Когато теориите на конспирацията вече не звучат параноично

Райтшустер познава Русия отдавна - дошъл е още като студент, останал е, работейки като преводач, и постепенно е станал и кореспондент. От 1999 до 2015 г. работи за "Фокус", но напуска, след като по собствените му думи, е спрял да може да пише каквото реши. "Не им хареса, че преча на бизнес връзките с Русия. Има доста наивност тук. Когато започнаха да се появяват руските тролове под статиите и да коментират, германските редактори си казаха "о, колко сме се отдалечили от народа, той всъщност въобще не мисли така". А когато им обяснявах, че това са онлайн тролове, ме гледаха като луд. И ако работиш в редакция, започваш да се самоцензурираш, за да не ти се налага да отговаряш на тоновете нападки отдолу."

ЩАЗИ и троловете далеч не са единственото оръжие на Кремъл, посочва Райтшустер. Според него има много специалисти, анализатори и политици, които имат връзки с Русия под някаква форма. "Бившите посланици например биват привлечени чрез честолюбие - биват отново канени, уважавани и т.н. На други децата им нямат работа, пък внезапно си намират. При трети работи изнудването. Винаги има индивидуален подход", казва журналистът. И дава за пример Руската академия за проблемите на сигурността, отбраната и правораздаването. Тя, казва журналистът, е част от руската инициатива - дала е ордени на бившия лидер на социалдемократите Матиас Плацек, както и на военния министър на Бавария. "Първо ти дават орден, после ги използваш. А такива руски организации има в цяла Германия", твърди Райтшустер.

Книгата на бившия кореспондент в Москва попада в серията от предупреждения, които западни журналисти и анализатори, работили с Кремъл, подават. През 2008 г., месец преди руско-грузинската война, бившият кореспондент на Economist в Русия Едуард Лукас даде един от първите изстрели - с книгата си "Новата студена война", в която предупреди, че Русия се възползва от твърде мекото отношение на Запада към провокациите й и възнамерява да възстанови зоната на икономически и политически интереси в периферията си, като отслаби ЕС и НАТО. Книгата на Райтшустер след години на нарастващи раздори и след украинската криза идва като логично надграждане на една вълна от все по-драматични послания за новата Русия.

Проблемът с нея, както и с много други твърдения за хибридната война, е, че е трудно да се види зад всичко изброено обща стратегия и насока. Академията за сигурността например, за която той говори, наистина раздава ордени в средата на миналото десетилетие на редица чужди политици. Но още през 2008 г. тя е с отнет статут и лиценз именно заради безогледното раздаване на почести, които имитират държавни такива. Доколко една структура, разобличена от самите руски власти като куха, може да бъде ползвана за шпионски мероприятия, е доста спорно. Идеята за връзките Путин-Щази е още от началото на управлението на руския президент, а е силно вероятно и тези връзки никога да не са били прекъсвани, така че надали са реактивирани, колкото просто обществото в Германия обръща повече внимание на това. Също така доказателства за всичко това няма и няма как да има, ако питате Райтшустер. "Къде са доказателствата, че Путин финансира хората, говорещи в защита на Русия? Идиоти ли сте, как ще има директни връзки. Има фирми, има дарения и т.н. Ленин беше казал, че ако немците искат да вдигнат революция на гарата, първо ще си купят билети. А ако искаш да ги убедиш, че има скрита война срещу тях, ще искат нотариално заверени доказателства за това", вдига ръце той.

Разбира се, за някои неща може да има съвсем основателни съмнения. Например за подкрепата, която получават крайнодесни партии като надигащата се "Алтернатива за Германия". През 2014 г. зам.-председателят тогава на партията е посетил руското посолство, където е получил оферта за сътрудничество, написа "Шигел". Този месец AfD планира семинар за сигурност в Потсдам, съвместно с руското посолство, което плаща част от разходите. Названието му според "Шпигел" е "Миграцията като дестабилизиращ елемент".

Публична тайна е как хора като Константин Малофеев и други олигарси са били на сбирки на такива партии, организирали са подобни срещи, а въпреки липсата на финансови следи трудно е да говориш с който и да било анализатор в различни страни на Европа и той да не предположи, че зад финансирането им стои руска ръка. Йенс Зигерт, ръководител на московското бюро на фондация Heinrich-Böll-Stiftung и дългогодишен изследовател на Русия, който принципно е скептичен към възторгнатите теории на конспирациите на Райтшустер, също е съгласен, че руските власти и служби използват старите си връзки и приятели и всяка възможност за изнудване, за да постигат целите си. "Има определени публични фигури в Германия, които защитават руската гледна точка. Най-популярният е бившият канцлер Герхарт Шрьодер, но има и други - например бившият кмет на Хамбург Клаус фон Донани. Икономическият министър Зигмар Габриел, който през есента лобираше за трета и четвърта тръба на Северен поток, е също пример. Сред бизнеса има редица силни гласове", изброява Зигерт.

Всичко това не е задължително да сочи към всемогъщата ръка на Кремъл, както го виждат хора като Борис Райтшустер. Все пак в Русия има различни фракции и сфери на влияние, които се състезават в името на една обща цел, зададена от върха. Но вече е очевидно, че причини за притеснение има повече от достатъчно. За самия бивш журналист това е добре дошло. "Съветници на министри и депутати се консултират с мен. Дори от екипа на канцлера ме търсиха. И какво? Гледат ме с големи очи и слушат", казва той.