Как беше счупена Комисията за защита на конкуренцията

Засега няма основание да очакваме бухалките в КЗК да станат лостове за ефективна антимонополна защита

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Регулаторите са важни за една икономика. Те управляват и разрешават конфликтите, които възникват в нея - например между естествения стремеж на един бизнес да погълне конкуренцията и правото на потребителя да получи нормални цени за дадена стока или услуга. Комисията за защита на конкуренцията е особено важен регулатор не само защото гарантира свободния пазар и честната конкуренция, но и защото гарантира, че обществените поръчки се раздават прозрачно и некорумпирано.

Прозвуча ви смешно, нали? Това е така, защото през последните години КЗК все по-малко изпълняваше горните си задачи и все повече се превръщаше в удобна бухалка за разчистване на сектори и прокарване на интереси.

А тя е мощен инструмент в погрешните ръце: може да налага огромни глоби, дe факто да забранява или изнудва бизнеси (помните ли UBER) и, разбира се, да решава дали милиарди държавни пари се харчат правилно. Накратко, КЗК е добър пример какво се случва, когато един регулатор мине на тъмната страна. Вижте как от комисията пострадаха едни от големите чужди инвеститори в България.

Каквото и да е законодателството, от това как ще изглежда комисията има значение едно - как ще се избере новият състав на комисията и кой ще влезе в него. Досега обаче нито един знак не навява оптимизъм, че ще има промяна в логиката зад тази структура: удобно преплетени политически интереси и взаимно пазене на гърбове. (Подробности за кандидата, който ще издигне ГЕРБ вижте в текста: Кой ще е новият председател на КЗК)

Поквареният начин на конституиране на комисията - със задкулисни договорки, в които важни са не толкова качествата на кандидатите, а тяхната лоялност, води само до едно - клиентелистки настроен регулатор, който се адаптира към силните на деня и им служи раболепно, а в замяна силните на деня не го закачат. И така вече 13 години.

Ако след сто години някой усърден изследовател иска да разбере как посттоталитарна България е конституирала антимонополните си органи, едва ли ще разбере много от стенограмите на органа по назначаване - Народното събрание. Как бяха избрани ръководството и съставът на институцията, която през последните 13 години брани конкуренцията?

Имате думата за изказвания по проекта за решение. Желаете ли да вземете отношение по проекта за решение? Вчера проектът беше раздаден в пленарната зала. Към него са приложени биографичните справки на предложените за членове на комисията. Няма желаещи.

Моля да гласуваме проекта за решение така, както беше представен от вносителя. Гласували 135 народни представители: за 122, против 9, въздържали се 4. Проектът за решение е приет.

Стенограма от заседанието на парламента от 3 октомври 2003 г. при избора на КЗК

Има ли желаещи народни представители, които да вземат отношение към кандидатурите за членове на Комисията за защита на конкуренцията? Не.

Подлагам на гласуване Проекта за решение за избиране на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията. Гласували 132 народни представители: за 94, против 8, въздържали се 30.
Предложението е прието.

Стенограма от заседанието на парламента от 23 септември 2010 г.

С предварителна тайна договорка, без реален дебат върху качествата на кандидатите, с шарено мнозинство (управляващи, опозиция и винаги ДПС) от много гласове "за" и малко "против". Това е безотказно действащата формула, по която последните няколко парламента успешно инсталират верни кадри на различни държавни позиции. За попълването на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) тя важи с особена сила.

По време на 13-годишното вече председателство на Петко Николов КЗК се промени до неузнаваемост спрямо замисъла за съществуването й - не само че не осигури стабилност и предвидимост за инвеститорите, но дори успя да си спечели имидж на бухалка за саморазправа с неудобните някому бизнеси.

Следващия четвъртък изтича крайният срок за номинация на нови членове на комисията. След като преди два месеца първата процедура се провали по нареждане на премиера Бойко Борисов (и след оттеглянето на номинирания за председател бивш главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков), парламентът откри нова.

След критичните коментари, че номинацията на Росен Желязков е политически обвързана с управляващите, единственото, което измисли ГЕРБ, е да лансира също (ако не и повече) толкова обвързаната с тях кандидатура на Юлия Ненкова.

Въпреки че самата процедура беше подобрена с възможност за номинации за кандидати да се издигат и от неправителствения сектор, непрозрачният процес по подбор и издигане на кандидатите, който е в основата на предрешения избор, си остава незасегнат. Зад тайнството му стои откровен пазарлък (аз на теб, ти на мен), от който в крайна сметка печелят само страните в сделката, но не и всички останали, които имат интерес от свободен и честен пазар, защитаван от ключовия за икономиката орган.

Под властта на Петко Николов комисията произведе серия решения, в които понякога прозират тенденциозност и поръчки, а в други случаи - незадълбоченост и формализъм. И тъй като тя е първа инстанция по жалбите на обществени поръчки, а втората е компрометираният ВАС, картината на нездравата бизнес среда става завършена.

Към избора на нов състав имаше очаквания, че може да промени КЗК, така че тя да започне да върши работа за бизнеса и икономиката. Засега обаче изглежда, че вероятността за това клони към нула.

Парата в свирката

В началото на седмицата председателят на КЗК даде пресконференция, на която в прав текст съобщи, че за 2016 г. ръководената от него институция е най-активната в антитръст процедурите от целия Европейския съюз. В последната година от кариерата на Николов на този пост активизацията на КЗК наистина бие на очи. След поредния гняв на премиера Бойко Борисов през февруари от КЗК съобщиха, че започват поредното разследване на пазара на горива както за възможно наличие на картел между търговците на дребно, така и за възможна злоупотреба с господстващо положение на "Лукойл Нефтохим Бургас".

От началото на годината предявените определения за твърдени нарушения на антитръстовото законодателство са девет, колкото нямало в нито една държава в ЕС, каза Петко Николов във вторник. И даде прогноза как ще се развиват те: "Срокът за възражения на тези девет определения изтича, грубо казано, към края на юни или по-скоро началото на юли. Така че голямата вълна с окончателни решения, независимо в каква посока, разбира се, може би ще се очаква към края на юли или по-скоро през септември. Така или иначе обаче това е една база с предявени определения, която на този етап в сравнение с дейността на другите органи по конкуренция, както казах, в ЕК няма такъв обем. Така или иначе обаче са минали само пет месеца от тази година. Предстоят още."

Друг е въпросът с впечатлението за саморазправа, които някои от тези производства оставят.

Срещу високопарните твърдения на шефа на КЗК стоят унили факти. Въпреки че от 2009 г. е въведена и законовата рамка за т.нар. leniency (освобождаване от отговорност срещу предоставяне на доказателства за картелно нарушение, в което предприятието участва, или т.нар. царски свидетел), КЗК все още не е излъчила дори и сигнал, че може да се разчита на нея в това отношение.

"Работата в антитръста се характеризира с изключително задълбочени анализи и оттам сроковете не са възприемани от обществото като особено бързи. На фона на произнасянията, по които сме започнали работа миналата година, тази вече имаме конкретни резултати", каза Дарин Станков, началник на дирекция "Антитръст и концентрации" в КЗК, по време на пресконференцията. Като контрааргумент той даде пример от Европейската комисия, където е стартирала проверка през 2011 г., а три години по-късно има твърдения за нарушения: "Вече сме 2016 г. и все още нямаме санкция. Нека това да отекне като мерило за нашата работа. Ние действаме в изключително стегнати срокове."

Разликата е, че когато ГД "Конкуренция" излезе с решение, с него се съобразява както Google, така и "Газпром". В резултат от дейността на европейската КЗК например в България се случват едни от най-мащабните реформи в областта на енергетиката. В същото време българската КЗК вече шест години се опитва да спре нелоялните практики на пазара на горивата без видим успех.

Всъщност значителна част от дейността на регулатора по Закона за защита на конкуренцията са т.нар. нелоялки - дела за нелоялна конкуренция, които в повечето западни държави се развиват пред граждански съд в исково производство и с тях не се занимава антимонополният орган, но в България са удобно средство за натиск над бизнеса.

След като през 2007 г. на КЗК като първа инстанция бяха възложени и жалбите по обществени поръчки, това не само я натовари допълнително, но отвори широко вратата й за корупцията, произтичаща от правенето на бизнес с държавата.

Всъщност, за да правиш бизнес в България, имаш два избора - или да сведеш допирните си точки до тази система до минимум, или да рискуваш силно. Адвокат, който представлява германски инвеститори, разказа, че те идват тук с ясното усещане, че не могат да очакват обективност и предвидимост, затова "правят неща, които никога не биха правили в Германия - да потърсят среща с министъра или премиера, посланика, търговската камара. Правят го само защото не вярват".

Неофициално високопоставен източник от изпълнителната власт потвърди, че има "константен поток" инвеститори, които се оплакват от КЗК. "В някои случаи са прави, в други не" коментира той.

Жалони на клиентелизма

През 2010 г. тогавашната председателка на правната комисия и парламентарно острие на ГЕРБ Искра Фидосова представя състава на кандидатите за КЗК така: "Когато направихме това предложение и аз, и моите колеги сме се водили от желанието да има приемственост в състава на Комисията за защита на конкуренцията. Заложили сме на професионализма и на опита в тази сфера на кандидатите, които предлагаме."

Съдейки по резултатите на този пост при няколко власти, основният ангажимент на Петко Николов е бил най-вече да не ядосва тези, които могат да прекратят мандата му - управляващите и техните официални и неофициални партньори.

През 2010 г. например КЗК глоби "Икономедиа" - фирмата, издател на "Капитал" и "Дневник", за нелоялна конкуренция по жалба на "Нова българска медийна група холдинг" (НБМГ) на Ирена Кръстева, която тогава издаваше всекидневниците "Телеграф", "Монитор" и "Политика". Комисията прие, че твърденията в публикации на "Капитал", че КТБ контролира изданията, тъй като ги финансира, са неверни, защото НБМГ има ясен собственик, т.е. публикациите са увредили доброто име и доверието в медиите на Кръстева.

Наложената санкция на "Икономедиа" беше потвърдена от Върховния административен съд. На пресконференция този понеделник Петко Николов се похвали, че близо 85% от решенията на комисията се потвърждават от ВАС.

Това трудно може да се определи като случайно. Съдии от ВАС, с които "Капитал" разговаря, коментираха, че отделението в него, което гледа дела по Закона за защита на конкуренцията, е запазена територия на председателя на съда, назначен през 2010 г. след идентичен пазарлък във Висшия съдебен съвет. Самият ВСС преди това беше конституиран след подобен пазарлък в парламента.

През 2012 г. КЗК наложи рекордна глоба (77% от всички наложени глоби за годината) от 16 млн. лв. на вносителя на "Хюндай" - "Индустриал комерс", за забранени вертикални споразумения. От този удар можеше да се възползва най-вече тогавашният основен собственик на КТБ Цветан Василев, който внасяше "Киа". След обжалването на "Индустриал комерс" делото продължава да виси във ВАС.

През 2015 г., когато Цветан Василев вече е в немилост, а банката му - фалирала, до медиите бяха изпратени сканирани страници от портиерски тефтер, съдържащи списък с имена на хора, посещавали банкера в кабинета му в КТБ. Сред тях беше и името на Петко Николов.

Преди два месеца КЗК влезе в ролята на съд в объркания казус с контрола над оръжейния завод "Дунарит" (който преди фалита на КТБ беше в ръцете на Цветан Василев), като даде силно рамо на една от страните в спора. С определение без прецедент, сериозно надхвърлящо правомощията му, антимонополният орган блокира сделка с "Дунарит" в полза Делян Пеевски. По този повод пребиваващият в изгнание в Белград Василев заяви по адрес на Петко Николов "винаги готовия председател на КЗК", вероятно от личен опит.

Примерите за клиентелистки решения на кооперативната комисия са много, а вредите от тях - дълбоки и дългосрочни. Както сочи решението срещу "Икономедиа", КЗК отказа да види контрола на Делян Пеевски в медиите, даде зелена светлина на монопола му в дистрибуцията на вестници, легитимираше противоречивите му обществените поръчки и автоматично одобряваше поредицата от странни и неясни промени в собствеността на "Булгартабак". Между другото наскоро в интервю за жълтия сайт ПИК, чийто собственик Недялко Недялков вече е в конфликт с контролираната от Делян Пеевски "Национална дистрибуция", Петко Николов отговори: "Тъй като работим единствено и само с официална информация, никъде в търговските регистри не установихме името на Делян Пеевски да присъства в регистрацията на сочената от вас фирма."

Адвокат Николай Янев, който специализира в областта на конкурентното право в Австрия и Германия, определя като "забележителни със своите повърхностност и формален подход" решенията на КЗК около промените в собствеността на "Булгартабак". Според него "КЗК безкритично приема, че лицето, което фактически придобива контрол върху концерна, е физическо лице, неосъществяващо стопанска дейност, и услужливо анонимизира името му като търговска тайна (незнайно защо, след като не осъществява стопанска дейност). Така изначално е отнета възможността на трети заинтересовани лица (например конкуренти на "Булгартабак") да упражнят правото си да оспорят концентрацията. Липсва каквото и да било проучване дали някое от офшорните дружества по веригата или контролиращият веригата (анонимното физическо лице) извършва дейност на релевантен пазар, което КЗК е длъжна да вземе предвид при анализа на концентрацията. Напротив, за КЗК е достатъчно, че уведомителят е декларирал липса на такава дейност. Макар този извод да е определящ за изхода на производството, КЗК дори не обсъжда в мотивите си възможността той да не е верен".

Адвокат Янев дава и контрапример: "В практиката ми по контрол върху концентрациите пред Европейската комисия и австрийските органи по конкуренция участието на офшорни дружества в сделка винаги е било третирано като red flag (сигнал за потенциална нередност - бел. ред.). Това е така, защото то препятства категоричното установяване на крайния собственик и свързаните с него лица, дали те извършват дейност на релевантните пазари, какви са пазарните им дялове и оттам – до какви последици за конкуренцията ще доведе концентрацията. Именно това е предметът на производството и заради това органите по конкуренцията полагат усилия да установят тези факти по непротиворечив начин. В конкретното решение КЗК е твърде далеч от този стандарт."

Един началник, много власт

Според адвокати, с които "Капитал" разговаря, КЗК е станала изключително затворена институция през последните години: "Преди се виждахме чисто професионално с работещите в КЗК, дискутирахме. Днес това е невъзможно. Председателят иска да контролира всичко."

Говорейки за мандата на Петко Николов, един от тях допълва: "Не може да се отрече, че той е добър администратор. Успя да наложи предвидимост в сроковете, които комисията се произнасяше, което е изключително важно при сливания, когато сделката се развива в няколко юрисдикции. Успя да привлече млади експерти, с образование в Западна Европа - профил, който трудно можем да открием в други органи, като Комисията за финансов надзор например. Не може да се отрече също така, че администрирането дойде с пълно единовластие."

Бивш експерт в КЗК разказа пред "Капитал", че през последните пет години практиката да се дават указания на експертите за това как една преписка трябва да бъде решена е станала всекидневие.

Ако оставим настрана ролята на личността, ще видим заложени проблеми в структурата и правомощията на комисията. "Тя е и обвинител и решаващ орган, а това е проблемно съчетание, защото изключва автоматично обективността - няма независим контрол над обвинителната дейност. Още повече когато 10% от наложените глоби отиват за бонуси", посочва адвокат, който от години практикува в областта на конкурентното право.

Николай Янев приема този аргумент като легитимен, но напомня, че повечето органи по конкуренцията съчетават функции по разследване и решаване, както е например Генералната дирекция "Конкуренция" към Европейската комисия. В Австрия например разследването (служба по конкуренцията и картелен прокурор) е отделено от решаването (картелен съд), но такова разделяне е по-скоро изключение в ЕС. "Като няма функционално разделение, още по-важно е да има организационни гаранции за професионализъм, обективност и безпристрастност на служителите", казва Николай Янев.

Именно поради тази причина според Петьо Славов - адвокат и експерт по конкуренция и обществени поръчки, е от значение съставът на комисията: "Законът, който тя прилага, е модерен и съдържа достатъчно лостове за защита на ефективната конкуренция. Но ако тези лостове попаднат в ръцете на некомпетентни и зависими хора, те неизменно ще се превърнат в бухалки."

Съдейки по случващото се в парламента, няма основание да очакваме бухалките да станат лостове за защита на ефективната конкуренция. Влиянието е налице и си е същото, а търговията продължава.

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    xymax avatar :-|
    xymax
    • - 1
    • + 6

    Good job, Капитал!

    Нередност?
  • 3
    djb95 avatar :-|
    djb95
    • - 1
    • + 1

    До коментар [#2] от "georgi.ch1nk0v.":

    Човече , ти си за освидетелстване от психиатър !!!

    Нередност?
  • 4
    bugmenot avatar :-|
    bugmenot
    • - 1
    • + 1

    Интересна статия, но само на пръв прочит открих две неверни твърдения. А колко ли още има за които ми липсва информация/знания?

    "Всъщност значителна част от дейността на регулатора по Закона за защита на конкуренцията са т.нар. нелоялки - дела за нелоялна конкуренция, които в повечето западни държави се развиват пред граждански съд в исково производство и с тях не се занимава антимонополният орган, но в България са удобно средство за натиск над бизнеса." - Всъщност в някой европейски страни това е основната ако не и единствената дейност на анти-монополните ведомства.

    "Още повече когато 10% от наложените глоби отиват за бонуси, посочва адвокат, който от години практикува в областта на конкурентното право." - Интересно твърдение със анонимен източник и без капка истина (нещо което листно и бързо може да се провери на сайта на министерство на финансите от всеки гражданин - за журналист/икономист да не говорим)

    П.П. Моля за в бъдеще да проверявате истинността на твърденията си преди да ги публикувате...

    Нередност?
Нов коментар