките, отделена от университетите. Защо са ни изследвания, за които студентите не знаят и в които не участват, или защо са ни "университети", в които учебният процес не се опира на актуални проучвания? Според теорията на вероятностите – отговор може и да има. Но не забравяй, че трябва и да е смислен (в собствено академичен план и в защита на обществени, а не на институтски или член-кореспондентски интереси ...)..

Последно, пакетът чудеса няма да е пълен, ако не намериш най-после министър на образованието, който да разбира от управленските проблеми на този "византийски свят". Моля те, не ме разбирай неправилно – не бързаме особено, а и нови врагове не ни трябват! Не държим да е тази Коледа или следващата.

Но нека да е преди и ти да си се пенсионирал - поради историческо изчерпване дори на коледното ни очакване.

С детска вяра в чудесата,

проф. дсн Георги Димитров