Въпросите, които учителският събор подмина

"Мисия учител" - под това мото трябваше да се проведе националният учителски събор в неделя, организиран и шумно популяризиран през последните седмици от Министерството на образованието и науката (МОН). След тържественото обявяване на новия колективен трудов договор между МОН и синдикатите в крайна сметка събитието се превърна в "мисия заплати". Макар министърът на образованието и науката Меглена Кунева да не беше категорична в изказването си по повод увеличаването на възнагражденията на преподавателите, много от тях, както и повечето медии, преобърнаха пожелателното "ще работим за увеличение" на сигурното "ще се увеличат". Когато ден по-късно премиерът Бойко Борисов даде да се разбере, че тази идея не е минала през него и финансовия министър, отзвукът от събора вече съвсем нямаше нищо общо нито с учителите, нито с образованието.

А те имат огромна нужда да се говори за реалните проблеми в класните стаи, за начините да се случи реформата, за конкретните примери как да се променят часове, дори за напрежението, на което преподавателите са подложени всеки ден в училище (и за което едно 16-часово пътуване от Силистра например до "Арена Армеец" и обратно със сигурност допринесе още повече). Както каза програмният директор на фондация "Пайдея" Мария Донкова тази седмица пред БНТ, съборът трябваше "да накара учителите да се почувстват заедно, да усетят, че всеки има значение, независимо дали е в малко или голямо училище, и взаимно да се окуражат". Още повече че след месец тези хора трябва да започнат да работят по новия училищен закон, с който политиците може много да се гордеят, но няма те основно да го изпълняват, а директорите и учителите, много от които се чувстват изоставени в каузата си. Доказателство за това са и над 2000-те въпроса по новия закон, които министерството съобщи, че е получило преди събора. На тях нямаше как да се отговори напълно в единия час от PR събитието, отделен за зам.-министър Диян Стаматов между шегите на Димитър Рачков (! - бел.ред.) и рок шлагерите на "Легендите".

Амбицията да искаш да разясниш детайли по една трудна реформа като тази в образованието пред 12 хиляди души (всеки от които работи в различни условия) в спортна зала за два часа след среднощно пътуване за голяма част от "делегатите" граничи с абсурда. Много по-смислено е това да се случва на регионално - и най-вече на училищно - ниво, където директорите и учителите могат да засегнат проблемите, които срещат всеки ден, и да помислят за тяхното решаване. (Разбира се, министърът няма да може да обиколи всички минисъбори, но нали мисията трябваше да е учителят.) А ако министерството иска да адресира общите минуси на българското образование и да обсъди възможни политики за тях, вариантите за такава дискусия са предостатъчно. За някои от тези проблеми има конкретни данни, които можете да си припомните в графиките по-долу. Например лошите резултати на българските ученици на международния тест PISA, големият дял отпадащи ученици, зависимостта на качеството на образованието от социално-икономическия статус на семействата, застаряването на учителската професия. И, да, финансовите въпроси като този, че България не отделя достатъчно за образование, а преподавателите не получават адекватни възнаграждения (макар това далеч да не им е най-големият проблем). Тези проблеми обаче изискват национални надпартийни политики, с които да се ангажират всички, взимащи решения на високо ниво в държавата. За повече от два часа в "Арена "Армеец".

Голяма част от българските ученици са функционално неграмотни

Те могат да четат и пишат, но не разбират смисъла на текстовете и не разчитат графики и таблици.

Автор : Капитал Преглед на оригинала