Защо "Лукойл" атакува Марешки

"Аз ако работя във Варна на загуба, то и те работят на загуба. Аз също мога да ги попитам те откъде се снабдяват", каза в четвъртък Марешки пред "Капитал Daily". Той допълни, че се е опитвал да закупи горива директно от "Лукойл - България", но те му отказали. Марешки отклони отговора откъде точно купува с: "Искам да мога да купувам от всеки, който ми даде по-добра цена", и хвърли поредното предизвикателство, обявявайки, че ще открие десет нови бензиностанции.

Три дни по-късно от "Лукойл-Булгария" отговориха с официално, че първото писмо, с което Марешки иска да купува горива от тях е получено във фирмата на 25 март (статията е допълнена на 27 март 2016 г.)

Три пазарни въпроса

Петролно-детективската история с доставчиците на горивата за VM обаче задава поне три интересни загадки (с които КЗК може да се занимае, докато си търси нов състав) и един още по-интересен факт.

Първата касае по-скоро "Лукойл". Ако е вярно, че Марешки купува от някой от дистрибуторите на компанията, това означава, че доставчикът продава с нищожна надценка. Това на теория е възможно - винаги може да има някой търговец, който е заявил повече горива, отколкото може да продаде, и при спадащи цени да е готов на всичко, за да се освободи от тях. Проблемът е, че поне допреди няколко години "Лукойл - България" не позволяваше нейните горива да се дистрибутират на цена под определен праг. Израз на това бяха и скочилите до небесата надценки в началото на тази година. Тази практика поне официално трябваше да е премахната от 2012 г., но много участници на пазара подхвърлят, че това не точно така. Сега някой от дистрибуторите може и да е нарушил омертата, което всъщност може да е ядосало "Лукойл". В момента компанията има много тясно поле за маневриране поради течащото разследване на Комисията за защита на конкуренцията и едва ли ще си позволи директно да атакува дистрибуторите си, докато фланговата атака през Марешки не е толкова очебийна.

Втората загадка е свързана с вноса. От години цената на едро на "Лукойл - България" е средно с 15% по-висока от международните цени (според котировките на Platts European Marketscan за средиземноморския пазар). Тоест поне на теория на местния пазар би трябвало да има огромна конкуренция. На практика нещата са малко по-различни - разходите за транспорт, обработка в акцизен склад, поддържане на задължителни резерви в Държавния резерв и премията на дистрибутора са около 150 лева за тон. Тези допълнителни разходи до известна степен уравняват разликата между цените на "Лукойл - България" и котировките на Platts. Със спадането на цените на горивата вносът става още по-труден, тъй като част от разходите на вносителите са фиксирани, което води и до намаляване на печалбата им. Последното естествено ги обезкуражава да играят на малкия български пазар.

Въпреки това винаги е възможно да се намерят по-евтини горива - от Молдова и доскоро от Русия. Вносителите обаче не искат да продават под цените на "Лукойл", от една страна, за да не дразнят големия розов слон на пазара, а от друга - за да не се лишават от лесна печалба. За единични обекти те могат да си позволят и по-ниски цени, тъй като това остава почти незабелязано на по-общия фон. Не обаче и с Марешки, ако той купува от тях, тъй като шумотевицата около него винаги е висока.

Преди да стигнем до третата загадка, трябва да отбележим значителния спад в надценките на бензиностанциите (т.е. разликата между цената на горивата на едро и дребно). Както се вижда на графиката, в момента те са около или под 10%, което е доста под обичайното ниво. В бранша се счита, че 15% марж е нормален, като в началото на годината той беше стигнал над 30%. Причината за свиването на надценката са растящите цени на едро, които следват движението на петролните котировки нагоре, като в същото време цените на дребно почти не са мръднали. Това на теория не би трябвало да се случва, освен ако някой със значително пазарно присъствие не потиска цените надолу.

Тук стигаме и до третата загадка. Защо цените на дребно не се повишават със същото темпо, с което се вдигат цените на едро. Стандартното обяснение е, че март е мъртъв месец откъм автомобилно движение и бензиностанциите предпочитат сега да успокояват потребителите. Втората възможност е те да е притесняват да не скочи драстично разликата между техните цени и тези на дребните продавачи на горива, какъвто е и VM. Трето обяснение е, че успокояването на цените цели да притисне Марешки и евентуалните му последователи, тъй като те вече ще трябва да продават на ръба на загубата. А това няма как да продължи дълго. Заради свият марж вече губят и големите вериги и от тях започва да се носи приглушено ръмжене към политиката на "Лукойл".