Шест компании желаят да пренасят газ по българо-гръцката връзка

Възможно е още три кандидата да поискат капацитет от тръбата

Пазарният тест е индикатор, че реализацията на проекта ще е успешна, смята енергийният министър Теменужка Петкова

Ралица Николова

Пазарният тест е индикатор, че реализацията на проекта ще е успешна, смята енергийният министър Теменужка Петкова © ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Заявеният капацитет до момента надвишава планирания обем на газопровода от 3 млрд. куб. метра годишно.

Шест компании са подали заявление за интерес за резервиране на капацитет в бъдещата българо-гръцка инерконекторна връзка – газопровода IGB, по време на първата фаза от пазарния тест. Toва съобщи Българският енергиен холдинг (БЕХ), който е акционер в проекта (от гръцка страна акционер е IGI Poseidon, в която влизат гръцката DEPA и италианската Edison), в петък.

Кандидатите са българската "Булгаргаз", DEPA, Еdison, държавната газова компания на Азербайджан "Сокар", американската Noble energy, която откри залежи на газ в Кипър, и гръцката Gastrade, част от Copelouzos Group, която изгражда терминала за втечнен газ край Александруполис.

Срокът за подаване на необвързващи оферти изтече на 31 март, след като беше удължен с един месец поради забавянето на потенциалните кандидати да подадат документите си в срок. Сега той отново ще бъде удължен до 8 април, съгласието си за което са дали енергийните регулатори на България и Гърция. Причината е, че един от кандидатите е заявил интереса си в последния момент и не е успял да внесе всички нужни документи. Изпълнителният директор на проекта от българска страна Теодора Георгиева коментира пред "Капитал Daily", че се надява до изтичането на новия срок заявления за интерес да бъдат подадени от още три компании, които са участвали на организираната работна среща в министерството на енергетиката.

Над капацитета

Заявеният капацитет до момента надвишава планирания обем на газопровода от 3 млрд. куб. метра годишно. Проектът обаче включва възможност за разширяването на тръбата до 5 млрд. куб. метра. Пред "Медиапул" министърът на енергетиката Теменужка Петкова е посочила, че шестте компании са заявили интерес за резервирането на 4 млрд. куб. метра. "Това са индикативни стойности, които може да се променят при подаването на обвързващи оферти", посочи Георгиева.

Първата фаза на пазарния тест на практика не ангажира кандидатите да резервират капацитет от газопровода. Тя обаче е задължителна стъпка за по-нататъшното участие в процедурата. Участниците подават обвързващи искания по време на втората фаза, която ще започне на 15 април. По думите на Петкова тази фаза ще завърши до края на годината.

"Пазарният тест е индикатор, че реализацията на проекта ще е успешна. Това е много важен знак, тъй като проектът не е само стратегически - за увеличаване на възможността за диверсификация на газовите доставки, но и е търговски, което означава, че трябва да е икономически обоснован", е коментирала още Петкова.

Важно участие

Капацитет от бъдещия газопровод може да бъде резервиран не само от търговци на газ, но и от газопреносни оператори, които след това да препродават този капацитет, обясни Георгиева. По думите й подобна възможност се стимулира от Европейската комисия и би имала изгода както за операторите на мрежата, така и за търговците, за които транспортирането на газа би станало по-лесно от административна гледна точка и би им спестило допълнителни разходи. Разговори в тази насока са водени с "Булгартрансгаз", посочи Георгиева, но от компанията все още няма уверение, че ще резервира капацитет от бъдещата тръба.

Сроковете за тръбата

В началото на лятото ще бъде обявен международен конкурс за изграждането на газопровода, е посочила още Петкова. По план началото на строителството трябваше да бъде дадено през октомври 2016 г., а през втората половина на 2018 г. газопроводът да влезе в експлоатация.

Общата стойност на проекта е 220 млн. евро. Брюксел вече отпусна 45 млн. евро като част от европейската енергийна програма за възстановяване, но останалите средства трябва да бъдат осигурени тепърва. За тази година парламентът одобри държавна гаранция от 215 млн. лв. за изграждането на проекта.

Газови идеи

България е решила да проучи възможността да участва в изграждането на терминал за регазификация на втечнен газ в Александруполис, е коментирала Петова пред "Медиапул". "Това се обсъжда отдавна и идеята вече узря. Имаме много сериозно желание да участваме и е създадена работна група, която в рамките на месец трябва да даде яснота за параметрите на проекта и какъв дял от него може да получи страната ни", е посочила тя.

Още не е решено дали българското участие ще е от страна на "Булгартрансгаз" или механизмът на включване ще е друг. Финансирането още не е ясно, ще се коментира на предстоящите работни групи между България и Гърция, посочи министърът на енергетиката.

"Това е много важен проект за нас, защото той е в пряка връзка с гръцката връзка. Двата проекта са взаимно поддържащи се и участието ни в този терминал ще позволи допълнително диверсифициране на източниците ни на газ", е коментирала още Петкова.