Теменужка Петкова: Спираме проблемните обществени поръчки

Министърът на енергетиката пред "Капитал"

Илин Станев

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Ако сте чули преди около месец председателят на комисията по енергетика и бивш енергиен министър Делян Добрев да казва, че реформите в енергетиката са изпълнени 85%, това изявление едва ли ви е вдъхнало много доверие. Едва ли има съмнение, че в България думата реформа е част от речника на мръсните фрази. Определението (извинете за леката перифраза на Иван Хаджийски) й е нещо от сорта на "идея, често формулирана с добри намерения, която обаче нерядко е необмислена или недомислена и чието приложение обикновено води до това, че вместо да подобри ситуацията в приложното си поле, тя редовно го влошава".

Самият Добрев вероятно също не е бил прекален ентусиаст, когато няколко месеца преди последните парламентарни избори през октомври 2014 г. започна събира идеи какво да се прави с енергетиката. Продължителното трупане на нерешени проблеми беше довело до тежка криза, началото на която започна по време на мандата му като министър през 2012-2013 г. на икономиката и енергетиката. Именно енергетиката запали искрата на протестите, довели до оставката на първото правителство на Бойко Борисов. След това с необмислени пожарни мерки и налагането на брутален лобизъм за частни интереси (например шефът на БЕХ толерираше свързан с него енергопроизводител) кабинетът на Пламен Орешарски дозабърка кашата. В края на 2014 г. различни набедени експерти, включително и някои членове на регулатора, плашеха, че без рязко повишение на цените – с 35-50%, може да последва фалит и сгромолясване на държавната Национална електрическа компания (НЕК), която през същата година реализира загуба от над половин милиард лева.

Година и половина по-късно усещането, което цареше в периода 2012 - 2014 г., че енергийният сектор а-ха и да се катурне, вече отшумява. Нещо повече - нито цените скочиха драстично (увеличението беше само около 10-15% за година и половина в зависимост от типа потребител), нито НЕК фалира, а пазарът се освободи от държавната регулация малко или повече без сътресения. Дори направеното в енергетиката от средата на 2014 г. насам да не бъде наричано реформа, а запушване на дупки, пребалансиране или оправяне на стари грешки, факт е, че в този икономически сектор има реална промяна. Това е най-видно от финансовия резултат на НЕК, който, поне засега, се подобрява с всяко изминало тримесечие. Ако не беше драстичният спад на цените на електроенергията в региона за последната година, нищо чудно държавната компания да беше излязла на печалба за шестмесечието.

Всичко това се постигна с четири мерки. На първо място, чрез свиване на разходите за изкупуване на електроенергията от скъпите топлофикационни и заводски централи (за което спомогна и драстичният спад на цената на газа). Мотивът да имат преференциални тарифи е, че чрез комбинираното производство на електроенергия и пара те спестяват гориво, но голяма част от тях всъщност не постигат това. Източването на НЕК по този начин е отдавна известно, но досега никое правителство (включително предишното на ГЕРБ) не посмя да ореже политически добре свързаните им собственици.

Второто важно решение беше да се прехвърлят постъпленията от продажбата на държавните въглеродни квоти за покриване на дефицитите на НЕК. Това решение беше взето отдавна, но настоящият кабинет имаше и голяма доза късмет - България в момента продава по-голямо количество квоти и на по-висока цена от периода 2013-2014 г. Тогава Държавната комисия по енергийно и водно регулиране също се надяваше на тези приходи, но те така и не дойдоха.

Третото перо за покриването на дисбалансите в НЕК се появи с решението приходите на всички електропроизводители да бъдат обложени с такса от 5%. По този начин цялата енергетика се ангажира с тази тежест, а не само ВЕИ прозводителите (и съответно намали и тяхната съпротива), каквато беше политиката на първия кабинет на ГЕРБ и на правителството на Пламен Орешарски.

Последната мярка, която беше приложена, е изравняването на таксата "задължение към обществото", която се плаща от потребителите на свободния и на регулирания пазар, за да се компенсира НЕК за изкупуваната от него електроенергия по преференциални цени. Доскоро основната тежест се покриваше от домакинствата и малкия бизнес, което правеше цените на свободния пазар много изгодни и доведе до масова миграция на фирмите. Тази политика обаче беше неустойчива и рано или късно трябваше да бъде променена.

Допълнителни спестявания дойдоха от орязването на преференциите за производителите на електроенергия от биомаса, както и от съгласието на двете централи "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток-3" да намалят тарифите по дългосрочните си договори си с близо 100 млн. лв. годишно. Реалното спестяване при американките централи е доста по-малко, тъй като НЕК трябваше да вземе заеми, за да изплати старите си задължения към тях, лихвите и погашенията, по които почти се изравняват с отстъпката на двете централи. След като се тегли чертата обаче, реално НЕК ще има над 300 млн. по-малко плащания за електроенергия и още толкова компенсации.

Дали това е реформа? И да, и не. Реално стабилизирането на финансите на НЕК се случи заради насочване на масирани финансови потоци към държавната компания. Орязване на разходи дойде от топлофикационните, заводските и фотоволтаичните централи. Тези мерки обаче стабилизират сектора за предстоящите по-сериозни реформи. Въвеждането на свобода на договаряне на електроенергията ще притисне неефективните производители, а държавата ще бъде принудена да извърши сериозно преструктуриране на собствените си дружества, ако иска те да оцелеят.

Има критики, че промените в енергийния сектор в последно време не са реформи, а само прехвърляне на едни средства от едно място на друго, с което само се запушват дупки. Как бихте отговорили на тях?

- Не бих могла да се съглася с подобна критика и категорично мога да кажа, че това, което се случи в сектор енергетика през последната година и половина, е реформа, и то реална. Защо? Българският енергиен холдинг през 2015 г. на консолидирана база драстично промени тенденцията - от загуба през 2014 г. в размер на 277 млн. лв. през 2015 г. холдингът реализира печалба от 27 млн. лв. За да се случи тази промяна, а тя няма как да се случи от нищото, бяха необходими всички тези промени, които предприехме. Знаете, че две от тези мерки се случиха чрез Закона за енергетиката от март и юни 2015 г. и бяха насочени изцяло към това да се свие финансовият дефицит в системата. На първо място ние изключихме от енергийния микс топлоелектрическите и заводските централи, които не произвеждат по високоефективен начин. Само по това перо НЕК губеше годишно средно малко над 230 млн. лв. Това е факт, който е отдавна известен и нашите колеги преди нас са разполагали с тази информация. Освен това в Закона за енергетиката беше въведено изискване централите, които произвеждат електроенергия и пара, да монтират специални устройва, които да предават данни в реално време за тяхното производство. По този начин НЕК плаща само за реално произведена високоефективно енергия (т.е. такава, при чието комбинирано производство се спестява по 10% от вложеното гориво).

Съществена промяна беше спирането на преференциите за ВЕИ оттук нататък, тъй като още през 2013 г. България е постигнала дял от 16% от потреблението на енергия с такъв произход.

Друга важна законодателна крачка крачка беше въвеждането на финансов контрол над всички предприятия, които участват във формирането на енергийния микс. Това е важна и съществена мярка, тъй като досега никой не беше имал възможност да провери как тези предприятия формират своите разходи, как е формирана цената им, какви са реалните им инвестиционни разходи и дали всъщност спазват законите за счетоводството и енергетиката. През юли беше създаден фонд "Сигурност на електроенергийната система", още една много важна стъпка в стабилизирането на НЕК и на цялата енергийна система. Към настоящия момент България е една от последните страни - членки на ЕС, която не е либерализирала енергийния си пазар. Това, че има един единствен купувач, обществен доставчик - НЕК, създава ситуация, при която компанията обира всички негативи в системата. Ето защо със създаването на този фонд се гарантира не само стабилността на НЕК, но и на всички компании, които участват в този процес.

Всъщност именно този фонд е един от най-критикуваните, тъй като взема пари от едни предприятия, за да ги прехвърли в други, т.е. реално не премахва дефицитите, а по-скоро ги запушва, като прехвърля средства в НЕК.

- Категорично мога да кажа, че средствата, които се набират в този фонд, имат за цел да възстановят разходите, извършвани от НЕК по законово вмененото му задължение да изкупува произведена електрическа енергия по преференциални цени от ВЕИ, от заводските и топлофикационните централи, както и по дългосрочните си договори с американските централи. Знаете, че средната преференциална цена, по която НЕК изкупува тази електроенергия, е приблизително 300 лв. А цената, на която НЕК продава същата тази електроенергия, е 83 лв. Законодателят предвиди всички електропроизводители да правят вноска от 5% от приходите си във фонда. Наред с това постъпленията, които се реализират от продажба на въглеродни квоти, също постъпват там.

Това са много добри законодателни мерки за стабилизиране на цялата система. Не бих казала, че се взима от една централа и се дава на друга.

Упрекват ви, че няма съществено орязване на разходи в енергетиката...

- В държавната енергетика през миналата година бяха предприети много сериозни мерки по отношение на оптимизиране на разходите. С мое протоколно решение вече е възложено на всички компании в БЕХ да намалят своите административни разходи с 10%. За миналата година в рамките на групата БЕХ разходите намаляха с около 50 млн. лв. Тази тенденция продължава и към настоящия момент.С промените в Закона за енергетиката беше предвидено създаването на наредба, която е свързана с оповестяването на разходите на държавните енергийни дружества. Тази наредба скоро ще бъде приета от Министерския съвет. На сайта на Mинистерството на енергетиката ще бъдат публикувани разходите на държавните дружества, като така те ще бъдат много по-прозрачни и всеки ще може да вижда какво се случва в сектора. Нашата задача е енергийният отрасъл, който е от стратегическо значение за страната, да е стабилен и много по-предвидим за инвеститорите и компаниите, които работят в него.

Все още обаче продължават да се появяват обществени поръчки в държавните предприятия, които могат да бъдат определени като съмнителни. Именно това са каналите за източване на енергийните фирми.

- Ние полагаме всички усилия, за да обърнем този процес. Знаете, че там, където има проблеми с обществените поръчки, те ще бъдат преустановени. Миналата година беше спряна поръчка в ТЕЦ "Марица-изток 2" във връзка с изграждане на ограда, съоръжение, за коетобе ше предвиден един сериозен финансов ресурс. Ние преценихме, че има проблем със самата процедура, и тя беше спряна. Това, което бих могла да кажа, е, че в България има компетентен орган, който се занимава със спазването на обществените поръчки, това е Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). Тя извърши проверка точно в ТЕЦ "Марица-изток 2", която е свързана именно със спазването на законодателството в областта на обществените поръчки, разходите, себестойността на произведената продукция. Така че чакаме техния доклад.

Добре, как се получава така, че вие като бивш директор на АДФИ изготвяхте доста убедителни ревизии, например по повод търговете за извозване на работници в "Мини Марица", а като министър не може да прекратите тези схеми?

- Да, наистина през 2011 г. трябваше да се провери законосъобразността на обществена поръчка с избор на изпълнител за осъществяване на транспортна услуга в "Мини Марица-изток". Там се натъкнахме на много сериозни нарушения на ЗОП, което пък от своя страната водеше до ощетяване на мините с един много сериозен ресурс. Тогава след намесата на ДАНС и прокуратурата мисля, че имаше много добри резултати. Това, което има като информация за случващото се в "Мини Марица-изток" с избора отново на тази компания за осъществяване на същите услуги, наистина е озадачаващо. Но ще предприемем мерки, за да видим как тя е спечелила тази поръчка.

В резултат на подобни случки се създава усещане за безнаказаност. Често има качествени разследвания, убедителни доказателства, но в крайна сметка нищо не се случва. Не само че никой не е наказан, но дори обратното, санкционираните фирми често се завръщат със същите схеми.

- Както ви казах, ще направим проверка.

Кога очаквате да завърши процесът по освобождаване на електроенергийния пазар от държавната регулация?

- Това е основен наш приоритет, тъй като смятаме, че с този процес ще бъде решен един много важен проблем в системата, а именно формирането на тарифния дефицит. Ние бяхме закъснели доста сериозно с процеса на либерализация и сега полагаме сериозни усилия. В края на миналатагодина Българската независима енергийна борса получи лиценз и от 19 януари тази година тя работи реално. До началото на 2017 г. борсата ще има пълната палитра от платформи, които ще дадат възможност за развитие на пазара. В същото време не трябва да се бърза много. България е една от страните -членки в ЕС, съществена част от чието население може да се определи като енергийно бедно, и трябва да помислим за хората, които са наистина уязвими. В момента се финализира модела за защита на уязвимите потребители, като ни подпомагат Световната банка и Генерална дирекция "Енергетика".

Представете си, че с отварянето на пазара пада и цената на електроенергията на едро. Това ще доведе до нужда да се увеличат и таксите, които се събират от потребителите на свободния пазар, за да се компенсират тарифите на преференциалните производители. Как мислите, че ще реагира бизнесът?

- С консултантите от Световната банка разглеждаме различни сценарии. Предприети са всички мерки този процес да се развие плавно, така че да няма сътресения както за потребителите, така и за бизнеса. Защото знаем колко е важно да се гарантира на икономиката и на бизнеса, че той ще е конкурентоспособен, а от друга страна, да се гарантира на уязвимите битови клиенти, че ще бъдат защитени.

Мислите ли, че един от възможните ефекти от освобождаването на пазара ще бъде отпадането на производители, чиито централи ще се окажат излишни?

- Със създаването на борсата ние се ангажирахме три от държавните дружества - НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2", да осигурят ликвидност на нея. Постепенно 100% от произведената електроенергия ще се търгуват на борсата. Но все още е рано да знаем как това ще се отрази на отделните производители. Засега е по-важно първо да се развие пазарът на електроенергия у нас. Но ако трябва да бъдем реалисти, трябва да кажа, че няма нищо по-добро от пазара. Когато той работи добре и единствените критерии, които определят цената на една стока, са търсенето и предлагането, това е добре и за производители, и за потребители.