Картел по мейл

Романтичните представи за прикритост от киното в българските условия явно са отстъпили пред наглостта. Защото според няколко източника на "Капитал", запознати с определението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), регулаторът наистина се е натъкнал на кореспонденция от електронните пощи на няколко служители, в която се вижда, че те обсъждат бъдещи ценови нива, разменят си таблици с пазарни дялове и продадени количества, шефове на вериги си уговарят срещи... В резултат антимонополното ведомство обвини шест от големите седем петролни вериги на пазара на бензин и дизел на дребно в картел. Намирането на писмени доказателства може да се окаже световен антитръстов прецедент, тъй като подобни неформални споразумения обикновено се доказват изключително трудно по косвени пазарни анализи и по свидетелски показания или пък след като някои от участниците се съгласи да съдейства. Източник разказва, че във връчения на обвинените компании акт се съдържат факсимилета от имейли между служители в различни компании, които фамилиарно и обръщайки се на лично име, си обсъждат утрешните нива на бензиностанциите, а във вътрешната си комуникация коментират как да реагират на действията на конкурентите.

И въоръжена с това, КЗК и новият й председател Юлия Ненкова наистина има защо да се хвалят с "убедителните доказателства" и да се изправят срещу компании, които само в България имат 6 млрд. лв. оборот. Това са местните дружества на руската "Лукойл", австрийската OMV, холандско-британската Royal Dutch Shell, гръцката Eko, контролираната от Гриша Ганчев "Петрол" и руската "Газпром" (работеща през "НИС Петрол"), като на последната права от разследването подозренията за участие в картела паднаха от "Ромпетрол България". До въпросната кореспонденция комисията е достигнала, използвайки технология, която сваля от компютрите в офисите на компаниите всичко нужно за разследването. Информацията е открита, след като от комисията през февруари обявиха, че започват задълбочено разследване, понеже вече направеният пазарен анализ показва някои смущаващи неща. Това предполага, че фирмите практически са били официално предупредени, че комисията влиза, и са имали време да се погрижат да премахнат всичко уличаващо ги в непозволени бизнес практики. Явно обаче нещо все пак е останало на някой и друг компютър и това сега би могло да завлече всички - кой в по-голяма, кой в по-малка степен. Тази небрежност може да се обясни само с дългогодишната безобидност на КЗК, която е минимализирала всеки страх, че може да последва реално разследване, а още по-малко санкция, и така е притъпила бдителността компаниите.

Находките на КЗК

Най-общо комисията изследва пазара от 2012 г. и най-вече цените на дребно на дизела и бензин А-95 и как те реагират спрямо промените на цените на едро и на цените на производителя. Регулаторът за разлика от предишни свои изследвания решава, че не може да се говори за олигополна структура на пазара на горива, т.е. би следвало да има ефективна конкуренция между участниците. Комисията обаче открива, че в определени периоди изменението на цената на дребно не следва движението на другите две цени. Забелязва нарастване на надценката на търговците на дребно за сметка на търговците на едро. При увеличаване на производствената цена и тази на едро цените по бензиностанциите се коригират бързо нагоре. При обратния сценарий промените по бензиноколонките се бавят и се коригират в много по-малка степен. Друго смущаващо, което открива комисията, е, че дружествата снабдяват обектите си и от алтернативни източници на "Лукойл България", но въпреки това ценообразуването им е идентично с това на "Лукойл". Комисията сравнява цената на бензина и дизела и в други европейски държави и стига до извода, че ако за почти цялата 2012 г. бензинът и дизелът се движат по определен начин спрямо цените в други държави и на определени ниски нива, след този период тенденцията се променя с ясно изразен тренд на увеличение, като бензинът изпреварва средните за ЕС, а дизелът далеч ги надхвърля и клони към най-високите нива в ЕС.

Всичко това поражда съмнението, че може да е в резултат на договорки на пазара на дребно. Цел на комисията не е да каже каква трябва да бъде цената, а дали тя е била обект на съгласуване между компаниите, като това е и трудната част на задачата. По отношение на начина за образуване на цените веригите според запознати с определението на комисията отговарят, че се информират за цените за деня на конкурентите в близост до дадения обект от таблата по бензиностанциите. Намерената кореспонденцията обаче показва нещо повече. Според запознати с документа вътрешни имейли между служители на няколко компании показват, че те обсъждат каква ще бъде утрешната цена на горивото на "Лукойл". Изказва се съжаление при новината, че цената му на едро пада. Обсъжда се, че от 2013 г маржът е най-добрият от 10 години насам и основният ценообразуващ фактор са цените на другите. Виждало се още как служители на отделни компании си помагат при набирането на информация, нужна на ръководствата им, от техни обекти на дребно, както и за събирането на данни с показатели за пазара, обсъждат поведение на трети конкурент на пазара и др. В крайна сметка според запознати с текста на определението комисията смята, че компаниите водят политиката на ценово следване на пазарния лидер "Лукойл" с дребни отклонения със стотинки, за да не се набива на очи.

Периодът, за който има доказателства за извършено нарушение, е различен за шестте компании. От средата на август 2012 г. до настоящия момент имало доказателства за "Лукойл България", "Еко България" и "Шел България". За "ОМВ България" и "НИС Петрол" КЗК е открила данни за периода от юни 2013 до настоящия момент, а за "Петрол" - от ноември 2013 г. Предположенията са, че най-тежко ще се отразят намерените доказателства на "Лукойл България" и "Еко България" и може би на "Шел България" и в малко по-малка степен на останалите, като причината е не само по-дългият период, а и по-напоителната кореспонденция.

Двата пропуска сред големите разкрития

Във въпросния казус има и няколко странни неща, надхвърлящи фриволните чатове между търговски директори и неизтритите уличаващи мейли. В самата КЗК също са направили свой пропуск. Двама източници заявиха пред "Капитал", че от всичките седем вериги при проверката на една не била използвана въпросната форенсик лаборатория за извличане на информация и това е... "Лукойл България". Така кореспонденцията, уличаваща пазарния лидер на едро и дребно в споделяне на пазарна информация, е открита благодарение на кореспонденцията, намерена на компютрите на друга компания. Проверките на място са правени след разрешение на съда и в периода от края на март до края на април, когато председател на КЗК все още е Петко Николов. Този жест към компанията с още по-голяма степен повдига въпроса защо резултатите по другото производство за господстващо положение на рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас" се бави, при положение че има пряка връзка и с казуса за картела на горива на пазара на дребно. Той може да помогне да се прецени (ако все пак КЗК е права, че има изкривяване на пазара) доколко то е картел и доколко злоупотреба с господстващо положение на основния доставчик.

Друг въпрос, повдигащ спекулации на пазара на горива, е и защо "Ромпетрол България" не е в списъка на заподозрените, след като и тя е сред изследваните за ценовите несъвършенства. За отпадането й от списъка от КЗК казаха: "Нямаме доказателства за това, че седмият е в картел." Конспиративните теории в сектора обаче стигнаха до Китай. "Ромпетрол България" е част от Rompetrol Group, която през 2007 г. беше купена от държавната петролна и газова компания на Казахстан KazMunayGas (KMG). В края на април тази година беше обявено и подписването на joint venture между KMG и китайската China Energy Company Limited (CEFC), като китайската компания влиза с 51% в KMG, след като сделката бъде одобрена от различни европейски и китайски регулаторни органи. Новият голям и динамично развиващ се китайски партньор е с интереси в енергетиката и не само. А макар обичайно да не се случват на практика, китайските инвестиции са основна гордост на българското правителство. Според сайта на компанията на 17 юни 2016 г. председателят на борда на директорите на компанията е бил топло посрещнат от българския министър-председател Бойко Борисов и други представители на кабинета и на едрия бизнес на вечеря в София, като официалното съобщение гласи, че са се обсъждали сфери като телекомуникациите, енергетиката и инфраструктура. На 30 юни кандидатът за президент на ГЕРБ Цецка Цачева в качеството й на председател на Народното събрание и водената от нея парламентарна делегация пък посещава централата на CEFC в Китай. Тази хипотеза обаче, въпреки че е популярна в сектора с горивата, си остава изцяло в полето на конспирациите. Ако трябва да сравняваме теоретичното чуждо влияние върху кабинета, това на "Лукойл" би било много по-вероятно да повлияе на разследването, но, разбира се, и за това няма преки доказателства.

Кой ще мигне втори

Сега компаниите ще имат 30-дневен срок да се защитят по обвиненията. Комисията ще разгледа възраженията им и ще излезе с окончателно решение - има или няма картел. Втората опция е малко вероятна предвид изразената категоричност на комисията пред камерите и обявлението, че секторът с горивата е само началото за КЗК. При застрахователи и вериги проучването вече е започнато, мисли се за фармацията, а депутати са предложили за проверка и банките. Като в допълнение Ненкова заяви, че в законодателството предстои да бъде приета европейска директива, която позволява завеждането за колективни искове за претърпени имуществени вреди при установен картел, и тя в момента е пред одобрение от правителството. КЗК трябва да определи и какъв е размерът на глобата за всеки от участниците в зависимост кой доколко е замесен, кой е водещият в картела и т.н. Тя може да бъде от 0 до 10% от оборота за 2015 г. на всяка от тях, като приходите на заподозрените в картела за миналата година са общо 6 млрд. лв. Най-вероятно процентите ще се движат между 2 и 8, смятат експерти в областта на картелните проверки. По думите на Юлия Ненкова, ако някоя компания даде информация и каже, че е участвала в картела, може да си спести санкцията, като принципно е по-вероятно тя да бъде редуцирана с 50%. "Засега такива амбиции няма", каза тя.

После по случая ще се произнесе Върховният административен съд, пред който компаниите гарантирано ще обжалват. Въпросът е дали ВАС ще тълкува по същия начин доказателствата подобно на КЗК и дали ще стигне до същите изводи. От делото би трябвало да стане ясно къде минава границата между това един търговски директор да е добре информиран за всички движения от страна на конкурентите и къде започва негласният картел на цените. Нормално ли е при проучването на конкуренцията, което правят всички играчи, на който и да било пазар, самите изследвани компании да помагат, предоставяйки сами исканата информация на своя конкурент. В рамките на пазарното ли е на базата на добри лични и бизнес отношения между служители на отделни фирми да се разменя нужната информация. И не на последно място - няма ли този пример да постави в аналогична ситуация други сектори след заканите на КЗК, че това е едва началото.

Колкото до комисията, все още е прибързано да се мисли, че тя рязко е сменила облика си от пасивен пазарен наблюдател в рицар на справедливостта. Доказването на новия твърд и експертен образ ще зависи от бъдещите й действия в едно лишено от избори ежедневие.

Новият председател на КЗК Юлия Ненкова съобщи, че има убедителни доказателства срещу търговците Фотограф : Цветелина Белутова

Автор : Капитал Преглед на оригинала