Трите розови слона на горивата

4%, които не промениха нищо

За последните две седмици цената на бензина и дизела наистина падна забележимо. Краткосрочният поглед обаче винаги е заблуждаващ. В изминалия месец котирoвките на горивата в Platts European Marketscan (на чиято база се формират цените на едро) спаднаха с 13.33%. Като се има предвид, че Platts определят 30% от крайната стойност на бензина и дизела, то цената на дребно би трябвало да падне с малко над 4%. Точно с толкова (според осреднените данни на петролния бюлетин на Европейската комисия) коригираха цените си и бензиностанциите в България за последния месец.

Дали това е резултат от действията на кабинета? Трудно е да се каже, но е факт, че за последната година цените на горивата на международния и местния пазар никога не се движеха в толкова съвършена корелация. Например през юли котировките на Platts спаднаха с 10.7%, докато цените на дребно - с 1.6% (вместо с 3%). На пръв поглед тази промяна в поведението може да е резултат от административния натиск на държавата, която лично в лицето на премиера Бойко Борисов и шефа на митниците Ваньо Танов, заплаши дистрибуторите на горива с разследване за картел, НАП, ДАНС...

Но пък, от друга страна, промяната в пазарното поведение може и да се дължи на простия факт, че лятото изтече, финансовите резултати на търговците на едро и дребно са подобрени и е дошло време да се покаже, че те следват глобалните тенденции. Засилените проверки на Държавната агенция по метрологичен и технически надзор, на които министър Лукарски отдава толкова много внимание, първо започнаха още през март (а не преди две седмици), и второ - не откриха кой знае колко нарушения. Едва при 1% от всички средства за измерване в бензиностанции се оказа, че има проблеми (не непременно свързани с измама), а при 7% от взетите хиляда проби бяха намерени бензин и дизел с влошено качество. На всичкото отгоре тези мерки имат много малко общо с цената на горивата. Така че министър Лукарски може би е абсолютно прав, когато тази седмица каза, че "в момента цените на горивата падат, ще ми се да вярвам, че не е само заради проверките, които се случиха напоследък".

Трите розови слона на горивата

Преглед на оригинала

Докато правителството продължава дребните закачки с цените на горивата, на пазара има три розови слона, за които почти всеки знае, но обикновено предприеманите административни и законодателни мерки правят широк вираж около тях.

Първият слон са цените, на които "Лукойл-Нефтохим" продава на едро. Те са средно с 16% по-високи (виж графиката) от международните котировки (според бюлетина на Platts). На второ място, въпреки по-високите цени в България няма масиран внос на горива, който да измести рафинерията като основен доставчик. И за да изглеждат нещата още по-странни, от началото на 2012 г. има рязко нарастване на цените без данъци и акцизи. Получава се така, че ако в България облагането на горивата беше със същите ставки, като например в Германия, то цената им на дребно щеше да бъде най-високата в Европейския съюз.

Тъй като продажбите на едро на "Лукойл" не бележат някакви драстични отклонения, то за последната тенденция явно основна вина имат веригите бензиностанции. Според годишните им финансови отчети повечето от тях излизат на сериозна печалба. Например "Лукойл - България" (търговец едро и дребно) намалява загубата си от 71 млн. лв. през 2012 г. на 33 млн. лв. през 2014 г. OMV от загуба от 7 млн. лв. през 2012 г. излиза на печалба от 27 млн. лв. през 2014 г.

Реално досегашните действия на кабинета не правят нищо, за да променят тази ситуация. От една страна, както винаги, правителството се е фокусирало върху контрабандата. Именно спадът на приходите от ДДС през юни и юли беше причината преди две седмици Бойко Борисов и Ваньо Танов да се появят в "Нова телевизия" и да размахат неадресирано пръст на петролните компании. Това безспорно е необходимо действие - данните на Националния статистически институт например показват, че през 2013 и 2014 г. има драстичен спад на вноса на бензин, което поражда съмнения. Това обаче не решава чисто потребителския въпрос.

Още през 2011 г. Комисията за защита на конкуренцията започна две разследвания за "евентуално антиконкурентно поведение на участници на пазара на производство и продажба на горива". Тогава КЗК отказа да се задълбочава в детайлите на ценообразуването на "Лукойл-Нефтохим", а се съсредоточи в ограниченията за навлизане на пазара на нови играчи и съгласуваните търговски практики. Разделянето на въпросите обаче разми картината на реално случващото се в България.

В анализа на комисията ставаше ясно, че на практика "Лукойл" и "Нафтекс-Петрол" контролират данъчните складове за горива в България. След промените в законодателството през 2009 г. вносният бензин и дизел не може да влиза директно в търговските вериги, а трябва първо да се разтовари в данъчен склад. На практика, ако някой иска да е сериозен конкурент на "Лукойл", той трябва да наеме склад от него. Другата алтернатива за новонавлизащите участници е да закупят или изградят собствени складове. Проблемът е, че инвестицията може никога да не се изплати, ако доминантният играч на пазара реши да подкопае евентуалните си конкуренти. "Следва заключение, че изключително високата концентрация на складовете, пише през 2011 г. КЗК, особено по отношение на дизеловото гориво, би могла да създаде предпоставки за търговско поведение на основните складодържатели, насочено към недопускане на други участници, по отношение на предоставяне под наем на свободни обеми (затваряне на пазара)". КЗК даже отправи препоръки правителството да сключи двустранни споразумения с други държави-членки, за да се ползват техните данъчни складове при внос в България, което е разрешено от европейското законодателство. Така на практика рафинериите в Румъния и Гърция биха могли директно да се конкурират на местния пазар с "Лукoйл – Нефтохим". Както и "Лукойл" би могъл да навлезе на пазара на едро в двете съседни на България държави.

Другото основно разследване на КЗК беше за възможно съгласуване на ценовите политики между "Лукойл - България" и другите търговци на едро. Подозренията за съгласуване са най-добре видни от паралелното движение на цени на доставчиците на едро. Въпреки не лошия анализ на КЗК за "съществуването на предприятие с вероятно господстващо положение" предложенията на комисията бяха със съмнителна полза - доминантният играч да спре да публикува цените си на едро, за да не се създава предпоставка за изкуствена прозрачност на пазара, която да позволява на "останалите предприятия на пазарада  го следват пасивно от изгода или от страх да не бъдат изтласкани от пазара (dominant price leadership)".

След премахването на тази прозрачност обаче не изглежда нещо да се е променило. И за това има причина. За да навлезе нов сериозен конкурент на пазара, той трябва да инвестира сериозно количество средства, без да има гаранции за възвращаемост. В същото време "Лукойл" може да поддържа по-високи цени на едро (виж графиката). При така поставените рамки рационалният избор за съществуващите играчи не е да опитват да разширяват пазарния си дял. Ако следват доминантния играч, без да рискуват много, те постигат добра възвращаемост.

Какво да се направи?

Засега единственaтa практическа идея идва от депутата от Реформаторския блок Мартин Димитров. Той предлага (и се готви да внесе законодателни поправки) да се даде възможност на правителството да сключва двустранни споразумения с други страни, членки на ЕС, за взаимно ползване на данъчни складове и поддържане на изискуемите 60-дневни запаси. Т.е. това е идеята на КЗК още от 2011 г.

Ако това намерение се осъществи, търговците на едро като "Еко–България" или "Ромпетрол" ще спестят пари при съхранението на 60-дневните си запаси в собствените си бази в Гърция и Румъния. На теория фирмите със складове в съседни страни, в които могат да съхраняват акцизни горива за българския пазар, могат да навлязат с по-ниски цени, тъй като няма да са зависими от "Лукойл". Въпросът обаче остава дали те пак няма да предпочетат да следват пазарния лидер, просто увеличавайки печалбите си. "Всеки пак си заслужава да се опита", казва Димитров.

Мярката най-вероятно ще срещне съпротива на лобито на местните големи играчи, които биха изгубили клиенти за данъчните си складове. И отново ще се заговори, че основният проблем на пазара е контрабандата - любим аргумент за ограничаване на конкуренцията.

А защо не нещо по-кардинално?

Друга възможност е държавата да започне да разглежда ДА "Държавен резерв" не само като склад за гориво, но и като по-активна институция, която може активно да се намесва на пазара. Агенцията, образно казано, може да започне да балансира ценовите равнища в страната, като освобождава количества от резерва си, когато цените вървят нагоре, и да купува, когато те падат. Това е практика в много страни, например САЩ редовно освобождават резервите петрол (и поради мащаба на тези интервенции те се усещат в целия свят).

ДА "Държавен резерв" винаги е била синоним на нередности, което прави всяка идея за нейното използване в друга роля доста притеснително. Ненапразно депутатът от ДПС Делян Пеевски като зам.-министър в Министерството на бедствията и авариите отговаряше именно за резерва. Това обаче не означава, че не може да се опита. По същата логика, ако в здравеопазването има корупция, тогава лекарството би било ограничаване на здравните услуги. При едно по-професионално ръководство и прозрачност резервът може да се превърне в този извънсистемен играч, който от време на време да нарушава негласните договорки на пазара на горивата.

Дори това да е трудно осъществима идея, някоя от другите трябва да се опита. Иначе още дълги години ще слушаме глупости като това, че цените на горивата у нас са високи, защото България нямала местен добив на петрол (по министър Божидар Лукарски).