Новата КЗК: партийни квоти и спорни фигури

Мартин Димитров апелира във важния регулаторен орган "да не бъдат избирани кандидати, които имат тройки в дипломата си, както и такива, които, докато хората масово протестираха срещу правителството на Пламен Орешарски, са правили кариера по върховете на държавни фирми". Димитров визираше предложения от СДС кандидат Красимир Витанов, който при предишното управление на БСП и ДПС е бил председател на надзорния съвет на държавната "Булгартрансгаз".

На изказванията на Мартин Димитров и Петър Славов опонираха Четин Казак и Рамадан Аталай от ДПС. Казак се усъмни в независимостта на гражданските организации, като каза, че те "не могат да съществуват, без да имат източници на финансиране". А Аталай припомни, че председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов е бил партийно ангажиран, но това не означавало, че не си върши работата.

Нито от една от останалите политически сили в парламента - нито от най-голямата управляваща партия ГЕРБ, нито от опозицията от БСП, се изказаха по предложените кандидати, което беше знак, че списъкът е договорен предварително, а гласуването е само формалност.

Куриозите

Вследствие на всеобщия сговор между управляващите и опозицията се стигна до куриози. Първо, в КЗК ще има шестима юристи и само един икономист, и то без практика. Това е предложената от БСП Ана Янева. Освен че беше зам.-министър на икономиката в правителството на тройната коалиция и в кабинета на Пламен Орешарски, тя е и ярка партийна фигура. Беше председател на градската организация на БСП в София, а в момента е председател на комисията по организационната и кадровата дейност към градския съвет на социалистическата партия в столицата. Сочи се за близка до бившия министър на икономиката и енергетиката от правителството на Сергей Станишев и бивш дългогодишен лидер на БСП - София, Румен Овчаров. В момента Овчаров представлява държавата в "Лукойл Нефтохим", който сега се разследва от КЗК.

Другият икономист - Георги Ганев, предложен от повечето формации от РБ и от гражданската квота, не получи подкрепа при гласуването в пленарната зала.

Спорни имена

За сметка на това в регулатора беше избран номинираният от трима депутати от СДС Красимир Витанов, който има доста спорна биография. В момента той е управител на държавното дружество "Екоинженеринг-РМ", което е към оглавяваното от лидера на СДС Божидар Лукарски Министерство на икономиката. По времето на управлението на Пламен Орешарски е назначен за председател на надзорния съвет на "Булгартрансгаз", пост, който заема до началото на 2015 г. Преди това от 2010 г. е заемал различни длъжности в Агенция "Пътна инфраструктура". В биографията на Витанов е записано, че от 2008 до 2010 г. е бил юрисконсулт във фирмата "Юропроджектс пойнт". През този период компанията е собственост на австрийско дружество със същото име, в което мажоритарен акционер е Моника Янова (днес Станишева).

Противоречива фигура е избраният по предложение на ДПС Пламен Киров, който се счита за близък до бившия президент Георги Първанов. От 2001 до 2006 г. той беше негов секретар по правните въпроси, когато Първанов беше президент. Впоследствие Първанов го назначи и за конституционен съдия. Там Киров се считаше за един от представителите на "ретроградното" мнозинство, което произведе серия от противоречиви решения. Той беше докладчик по делата, с които бяха обявени за противоконституционни разпоредби в Закона за дипломатическата служба и Закона за Българската телеграфна агенция, които въвеждаха лустрация за служителите и сътрудниците на бившата ДС. От 1995 до 2006 г. Киров беше член на ЦИК от квотата на БСП. Преподавател е по конституционно право в Юридическия факултет на Софийския университет.

И още един куриоз - вследствие на предварителните договорки с най-много гласове беше избрана Ана Янева. При гласуването тя получи 156 гласа. С по-малко гласове бяха избрани председателят на КЗК Юлия Ненкова (137 гласа) и заместникът й Димитър Кюмюрджиев (152 гласа).