Втори опит за чипове в електронните документи
Кабинетът внесе нови законови промени, които предвиждат е-идентификатор и в личните карти, и в международните паспорти от 2018 г.
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Кабинетът предвижда да интегрира чипове с електронна идентификация, електронен подпис и биометрични данни не само в личните карти, но и в международните паспорти. Това е записано в законопроект за изменение на закона за българските лични документи. По този начин управляващите ще се опитат отново да заложат е-идентичността в личните карти, след като преди месец депутатите одобриха Закона за електронната идентичност (ЗЕИ) на второ четене в парламентарната комисия по вътрешна сигурност, от който в последния момент отпадна текстът, който предвиждаше документите да имат чип с подобна функция. Предложението за премахването на този елемент беше на председателя на комисията и председател на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов. Тогава той се аргументира, че се създава противоречие със съществуващата законова рамка, като твърдеше, че интегрирането на е-идентичност трябва да стане именно с изменения на закона за българските лични документи. Така настоящите проектопромени на практика ще елиминират "пречката", която Цветанов видя пред електронната идентификация, и ще лишат от състоятелност мотивите, с които комисията отхвърли текста за въвеждането на документи с чип.
Чип във всичко
В предложения законопроект ще могат да се интегрират няколко типа информация. Първият са биометричните данни, като гражданите ще могат да избират дали те да се включват или не. Записът им ще става на отделен сегмент на носителя (чипа), както е по изискванията на Международната организация за гражданска авиация (ICAO), за да може да се ползват по летищата на терминалите с автоматична проверка.Вторият тип информация е е-идентификаторът, който позволява да се ползват различните електронни услуги на държавната и общинските администрации, както и да позволи дистанционното гласуване онлайн. Той се вгражда автоматично при издаване на новите лични карти, освен ако гражданите изрично не пожелаят да се откажат от тази опция. В предложения вариант на ЗЕИ беше залегнал пожелателен вариант, при който потребителите трябва да заявят, че искат подобна функция в своите документи за самоличност. Интересен елемент в новия законопроект е, че се предвижда е-идентичността да може да се вгражда и в международните паспорти. В този случай това става само ако съответния гражданин пожелае подобна функционалност. Аргументът на управляващите е, че с интегрирането на е-идентичността в международните паспорти ще се увеличи приемането на новата система и евентуалното насърчаване за дистанционно онлайн гласуване в чужбина.
"Макар идентификацията с паспорт за целите на електронното управление да е подход, който никоя друга държава не използва, възможността за това може да бъде полезна на българските граждани, особено на живеещите или пребиваващи в чужбина", се посочват в мотивите на законопроекта, качен на сайта Strategy.bg.
Електронният подпис – между другото
Последният елемент, който ще се интегрира в личните карти, е квалифициран електронен подпис. Той може да се внедри в международните паспорти, като подобно на е-идентификатора това става по изричното желание на гражданите. В същото време се въвежда и възможност за ползване на е-идентичността като заместител на електронния подпис при подаване на заявления онлайн.
Законът се предвижда да влезе в сила от 1 януари 2018 г. Като причини за това се посочват, че чак тогава Министерството на вътрешните работи ще има техническата възможност за издаване на документи с електронен носител. Причината, която не е посочена поименно в мотивите, е отменената мегапоръчка на стойност половин милиард лева за изграждането на фабрика, която да печата лични карти и международни паспорти. Тя трябваше да централизира сегашната система за издаване на документи за самоличност и да позволи интегрирането на различните дигитални елементи в тях.
В мотивите към проектозакона пише, че МВР очаква годишно да се издават по около 600 хил. лични карти, като в някои години (2020 и 2021, когато изтичат масово доста от сегашните документи) бройката може да достигне до 1.6 млн. пластики.
3 коментара
Като цяло всичко това е добре. Само това "В същото време се въвежда и възможност за ползване на е-идентичността като заместител на електронния подпис при подаване на заявления онлайн.", ако е вярно, е меко казано неграмотно.
Все едно да ида в банка, там да ми видят личната карта, с което се удостоверява, че съм титуляр на сметката си, после да наредя превод и да не се подпиша на платежното.
Електронният подпис плюс таймстампът гарантират, че изявлението във всеки момент е автентично и е непроменено спрямо това, което е било при полагането на подписа. Електронната идентичност просто казва, че в еди коя си сесия е оперирано от името на лицето срещу чиито лични данни седи тази е-идентичност. Две различни неща, нито едното от които не е самодостатъчно.
Вървим към тотален контрол. Къде остана правото на избор и свободната воля. Днес в документите, утре в нас самите. Удобството е само залъгалка.
До коментар [#2] от " Маршалов ": Това с чиповете е измислено доста отдавна, цели се пълен контрол. До 5-10г. очаквам да чуя и за подкожни чипове за по голямо 'удобство' при идентификация и плащания... ...новия световен ред идва... ;)
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.