Британското земеделие след Brexit

Английските фермери, 2/3 от които подкрепиха излизането на Обединеното кралство от ЕС, като че ли взеха по-скоро импулсивно, отколкото рационално решение. Големият им проблем с Брюксел винаги е бил, че евробюрократите налагат твърде много ограничения и допълнителни изисквания, с които Лондон не е съгласен и върху които не може да повлияе в достатъчна степен. Примери в това отношение са забраната на ГМО и на различни препарати за растителна защита (глифозат, препаратите от групата на неоникотиноидите, за които няма доказателства, че влияят върху намаляване популацията на пчелите), повишените изисквания за хуманно отношение към животните и много други. Обединеното кралство винаги се е противопоставяло на директната подкрепа (субсидиите) за земеделието и е настоявало за ограничаване влиянието на Първи стълб от ОСП (по който вървят директните плащания). В този смисъл селскостопанският отрасъл на Острова е много по-близък като разбирания до САЩ, отколкото до Европа.

Същевременно обаче излизането на страната от ЕС далеч не означава, че нещата които дразнят английските фермери ще изчезнат като с магическа пръчка. По-голямата част (60%) от износа на храни и селскостопанска продукция на страната е за ЕС и ако стопаните искат да запазят този пазар, те ще трябва да продължат да се съобразяват с редица изисквания. Същевременно обаче транзакционните разходи при търговията с ЕС ще нараснат неминуемо. А и излизането от Общността няма да спре неправителствения сектор, зелени организации, потребителските асоциации и всякакви лобисти за права на животните и пр. да оказват натиск за по-стриктни правила върху производството на храни.

Страната не би могла да спечели кой знае какво и от либерализиране на режима за ГМО. Тя не е специализирана в отглеждането на царевица, соя и памук – културите, при които биотехнологиите са на най-високо равнище, а фуражна пшеница, към която няма особен интерес за ГМО разработки. Така че дори да реши да развива био технологиите, Лондон ще трябва да инвестира значителни средства в научно-изследователска работа, за да разработи нови сортове за съответните култури, които да отговарят на специфичните климатични условия на острова.

Така стигаме и до въпроса с финансирането. Към момента близо 1/5 от средствата за научни изследвания, отпускани от ЕК се печелят от проекти на базирани в Обединеното кралство учени. Когато достъпът до това финансиране секне, той ще трябва да бъде заместен от заинтересования бизнес и/или от държавата.