Българските ученици: функционално неграмотни, социално неподвижни

На ниво страни от OECD резултатите на българските ученици също са под средното ниво. По четивна грамотност България е в една група с Обединени арабски емирства (ОАЕ), Румъния, Турция и Черна гора, по математика - с Гърция, Румъния, Кипър и ОАЕ, а по природни науки – с Гърция, Чили, ОАЕ, Уругвай и Румъния.

Традиционно най-силни са източно-азиатските държави. Учениците от Сингапур са на първо място и по трите предмета. Естония постига огромен успех и е на трето място по природни науки сред всички участвали 72 държави. Финландия продължава да има една от най-добрите образователни системи и се класира на четвърто място по четивна грамотност.

България: където се родиш, там оставаш

PISA измерва и доколко социално-икономическия статус на учениците влияе на постиженията им в училище. По този показател България е една от държавите със стабилно лоши резултати. 16% от разликите в резултатите на българските деветокласници се обясняват с тези фактори, при средно за OECD 13%. За сравнение този дял в Румъния е 14%, във Виетнам – 11%, в Естония - 8%, а в Русия – само 7%.

За българските ученици от непривилегировани слоеве от обществото е много трудно да се измъкнат от влиянието на средата си. Само 13,6% е делът на тези, които постигат високи резултати въпреки тежкото си социално-икономическо положение. Средно за всички държави този дял е близо 30%, като първенец по този критерий е Виетнам със 75,5%. В трите най-добре представящите се по природни науки в PISA държави – Сингапур, Япония и Естония, близо половината от учениците от ниските социални слоеве успяват да постигнат високи резултати на изпита. Опитът на тези държави показва, че очевидно има начини да се скъса връзката между лошата семейна среда и ниските резултати в училище - нещо, което България години наред отказва да направи.

Какво (не) прави държавата

"Припознаваме проблема", заяви при представянето на резултатите на българските ученици министърът на образованието и науката Меглена Кунева.

Тя за пореден път повтори тезата си, че министерството "не може да промени семейната среда", но пък може да осигури условия в училищата, така че семейството да не е единственият фактор. Като такива условия тя изреди по-голямата подкрепа за учениците, новите съвременни и практически насочени учебни програми и квалификацията на учителите. "Учителят днес не е властелин на знанията", заяви Кунева и допълни, че новата му роля е да помогне на учениците да намерят решенията, да осмислят информацията, да преценят кое е добро и кое - зло.

Зам.-министърът Диян Стаматов продължи с това, че според него решения на проблема с ниските резултати на учениците са допълнителните занимания и индивидуалната работа, целодневната организация на учебния ден и извънкласните дейности.