Как истината изгуби значение

И Тръмп в никакъв случай не е сам в безцеремонното зачеркване на фактите в политиката. Руският президент Владимир Путин от години печели информационната си война срещу Запада по същия начин. С армия от тролове, ботове, блогове и сайтове, които заливат световния интернет с дезинформация и фалшиви истории. Със смазаната си медийна машина за пропаганда и създаване на паралелна реалност. И през собствените си изказвания, както когато се появи по телевизията след анексирането на Крим и заяви дръзко, че няма руски войници в Украйна. Посланието беше ясно - истината няма значение. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, също прегърнал методите на авторитарната демокрация, използва сходни тактики, за да заглушава опозицията си в страната и навън. Но дори в сърцето на Европа емоциите победиха фактите в референдума за излизането на Великобритания от Европейския съюз.

Добре дошли в постфактологичната епоха на политиката. Няма реалност. Всичко е въпрос на интерпретации. Живеем в сива зона, в която границите между истина и лъжа се размиват. Никой никому не вярва. Най-вече на медиите. Защото "всеки има своята собствена истина". Както пише журналистът и автор на книгата "Нищо не е истина и всичко е възможно" Питър Померанцев, постфактологичният свят, който обитаваме, не е просто свят, в който политиците и медиите лъжат - те винаги са го правили - това е свят, в който вече не им пука дали казват истината или не.

А последиците от това могат да бъдат ужасяващи. Масовото незачитане на фактите не е проблем само на медийната среда, въпреки че журналистиката често е или съучастник, или пада в капана на политическите демагози. То разяжда цялата среда, в която живеем и взимаме решения за себе си, за семейството си, за страната си. Както пише британското списание The Economist в последния си брой, лъжите ще направят политическата система нефункционална. Тя вече няма да произвежда резултати, защото ще е обезсмислена от недоверието и отчуждението на хората. Зле информираната публика, която не се интересува от фактите, престава да бъде критична към властта във всички нейни форми. Превръща се в гневна, реактивна тълпа, която действа, водена единствено от емоциите и предразсъдъците си. Подобна комбинация може да доведе до възхода на мрачни и авторитарни лидери, които с лека ръка да затрият постиженията на либералната демокрация.

Как стигнахме дотук

Обезценяването на истината няма само един баща. То е продукт на задълбочаващата се пропаст между елити и избиратели, на икономическата и социалната фрустрация и тревога за бъдещето, на чувството за загуба на контрол в един непрекъснато променящ се свят, движен от глобализацията и модернизацията. Но голяма част от обяснението как стигнахме дотук се крие в начина, по който социалните мрежи промениха това как потребяваме информация.

Във времената на вестниците журналистите служеха като своеобразни пазачи, които преценяваха кои идеи си заслужават да се дискутират публично и кои са твърде крайни. С появата на интернет правилата се смениха. Днес дори демократичната идея за отворен уеб, в който линковете от сайт в сайт създават нейерархична мрежа от информация, звучи ретро. Защото се появиха социалните мрежи със своите алгоритми, създадени да ни държат в границите на собствените си платформи, уж давайки ни това, което мислим, че искаме. Базирани на предишните ни търсения и кликове, всяко следващо движение онлайн ни среща отново със собствените ни пристрастия и предразсъдъци. Интернет активистът и създател на уебсайта за "смислено" вирусно съдържание Upworthy Илай Перисър нарича този феномен "филтърен балон" и обяснява, че става все по-малко вероятно да бъдем изложени на информация, която ни предизвиква или разширява кръгозора ни онлайн.

Ако повториш нещо достатъчно много пъти, без значение колко е далеч от истината или логиката, другите ще започнат да вярват в него - това е разбиране, което кампанията на Тръмп споделя почти религиозно. Фотограф : Mike Segar

Професорът по философия и автор на книгата The Internet of Us: Knowing More and Understanding Less in the Age of Big Data Майкъл П. Линч е на мнение, че сме стигнали опасно близо до състояние, в което вече няма да знаем как да учим и придобиваме знание. Пространството, доскоро обитавано от фактите, събрани и претеглени след наблюдение и изследване, сега е иззето от "данните" и е аутсорснато към машините. "Повечето знание сега е Google-знание - познание, придобито онлайн", пише Линч. Когато гугълзнаем, казва той, ние не поемаме отговорност за собствените си вярвания и се лишаваме от разсъдливостта си.

Дигитални пожари

Според изследване на Pew Research Center социалните медии сега са основният източник на новини за повечето американци (63% посочват Facebook и Twitter като първия си канал за информация). Друго тяхно проучване установява, че Facebook и Twitter вече са по-важни за достигане до избирателите на президентските избори, отколкото традиционните медии и уебсайтовете на кандидатите. Това означава няколко неща. Първо, че тези платформи практически са монополизирали разпространението на новини и, второ, че имат огромно влияние върху формирането на обществено мнение.

Facebook на практика е домакин на една голяма част от политическите дебати покрай президентските избори в Америка. Разследване на The New York Times Magazine описа появата на нов тип политическо съдържание, създадено специално за Facebook и хитро позиционирано, така че да достига до нюзфийдовете на потребителите. Страници като "Разгневният патриот", "US хроника", "Да бъдеш либерал", "Противоположни възгледи", "Окупирай демократите" имат от стотици хиляди до милиони последователи в социалната мрежа и собствен подход към политическите новини - поднасят избирателно информацията, не следват журналистическите правила, но съчетават тактики и трикове от лобизма, активизма и журналистиката в могъщ нов микс. Идеята им е да карат потребителите да споделят постовете, които отговарят на техните разбирания и политически убеждения. Чрез тях казват на приятелите си кои са и кои не са, какви ценности споделят и къде стоят. Затова тези страници най-често изплюват хващащо заглавие или мийм* - снимка с цитат, който опровергава твърдение или отправя някакво идеологическо послание. Както споделя един от администраторите на подобна страница: "Политиката се печели и губи в социалните мрежи. Това е война на миймовете."

През подобни страници лъжите и дезинформацията могат да се разпространяват като дигитални пожари. Една от тези политически страници, описани от The New York Times Magazine, използва слогана на Доналд Тръмп "Да направим Америка велика" (Make America Great). В края на юли, няколко дни след конгреса на демократите, на който бащата на убит американски войник от пакистански произход Казир Хан произнася пламенна реч срещу Тръмп заради отношението му към мюсюлманите, страницата публикува статия със заглавие: "Никоя медиа не ви казва за мюсюлманина, който атакува Доналд Тръмп, затова ние ще го направим..." Тя е придружена от снимка на Хан, поставена до логото на "Мюсюлмански братя" в Египет. Линкът води към външен уебсайт, който също носи името "Да направим Америка велика днес", и към кратък материал, почти незабележим от стената от мигащи реклами. Според този текст Хан е агент на "Мюсюлмански братя" и промотира шериатското право, а починалият му син може би е ислямски мъченик, работещ към двоен агент. Според Facebook Analytic всеки ден постовете на страницата "Да направим Америка велика" достигат до между 600 хиляди и 1.7 милиона души. За сравнение - това е повече от Facebook аудиторията на издание като USA Today. Разследването на NYTMagazine стига до собственика на страницата - 35-годишният експерт по онлайн маркетинг Адам Николов, който е измислил хитър бизнес модел за своето начинание. Срещу сравнително ниски разходи за съдържание (семейство филипинци на 8-часов работен ден, които "създават" въпросните материали), той успява да построи огромна база последователи, поства линкове към външен сайт, осеян с реклами, които му генерират приходи.

В "Капитал" сме ви разказвали за начина, по който работи този модел в България - цяла плеяда от подобни Facebook страници и сайтове, най-често без ясен собственик, които бълват псевдоновини и се цитират едни други, споделяйки основно хвалебствия за руския президент Владимир Путин и страховити материали за бежанци и мигранти.

А причината да е толкова успешен, е, че емоциите имат по-голяма тежест в политическите кампании, отколкото разума и аргументите. Особено в ерата на социалните мрежи, където те се предават още по-лесно от човек на човек. Така например компютърният учен от Университета в Южна Калифорния Емилио Ферара установява, че страхът се разпространява много по-бързо онлайн от всички други типове информация. За да докаже това свое твърдение, той използва медийната истерия около вируса ебола. Създава програма, която "копае" данни от разговори между потребители в Twitter и анализира техния емоционален сантимент. Когато CNN публикуват извънредна новина за първия потвърден случай на ебола в САЩ, Ферара наблюдава в реално време как се разпространява паниката за вируса. Туитовете, които излъчват страх, се ретуитват двойно по-бързо от тези, които имат неутрално съдържание, или тези, които съдържат позитивни емоции, установява ученият. Когато четем за заплаха - например че ваксините причиняват аутизъм, че имиграцията поражда тероризъм, нашите тела реагират все едно това е истинска ситуация, преди съзнанието ни да определи дали е така. И тъй като се чувстваме заплашени, сме много по-склонни да повярваме, че сме, и да споделим този свой страх с останалите.

С армия от тролове, ботове и сайтове, Путин от години практикува създаване на паралелна реалност, в която истината няма значение Фотограф : Sputnik

Политическите стратези също са наясно, че емоциите им печелят много повече поддръжници от въвличането в аргументирани дебати, и го използват умело. Едно от основните послания на лагера за напускане в референдума дали Великобритания да остане в ЕС беше невярно - че Великобритания внася 350 милиона седмично в бюджета на ЕС, които биха могли да отиват в здравните служби вместо това. Но както обяснява пред The Guardian най-големият донор на популистката партия UKIP и основен спонсор на кампанията за напускане Арън Банкс, неговата страна е знаела през цялото време, че фактите няма да спечелят дебата. "Кампанията за оставане съдържаше факти, факти, факти и просто не проработи. Трябва да се свързваш с хората емоционално", коментира убедено той няколко дни след вота.

Рицарите на фактите

Това обаче не означава, че качествената журналистика и смислените политици трябва да се откажат да се борят срещу дезинформацията. Напротив. ЕС създаде собствен фронт за разобличаване на пропагандата на Путин, макар все още да не е ясно дали постига резултати. В последните няколко години се появиха и нови журналистически и граждански проекти, които отбелязват победи срещу разпространението на манипулации и конспирации в интернет. В САЩ има най-голям брой платформи, включително и като част от големи медии като The Washington Post, които са посветени на разобличаването на политически лъжи. Chequeado изигра важна роля в изборите в Аржентина. Доброволците от StopFake в Украйна доказаха, че десетки свързани един с друг сайтове са създадени от работещи в трол фабрика в Санкт Петербург и помогнаха както на украинците, така и на външните хора да осъзнаят степента на руските медийни манипулации. Екипът на InFacts във Великобритания, който събра опитни журналисти от Guardian, Le Monde, the Observer, Reuters, се посвети на развенчаването на митовете около Brexit, свързани с миграцията, тероризма, престъпността и контрола по границите.

Журналистическите рицари на фактите остават най-доброто решение срещу ширещата се дезинформация, но те работят само ако хората искат да знаят истината, пише американската журналистка, носителка на "Пулицър", Ан Апълбаум. А броят на тези хора може би се свива. В свят, в който повечето получават информацията от приятели, проверяването на фактите не достига до тези, които най-много се нуждаят от него.

Далеч преди разрастването на мощта на социалните мрежи и на политиците, за които фактите нямат значение, германският философ Юрген Хабермас прави прогноза и дава своя аргумент защо е важно да спасим истината в статия за Süddeutsche Zeitung: "Когато журналистиката страда, това удря сърцето на политическата публична сфера. Защото без потока от информация, получен чрез задълбочено изследване, и без стимула на аргументите, базиран на експертиза, публичнaта комуникация губи своята жизненост. Медиите ще престанат да се противопоставят на популистките тенденции и няма да изпълняват ролята си в една демократична конституционна държава."

* мийм - идея, която се разпространява в интернет от човек на човек в социалните мрежи, блогове, имейли или други интернет услуги. Може да приеме различна форма - хиперлинк, видео, снимка, уебсайт, хаштаг или просто дума или фраза.