Светлина в газовата тръба

Предизвикателствата пред връзката с Гърция

Идеята е изграждането на газовата връзка да започне през октомври 2016 г. и да влезе в търговска експлоатация в средата на 2018 г. Сигурни количества газ за тръбата обаче ще има чак след 2020 г., когато азербайджанското находище "Щах Дениз 2" влезе в експлоатация. Дотогава възможностите са доставка на втечнен газ от двата гръцки терминала - бъдещия край Александруполис или от съществуващия в Ревитуса. Интерес за доставки са проявили също OMV, Gas de France и Nobal Energy, коментира изпълнителният директор на ICGB от българска страна Теодора Георгиева за "Капитал Daily". Въпросът обаче е доколко изгодни ще бъдат тези доставки.

Друго предизвикателство пред проекта са предстоящите пазарни тестове, които трябва да покажат какъв е търговският интерес към него. На предишния тест едва 1.2 млрд. куб. метра от 3-те млрд. капацитет на тръбата бяха резервирани, и то от "Булагргаз" и DEPA, която е акционер в проекта. Това означава, че оставащият капацитет би създавал основно разходи, но не и приходи. Според Георгиева обаче подписването на финалното инвестиционно решение ще даде положителен сигнал към потенциалните търговци.

Друго предизвикателство е осигуряването на финансиране. По предварителни оценки интерконекторът трябва да струва около 220 млн. евро. До момента ЕК е отпуснала 45 млн. евро за неговото финансиране (от които 16-17 млн. са отишли за отчуждаване на земи по пътя на трасето според премиера Бойко Борисов). Според Георгиева от структурните фондове на ЕК могат да бъдат отпуснати още около 80 - 90 млн. евро, което обаче ще бъде трудно начинание, тъй като, за да се получат тези пари, акционерите в ICGB трябва да се откажат от изключението си от европейските правила, което им позволява да резервират 50% от тръбата за себе си. Затова държавата е одобрила държавна гаранция за заем от 110 млн. евро за проекта. Според Георгиева Европейската инвестиционна банка вече била предложила да финансира проекта, и то срещу изгодна лихва.

Надеждите за хъб

По думите на Дончев най-важно за проекта "Балкан" е той да бъде напълно съгласуван с европейското законодателство и да получи всички необходими разрешителни. Клаус-Дитер Борхард, директор "Вътрешен енергиен пазар" на ЕК, който беше на подписването, също изрази подкрепата си за газовия хъб: "Да, ако се уредят регулаторните въпроси и ако успеем да изградим газовите връзки със съседните страни", посочи той. Проектът за газов хъб беше включен и в списъка на ЕК за приоритетни проекти от общ интерес.

През 2016 г. в България ще се проведе инвестиционна конференция, на която ще се търсят партньори за изграждането на хъба, посочи още Дончев по повод осигуряването на финансиране.

Проектът ще разчита на каспийски газ от газопровода TANAP, който се изгражда, на втечнен газ от терминали в Гърция, на местен добив и не се изключва газ от Русия до България през Черно море, посочи още Дончев.

"Не става въпрос само за 3 млрд. куб. метра газ (сегашния капацитет на интерконектора между България и Гърция - бел. ред.), те са нужни само за диверсификацията. Уговорихме се с Ципрас, ЕК, Кери и представителите на Азербайджан и Туркменистан, че можем да постигнем над 10 млрд. куб. метра и нашата цел е 20 млрд." Това заяви премиерът Бойко Борсов след официалното подписване по повод перспективата за превръщането на България в хъб. "Колкото повече газ пренасяме, толкова повече пари ще взимаме", допълни той.