Какво показва новият рейтинг на университетите

 

Кой къде е

Софийският университет "Св. Климент Охридски" е на първо място в 21 от 24 професионални направления, с които участва в класациите. Техническият университет-София води в шест от общо девет направления. Медицинският университет-София е първи във всички направления, в които обучава студенти. С по две пъри места са Аграрният университет-Пловдив, Медицинският университет-Варна и Тракийският университет в Стара Загора. Единствената класация, която се оглавява от частно висше училище, е в направление "Администрация и управление", където начело е Американският университет в Благоевград. (виж таблиците накрая на текста)

 

Софийският университет, Медицинският университет-София и Химикотехнологичният и металургичен университет имат най-висок индекс на цитируемост на научните публикации. 18 български висши училища въобще не присъстват в основните международни бази данни за наука.  

Работа намират най-вече медиците

За поредна година завършилите медицина, фармация, стоматология и военно дело са най-включени на пазара на труда - безработицата сред тях е най-ниска (под 1%) и в най-висока степен прилагат образованието си (над 90%). Според Георги Стойчев медицината е "бръшляновата лига" на българското висше образование - в тези специалности се приемат студенти с най-успешни дипломи за средно образование, реализацията на студентите е почти 100%, а делът на чуждестранните студенти - най-голям.

  Най-висока безработица се наблюдава сред завършилите животновъдство (6,13%) и история и археология (5,57%). Студентите по туризъм и по изобразително изкуство имат най-малък шанс да работят на позиция, която изисква висше образование. Сред завършилите туризъм например само един от всеки пет е нает на позиция, за която се изисква висше образование.

  (Дял на работодателите, заявили, че наемат или очакват да наемат кадри от това направление)  

(Дял на работодателите, изразили очакване, че през следващите 5 години нуждата им от кадри, завършили направлението ще се увеличи, намален с дела на работодателите, очакващи, че нуждата им от такива кадри ще се намали)

В повечето специалности реализацията на пазара на труда зависи до голяма степен от това в кое висше училище си завършил. Най-висок среден месечен облагаем доход получават завършилите информатика и компютърни науки в Софийския университет (над 3 хил. лв.) и завършилите администрация и управление в Американския университет (над 2750 лв.). Завършването на тези специалности в други университети обаче не гарантира подобна реализация. Това важи и за направления, в които има дефицит на кадри - завършилите информатика в Русе или Шумен например нямат шанс за толкова добра реализация като колегите си от София, което показва, че изборът на образование трябва да е свързан и с бизнеса, който се развива в региона. Университетите извън столицата обаче са особено силни по отношение на обучението на учители и други специалисти за обществения сектор.

 

Какво следва от рейтинга

Освен за ориентация на кандидат-студенти, смисълът от университетския рейтинг е да е насочва политиките във висшето образование. Зам.-министърът на образование и науката проф. Николай Денков коментира по време на представянето на новите данни, че оценката от рейтинга вече се отразява на финансирането на дуржавните висши училища и планът е този критерий да се засили с годините. Тази година 12,8% от субсидията се определя на базата на качеството на обучението в университета и връзката с пазара на труда на завършилите. Следващата година този дял трябва да се увеличи на 25%, а до 2020 г. да стигне 60%. Това би трябвало да скъса връзката финансиране-брой студенти, която доведе до масовизация във висшето образование и фокус върху количество вместо качество.

"Броят кандидат-студенти намалява и ще продължи да намалява", заяви проф. Денков и добави, че ще се върви към спиране или намаляване на приема в тези специалности, които показват ниски резултати, но за които държавата в момента дава субсидия. Това няма да става автоматично от държавата, а чрез стимули за тези университети и специалности, които показват добро качество на обучението и научните изследвания, както и успешна връзка с пазара на труда.

Според зам.-министър Николай Денков рейтингът трябва да стане и инструмент за фирмите като им показва откъде идват проблемите при недостига на специалисти. В момента висшите училища са ориентирани основно към кандидат-студентите и техните желания, които не винаги съответстват на нуждите на пазара, добави проф. Денков. Министерството планира да въведе и целево финансиране за трудни, но приоритетни за държавата направления като инженерни, природни и математика. В момента едва 0,4% от студентите в България се обучават в такива специалности, в сравнение с 4% в Европа. Идеята е висшите училища да получават средства, които да правят поддържането на тези направления по-изгодни, а студентите да се стимулират със стипендии.

Финансиране според качеството ще има и по отношение на научните изследвания, както и на регионалната значимост на университета.

Образователното министерство има и данни, че много висши училища вече са започнали да взимат управленски решения, базирани на информацията в рейтинга.