Партиец, газовик, партиец, нефтохимик

ДПС-атаката срещу гражданския сектор

Изборът тази седмица на нов състав на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) припомни всички предишни порочни практики, по които ставаше изборът на членове на ключови регулатори - задкулисни партийни договорки, гласуване за партийно послушни кандидати без необходимия опит в сферата на монополите и обществените поръчки, част от тях със спорна биография. Единствената кандидатурата, която има обществена разпознаваемост и тежка биография - тази на програмния директор на Центъра за либерални стратегии Георги Ганев, беше грозно бламирана. Ганев беше номиниранан от Гражданския съвет на Реформаторския блок и от депутатите от почти всички партии от десния съюз без СДС и подкрепена от още четири неправителствени организации - Българската стопанска камара, Института за пазарна икономика, Центъра за изследване на демокрацията, Центъра за либерални стратегии. Възможността човек, доказал през годините публично, че е самостоятелен и принципен, да влезе в КЗК явно предизвиква кошмари в задкулисното управление на България.

Атака първо дойде директно от ДПС, които от парламентарната трибуна нападнаха неправителствения сектор, като поставиха под съмнение начина му на финансиране. "В България неправителственият сектор не може да съществува, без да има източници на финансиране. За мен е трудно да възприема, че, ако някой е представител на неправителствена организация, той е независим", каза Четин Казак. А колегата му Рамадан Аталай се опита да оспори необходимостта от икономист в антимонополния регулатор, като принизи работата на КЗК до прости бакалски сметки. "Единствено той (Георги Ганев - бел. ред.) можел да събира две и две - четири. Другите не са ли завършили поне 8 клас, не могат ли да събират данни и да правят анализи", заяви той.

Листчето на Цветанов

Впоследствие при гласуването се видя, че кандидатурата на Ганев събра подкрепата само на 27 народни представители, предимно от РБ. Мнозинството от колегите им от ГЕРБ - 54 се въздържаха, а 12 гласуваха против. Според депутати от партията на Бойко Борисов такива били инструкциите на Цветан Цветанов, който на заседанието на парламентарната група във вторник им казал кого от номинираните от останалите политически сили да подкрепят - издигнатия от СДС Красимир Витанов, Ана Янева от БСП, Пламен Киров от ДПС, Красимир Зафиров от БДЦ и Димитър Кюмюрджиев от Патриотичния фронт. От ГЕРБ разказаха и че някои от колегите им се възмутили, че трябва да гласуват за предложената от БСП Ана Янева, но председателят на групата отговорил, че такива били договорките между партиите в парламента. Някои депутати са се опитвали да защитават и кандидатурата на Георги Ганев (който все пак получи два гласа от ГЕРБ). Депутат от партията на Борисов разказа още и че по време на гласуването в пленарната зала Цветанов следял избора на предварително договорените седем кандидати от общо единадесетте номинирани от листче с имената им.

Сговорът между ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичния фронт, СДС и БДЦ (Ковачки) произведе състав на КЗК от ярки партийни членове и такива с доста спорна биография, които ще вземат решенията в антимонополния орган в следващите пет години.

Верни на партията и на...

В тази графа попада новият председател на КЗК Юлия Ненкова. Тя е дългогодишен служител на Столичната община, а през 1999 г. по времето на кметския мандат на Стефан Софиянски е назначена за началник на правния отдел. Възходът й обаче започва, когато през 2006 г. кмет на София става Бойко Борисов. Тогава той я назначава на свой заместник с ресор "Европейска интеграция, законност и обществен ред", като се счита за негова приближена. Тя заема този пост и при Йорданка Фандъкова. През 2010 г., когато Бойко Борисов беше вече премиер, Ненкова беше назначена за председател на надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Година след това "Булгартабак холдинг" беше продаден на австрийското "БТ инвест", чиято собственост остава официално неясна, но реално зад тази сделка стоеше Делян Пеевски заедно с тогавашния си партньор Цветан Василев. Сделката ще се запомни с това, че беше най-бързата - договорът беше подписан само два дни след като бяха отворени офертите на купувачите.

Другата повече партийна, отколкото експертна кандидатура е тази на Ана Янева. Тя беше зам.-министър на икономиката в две правителства с участието на БСП - тези на Сергей Станишев и на Пламен Орешарски. Янева се счита за близка до бившия министър на икономиката и енергетиката от управлението на тройната коалиция Румен Овчаров. Именно тя го наследи на поста председател на градската организация на БСП в София, когато той се оттегли от поста. Овчаров сега представлява държавата в "Лукойл Нефтохим", който в момента се разследва от КЗК за възможна злоупотреба с господстващо положение. Изборът за член на регулаторния орган завари Янева на поста председател на комисията по организационната и кадровата дейност към градския съвет на БСП в столицата. По ирония кандидатурата на Янева събра най-много гласове в пленарната зала - 156 срещу по-скромните 137 за председателя на КЗК Юлия Ненкова. За социалистката гласуваха 63-ма депутати от ГЕРБ (трима се въздържаха) и всички присъстващи в пленарната зала народни представители от БСП, ДПС, ПФ, БДЦ (Ковачки), АБВ и "Атака". Това партийно съглашение без депутатите на Волен Сидеров и ПФ се мултиплицира и при избора на бившия конституционен съдия и бивш юридически секретар на Георги Първанов, когато беше президент, Пламен Киров.

Код "Булгартрансгаз"

Един от безспорните аргументи на депутатите от РБ, които номинираха икономиста Георги Ганев за член на КЗК и призоваха за подкрепа на неговата кандидатура, а не за издигнатия от СДС Красимир Витанов, беше фактът, че по време на управлението на Пламен Орешарски той е бил председател на надзорния съвет на "Булгартрансгаз" ЕАД. За основен кадровик в държавните енергийни дружества към оня момент се сочеше депутатът от ДПС Делян Пеевски. Протестът им срещу номинацията на СДС имаше основание и по още една причина - Витанов е бил в продължение на две години юрисконсулт във фирмата "Юропроджектс пойнт". През този период компанията е собственост на австрийско дружество със същото име, в което мажоритарен акционер е Моника Янова (днес Станишева). Заедно с това преди е заемал различни длъжности в Агенция "Пътна инфраструктура", а преди избора му за член на КЗК беше управител на държавното дружество "Екоинженеринг-РМ", което е към оглавяваното от лидера на СДС Божидар Лукарски Министерство на икономиката, по чието изрично настояване беше номиниран за поста според депутати от СДС.

Връзка с енергийното дружество "Булгартрансгаз" има и втората предложена от ГЕРБ за член на КЗК - Георгица Стоянова. Нейният съпруг Владимир Малинов е началник на управление "Правно" на газовото дружество по същото време, по което Витанов е бил председател на надзорния съвет на "Булгартрансгаз". В момента Малинов е на същата позиция. Заедно с това е в управителния съвет на Българския спортен тотализатор. А преди това през 2009 г. е бил в съвета на директорите на фирмата на Министерството на отбраната "Интендантско обслужване". Бил е и директор на "Управление на доставките" в МО, което провеждаше търговете за обществените поръчки на отбранителното ведомство. До избора й за член на КЗК Стоянова беше директор на дирекция "Правно-нормативна дейност" в Министерството на отбраната. Сочи се за близка до бившия военен министър по време на тройната коалиция Николай Цонев. След идването на власт на първото правителство на Бойко Борисов Георгица Стоянова напуска министерството, но при управлението на БСП и ДПС е върната отново, вече като директор на правната дирекция. При това според служители на ведомството след участието й в конкурс, въпреки че тя е била в работната група, която е изготвяла устройствения правилник на ведомството.

Те нямат обяснение как от ГЕРБ са стигнали до номинацията на Стоянова за КЗК, но предполагат, че причината е склонността й да работи с различни министри от различни политически сили, както и благодарение на съпруга й, за когото се твърди, че поддържа добри връзки с хора от ръководството на ГЕРБ.

Изборът на новия състав на КЗК не дава надежда, че досегашната практика на регулатора да взема страната на определени фирми или да им оказва натиск, както и да се занимава изключително и само с обществените поръчки, ще бъде прекратена. Поне такива мисли навяват биографиите на новоизбраните членове. А отказът на ГЕРБ да подкрепи кандидати от гражданския сектор само показва, че сравнително добрият опит при избора на състав на Комисията за енергийно и водно регулиране е било по-скоро моментно решение, вероятно заради сложната тема за цените на електроенергията, заради които всъщност на Борисов му се наложи да подаде оставка в началото на 2013 г.